„Застой” или „спокойствие” е времето на Брежнев и Живков?
Наричат времето на Брежнев, респективно на Живков в България, „застой”. Сиреч, това било нещо лошо, щото всичко стояло на едно място.
Но я да се замислим!
Дали това е толкова лошо? Нали думата „застой” може да се замени с друга дума: „спокойствие”! А какво му е лошото на спокойствието?
На „застоя” противопоставят „развитието“. Но има развитие и развитие. Едно общество може да се „развива” нагоре – но може да се „развива” и надолу. Накъде се развиваме сега? Нагоре ли? Доста съмнително. Доскоро се твърдеше, че ако не друго, поне имаме „свобода на словото”. Няма що – на 117-то място в света сме по тази свобода. Да не говорим, че сегашната демократична цензура, налагана безогледно от соросоидите, е определено по-свирепа от някогашната, „застойната”. Тогава самите цензори знаеха, че тяхната цензура е нещо лошо и гледаха да не прекаляват. Достатъчно беше да не пишеш и говориш прекалено нагло срещу властта – и никой не те закачаше.
Зная случай, когато един беше ходил с „Балкантурист” на екскурзия до Лондон. В самолета седял до някакъв „другар” и постоянно говорел срещу Тодор Живков и комунистите. Когато кацнали в София, се оказало, че „другарят” бил полковник от Държавна сигурност, който наглеждал екскурзията. Нашият се изненадал:
– Брей, защо не кажеш, че си полковник от „там”, да не приказвам такива работи?
Полковникът се засмял:
– Няма страшно, ние от такива, дето приказват, не се интересуваме.
А сега се интересуват от това, дето приказваме във фейсбук. И блокират, блокират, блокират…
Що се отнася до развитието… През 1987 г. приеха Указ №56, който вече разрешаваше частната инициатива и отваряше пътя за постепенно и плавно „развитие” към „капитализъм”. И само след 2 години разрушиха плавното развитие и ни хвърлиха в кошмара на „шоковата терапия” и ужасите на „прехода”. А за този кошмар и ужаси няма да споменавам, защото всички си ги знаем…
Та, това си мисля за тогавашното спокойно, блажено време на „застоя” и сегашното ни стремглаво „развитие” надолу, надолу, надолу…
Автор: Любомир Чолаков
(Забранено е копирането от други медии)
Подобни теми:
