Родителските изказвания на мама (и не само), които съсипват живота на детето
Много родители не осъзнават как съсипват живота на детето си, като го правят зависими от себе си и съответно – неприспособимо в обществото.
Най-често те прибягват до следните 10 фрази.
„Най-важното е, че си имаш мен, нямаме нужда от никой друг.“
Тези думи внушават съзависима връзка с мама. Те я поставят начело на цялото общество, а всеки човек трябва да има свой социален кръг.
„През целия си живот ще живееш с мен, мама няма да ходи никъде.“
Подобна фраза е установка за детето, че то трябва да живее с майка си. Често такива хора, дори когато изграждат лични отношения с партньори, винаги дърпат майката след себе си. Всичко е под контрола ѝ и без нея няма накъде. Това разрушава отношенията и семействата на тези партньори.
„Аз ще направя всичко за теб, ти само ме слушай.“
Друго отношение към детето: ти нищо не можеш да направиш, най-важното в живота е да се подчиняваш. Това ги лишава от всички възможности за лидерство, смелост, изява, независимост.
„Аз съм единственият човек, на когото можеш да се довериш, всички ще ти обърнат гръб, но мама винаги ще бъде до теб.“
Създаване на негативни нагласи към социалния свят, всички са лоши. Развива нежелание за общуване с хората, страх и предпазливост. Стресира се дори в безопасна среда. Детето ще стане напрегнато, потайно и вероятно ще се страхува от хората.
„Защо ти е спорт? Трябва да учиш усилено.“
Акцентирането само върху образованието лишава детето от всестранното развитие на личността му. То трябва да се занимава с това, което му харесва, и да не се страхува да опита силите си в нещо друго.
„Не общувай с двойкаджии, те ще те научат на лоши неща.“
Оценъчното възприемане на хората, направено по градация на статуса, мярката за обществена, образователна, професионална принадлежност – лишава от възможността да се избере добра среда. Невъзможно е да се оценяват хората само по тези критерии. Дори приятелят или приятелката му да не получават добри оценки, това не е показател, че са лоши хора. Ученето е различно за всеки.
„Баща ти е мошеник, той ни изостави.“
Тази фраза, предизвиква чувство на ненужност, самота, развива недоверие към другите. Когато съпругът напусне жена си, това не означава, че детето е лишено от баща. Не е необходимо да внушавате на детето, че някой го е изоставил или ще го изостави. Така се развива комплекс за малоценност, то ще се чувства различно от всички останали.
„Посветих целия си живот на теб, а ти се държиш по този начин.“
Приписване на чувство за дълг, чувство за вина. Детето не е виновно за това, че се е родило в трудни условия.
„Не можеш да се преместиш в друг град, аз какво ще правя?“
Тези думи карат детето да се чувства виновно, че е избрало да тръгне по свой път. Не е необходимо да го държите наоколо и да правите от него стайно растение. В противен случай то няма да се научи да живее самостоятелно.
„Защо ти трябва отделен апартамент, живей с майка си.“
Тези думи ограничават възможностите на децата, сбъдването на мечтите им, както и самостоятелния живот, отговорността за своето бъдеще и бъдещето на семейството им. Без значение колко добра е мама, семейството на детето трябва да живее отделно. В противен случай конфликтите са неизбежни.
Ако виждате себе си или приятелите си в тези точки, моля, помислете за това какво казваме на децата си и как думите ни влияят на бъдещия им живот.
Снимка: pixabay.com
Вашият коментар