Драмата на Прея от „Музикална академия“ : Татко е починал, когато съм била бебе, не съм виждала мама от 6 години

Прея Осасей е най-колоритният участник в хитовото риалити „Музикална академия“. Тя пее така, че и музикалната й педагожка Алис Боварян да й ръкопляска. Искрена е и винаги показва емоциите си, независимо какви са те. Още при представянето си в шоуто мулатката сподели, че не е видяла нищо хубаво за целия си досегашен живот в „столичното гето” кв. „Люлин“.

В своето интервю изповед пред „ШОУ” младата певица споделя за най-трудните си моменти досега.

– Макар и само на 19 години, ти вече имаш опит с участие в риалити шоу – още 16-годишна се появи в конкурентния „X-Factor”. Оттам какви уроци научи? В какви капани падна? И каква излезе?
– Българският вариант на това риалити е пълно заробване, защото няма парична награда, а се обвързваш с договори.

– Сега ти си един от най-колоритните участници в „Музикална академия”! Едно пеещо шоколадово момиче, което май набързо се превърна и в любимка на журито. Публиката също много те харесва, при все, че нерядко чуваме, че има много българи, които са расисти. Имала ли си такива моменти – в които някой те засяга заради цвета на кожата ти?
– Тъпо е това, че такива неща ми се случват почти ежедневно. Но, да кажем, в някакви много леки форми. Аз обаче от доста време съм го надживяла това и не му обръщам внимание, но като по-малка наистина много се обиждах. И много ме нараняваха. Но, знаеш ли, половината от тези прояви не са породени толкова от расизъм, колкото от невежеството на хората. И някои се чудят, аджеба, какво точно същество съм аз. Което не е от най-приятните усещания, но се старая да съм над това.

– Може би, когато си била малко дете, си го понасяла по-зле?…
– Наистина, когато бях малка, ги преживявах много трудно тези неща. Но майка ми се стараеше да ми показва, че проблемът не е в мен, и всъщност изобщо не съществува проблем. И с времето аз се научих, свикнах с мисълта.

– Израснала си в панелка в „Люлин” – това си е сериозна школовка, със сигурност си излязла калена за много неща. Защо днес, когато говориш за това място, в думите ти се усеща отвращение, омраза?
– Честно казано, аз ужасно мразя да слагам разни обекти или субекти под общ знаменател. Обаче, наистина, от суровия ми, почти 20-годишен опит с този квартал, аз не съм видяла почти нищо хубаво от него. Той е разположен на прекрасно място, много е готин, сам по себе си, обаче е пълен с едни хора, от които аз не искам да бъда част. Отвращение и омраза няма, по-скоро съжалявам, че ми се наложи да израсна там. Сега вече съм о,к. Аз просто спя там…

– Знам, че най-близкият ти човек е майка ти. Колко силна е връзката между вас и къде е тя сега?
– Наистина тя е най-близкият ми човек. Не знам с каква мерна единица да изразя силата на връзката ни, не знам как се отговаря на този въпрос… но е наистина много силна. Тя ми е най-добрата приятелка. Живее в Кипър в момента. Работи там и то… аз съм главната причина – просто така се наложи. Трябваше да издържа мен и ипотеката, която плаща, защото ми купи апартамент. Апартаментът в… „Люлин”…

– Разбрах, че не сте се виждали от години! Няма ли как да се видите, какво пречи?
– Вече от близо 6 години не сме се виждали с мама. Освен уеб-камерата, ако се брои… Тя не може да се прибира тук – няма как, работи нон-стоп. На няколко пъти с нея бяхме възпрепятствани да се видим, даже един път бяхме купили дори и билет, но пак не успяхме да се видим…

– Не говориш изобщо за баща си. Тежи ли ти, че сега не е до теб, за да ти даде съвет, да се погрижи?
– Честно казано, не знам дали ми тежи, че го няма, защото просто аз не знам какво е това чувство.

Не знам какво е да имаш баща

Не го помня. Починал е, когато аз съм била бебе. Много са се обичали с майка ми. Даже това й е голямата любов. Тя все още страда много за него. Запознали са се като студенти в Гърция.

– Била си много мъничка, когато той си е отишъл, но какво е станало? Как го описва майка ти, каква представа си си създала за него в съзнанието?
– Истината е, че майка ми ми е напълнила главата само със суперлативи за него. Аз вярвам, но не на 100 %. Защото тя наистина го изкарва един ангел (въздъхва леко – б.а.). Нямам лични спомени, само разкази, виждала съм и снимки. И приличам на него – доста (усмихва се – б.а.). Всъщност съм взела най-готините черти от него и от майка си – тя казва, че се е молила през цялото време точно това да се случи, докато е била бременна. И сега е доволна (смее се). Какво знам за баща си… Че е бил много добър човек и много е обичал мама. Както и тя него.

– Баща ти е бил от Нигерия, но ти никога не си била там. А мечтаеш ли да отидеш?
– Не, не съм била в Нигерия, но много бих искала да отида, защото все пак половината ми корени са там. Някой ден… Все още обаче не ми се е отворила такава възможност. Трудно ми е да говоря за това…

– Прея, защо определяш себе си като “парадоксална личност”? Кое ти е парадоксалното? Кога си така импулсивна, какво те изважда извън кожата ти?
– Аз наистина смятам, че съм изтъкана от парадокси и от крайности цялата! На пръв поглед несъвместими крайности. Примерно съм много амбициозна, в същото време – много мързелива. А това си е парадокс!

– Казваш: „Искам две деца и мъж, който не гледа футбол!”…
– Честно казано, все още не искам никакви деца и никакъв мъж – има време, още съм на 19 (смее се). Казвала съм го преди, но за момента съм си самодостатъчна. Когато срещна голямата любов, която не съм срещнала досега, а пък и да бях, двете деца щяха да почакат. Но иначе много обичам деца, но не обичам футбол – виж, на това, все още си държа (усмихва се).

– Помня, че ти плака на едно от изпълненията на Георги, но споделяш и че никога не си била влюбена. Тогава защо бяха сълзите? Какво ти липсва?
– Всъщност истината е, че това с влюбването ми се е случвало веднъж, а Георги просто има един такъв тембър, който успява да ме разчувства винаги.

– Животът ти е поднасял доста изпитания, кое беше най-трудното, с което трябваше да се справиш?
– Може би най-трудното ми изпитание беше моето прераждане, реинкарнация, породена от много фактори. Първо майка ми замина, точно трябваше да се местя в ново училище… Тези фактори повлякоха и други след себе си… Беше странно и наистина трябваше да се справя абсолютно сама.

Когато мама замина, аз бях на близо 14 години

Вуйчо ми, нейният брат, остана да ме гледа. Беше му дала временни попечителски права тогава.

– С най-скандалния участник в академията – Любен, ви свързва интересно приятелство. Откъде и откога се познавате?
– Ние с Любо се запознахме на предния формат, на чийто кастинг се явихме. И оттогава станахме неразделни. Той намери сестра си в мое лице, а аз – своя брат.

– С кого от академията ти е най-комфортно и кой те дразни? Ти си доста експанзивна личност, на лицето ти е изписано това, че когато имаш нещо на върха на езика, просто го казваш, пък каквото ще да става…
– Аз наистина съм експанзивна (смее се). Такава съм си, да. Но тъй като хората обичат да крият разни неща, да лицемерстват, се получава напрежение…

– Кой трябва да спечели „Музикална академия”?
– Трябва да попитате моята приятелка Петя Б., защото тя вижда бъдещето (усмихва се). А кой трябва – мисля, че някой от нашата категория според мен. От младите. Само че тук вече нямам абсолютно никакви препоръки и предположения. Просто някой от нас, ако може – да съм аз (смее се).

Едно интервю на Анелия ПОПОВА