Днес е Сирни Заговезни. Иска се и се дава прошка
Днес е Сирни Заговезни или още и Прошка. Българската православна църква отбелязва на днешния ден Неделя Сиропустна.
На Сирни Заговезни иска се и се дава прошка. Снимка: briag.bg
Както споменахме в заглавието, днес се иска и се дава прошка. Винаги по-младите искат прошка от по-възрастните, а не обратното. Но какво точно да правите, как да поискате прошка ще обясним малко по-надолу в статията.
Сирни Заговезни винаги се отбелязва една седмица след Месни Заговезни и седем седмици преди Великден. А от понеделника, след Сирни Заговезни започва и Великият пост.
Според правилата на този ден за последно може да се яде храна от животински произход (мляко, яйца, кашкавал, сирене). Месо не може да се яде, то е отпаднало от трапезата след Месни Заговезни. И до Великден се яде храна само от растителен произход. Разбира се, ако тялото не позволява, ако сте болен или жената е бременна, не се подлагайте на този режим, трябва да се пазите.
На Сирни заговезни Църквата призовава вярващите да пречистят душите си, молейки и давайки прошка – като първа крачка към Великия пост, през който се очаква да направят всичко възможно да се помирят с всички, за да изпълнят с мир и любов сърцата си и така да посрещнат Възкръсналия Христос. Сутринта в храмовете по време на литургията се чете Евангелието с част от Нагорната проповед (Мат. 6:14 – 21): „Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви“.
Затова традицията изисква всеки да поиска прошка от хората около себе си – близки и познати – за огорченията и обидите, които волно или неволно им е причинил, както и сам да потърси в себе си сили да прости на тези, които са го наранили.
В Неделя Сиропустна в храмовете в страната християните се събират за вечерна служба, след която взаимно се опрощават, като всички – духовници и миряни – си искат един от друг прошка и взаимно си прощават всичко сторено с дума, дело или мисъл.
Според народните традиции вечерта на празника при родителите се събират семействата и техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят с млечни храни. На Сирни Заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове – целуват ръка и изричат: „Прощавай, мамо, тате..“ – „Господ да прощава, простен да си!“, е задължителният отговор.
Веселието по време на вечерта е най-голямо при т.нар. хамкане. След вечерята бабата завързва парче халва, сирене или сварено яйце в края на червен вълнен конец и го разклаща. Децата са насядали на пода и се стремят с уста да захапят парчето храна. Обредът се нарича „люшкане“. Бабата запазва червения вълнен конец и с него лекува болестите по агънцата.
Най-характерен обичай за празника е запалването на празнични огньове, наричани Сирнишки. Огънят се пали от момчета и ергени, като се използва „мамуляк“ /слама от царевица/ и „черешовина“ /кори от черешово дърво/. Огънят се прескача от всички.
Вечерта на Сирната Неделя мъжете оповестяват заговяването за Великден, стреляйки с пушка.
В някои краища на България е разпространен обичаят оратници (огруглици) – това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата. Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни.
Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана.
Със Сирни Заговезни са свързани и кукерските игри.
Маскирани мъже, облечени с кожи и накичени със звънци, обикалят по домовете, разиграват комични сценки и благославят за здраве и плодородие. В групата обикновено има водач, наричан „хаджия“, и „кукерска булка“ или „баба“ – мъж, облечен в парцаливи женски дрехи и с парцалено бебе в ръце.
Така, че, днес, на Сирни Заговезни не забравяйте две важни неща: Иска се и се дава прошка. Поискайте прошка, и дайте прошка. Човек винаги греши. Даже и несъзнателно. Уважавайте по-възрастните от нас!
Вашият коментар