Пътешественикът поет Никола Гигов: Намерих пръстена на Орфей в хралупа със скорпиони

Публикувано от: Борислав на април 12, 2016 Няма коментари

Ще ви предадем разказа на пътешественикът и поет Никола Гигов за неговите приключения, как е намерил пръстена на Орфей, как древно тракийско заклинание му помага в срещата му с черната змия. Малко хора може би знаят, но той е признат и за Аргонавт!

Насладете се на неговия разказ:

Писателят Никола Гигов живее със съпругата си Елена Хайтова /б.а. – дъщеря на класика Николай Хайтов от първия му брак/ в Смолян. Автор е на над 40 книги. Пребродил е 35 страни, признат е за аргонавт, след като стига до Колхида в Грузия с кораба „Арго” през 1984 г. Носител е на международни и национални награди, на многобройни отличия. Член е на Съюза на българските писатели. Роден е в Западните покрайнини. Бил е репресиран през 1956 г., реабилитиран от Великото Народно събрание, но се отказва от обезщетението.

Орфей и орфизмът са тема на неговия живот. Тема, заради която често е кръстосвал шпаги с проф. Александър Фол. Стихове на Гигов пък са включени в най-новите учебници по литература. Поетът е любител на екстремните приключения по света, а и у нас. За някои от тях, най-шокиращите, разказа пред репортер на „ШОУ”.

„Има една труднодостъпна отвесна канара в Родопите, казва се Червената скала, разказва Гигов. Висока е 350 метра, с каменна ниша в средата, в състояние да побере 15-20 души. Там правя литературни четения. Водя мераклиите по тясна пътечка. Който издържи, издържи, смее се чешитът.

Чета им стихове в облаците. Ако някой носи гайда, тропваме и хорце над пропастта. Често обаче оставам сам. Тогава надавам крясъка на орела, той е само от една сричка: „Кра-кра-кра!” „Р”-то е натъртено, много по-различно от това на гарваните. И от местността „Ерзовица” долита първият орел, птиците прииждат по двойки. Така веднъж извиках 12 орли.

А как обикнах орлите? – Това е стара история. Преди години пилоти с хеликоптер слагаха електрическите стълбове в най-труднодостъпните места на планината. Отидох при тях и им казах: „Знам, че не е разрешено, но ще ме вземете, дори и като чувал с боб”. Кандисаха, заедно „посадихме” 8 стълба. Пъкленият ми замисъл беше съвсем друг – викам на авиаторите: „Момчета, не можем ли да завием към Орловите гнезда?”, и продължих да ги омайвам. Гнездата на орлите са на самата скала. Единият от пилотите изпадна в транс и закрещя: „Виждаш ли го това хвъркато същество? – За разлика от нас то не се страхува от нищо. Ако го ядосаме, ще си четем молитвите. Забие ли се в отвора на машината, падаме и ставаме на пух и прах!” Орелът живее 300 години. Сам избира деня на смъртта си, дори знае последния си час. Излита, набира височина, свива криле и пада като… камък. Умира още във въздуха. Сърцето му се пръска като шрапнел”, разказва Гигов. Като изследовател живее по-близо до природата, бяга от човешката суета.

Често наблюдавал и как соколите се… целуват, как си уреждат любовни срещи във въздуха. То не били ласки, прегръдки… Вкопчвали се един в друг и после се разделяли, за да не паднат. И тук напрежението понякога ескалирало до границата на смъртта: „Веднъж един млад сокол заби нокти във фланелата ми. Гледахме се очи в очи. С клюна си можеше да ме окьорави по-бързо от палач. Дали го хипнотизирах, или усети моята добронамереност, не знам, но ми позволи да го занеса у дома си, завързах го за крачето.

Цяла нощ си играхме, опитомих го. Но с изгрева го занесох на същото място, където го бях уловил. Разтворих ръце и го благослових. Излетя, но не избяга, дълго кръжа над мен, благодарен за свободата си”.

Отваряме темата за траколога проф. Александър Фол: „Мир на праха му, но едва ли е знаел като мен 6 древни молитви за омилостивяване на… змии, хвали се Гигов. Според него едното от тях звучало така: „Мажюрне мюрни де юни слуптум дзета голиги…” Пробвал го бил неведнъж и щом е оживял, значи заклинанието му е хванало дикиш. Особено екстремна била срещата му с черната змия. „Тя е по-опасна и от кобрата. Действа мълниеносно, отровата й убива за секунди, твърди родопският сървайвър.

Посестримите й у нас – пепелянка, усойница и каменарка, са „слаба ракия”. Веднъж се катерих 7 часа до връх Острица. Там е свърталището й. Клъцнеше ли ме по петата, пиши ме умрял. Исках да изследвам Острица, защото човешки крак почти не е стъпвал на върха. Наричат го Бермудският триъгълник на Балканите. Защото се предполага, че има подземен канал между него и египетските пирамиди. На билото на върха природата се променя – контактът между земята и небето прилича на центрофуга, стрелките на компаса почват да играят, часовникът отмерва съвсем друго време.

А по пътя най-страшната бариера е черната светилищна змия. На отиване змията ме пропусна, но не ме „забрави” на връщане. Стоеше в средата на пътя, като вита баница. Черната заплаха се припичаше на слънцето и дебнеше. Не се усетих как спрях, очите й направо сковаха гръбначния ми стълб. Сякаш се парализирах. Реших да пробвам молитвата. Влечугото надигна глава и направи идеална окръжност около мен. Повторих древните слова. От среща с черната змия никой не се е прибирал жив. Обаче шишарка тупна до главата на смъртоносната твар и тя се изниза в близките храсти. И до ден-днешен пазя тази спасителна шишарка…”, казва Гигов.

Чудакът твърди, че е открил магическия пръстен на Орфей. В съня си веднъж чул глас: „Ще го намериш в скална пукнатина на една ръка навътре, но в гнездо, където има скорпиони. Те го пазят. Там е смъртта!!!”

Не разказва на близките си за видението, но в едно ранно утро в началото на юни 2002 г. поема към връх Орфей. Както винаги, сам. Открива мястото от съня си, а невидима сила го подтиква да опита въпреки смъртоносните рискове. „Нагънах ръкава на лявата си ръка, а с дясната се прекръстих. Милиметър по милиметър, без да виждам, опипвах с длан хралупата. Усетих докосването на отровните твари. Рискувах втори и трети път.

Скорпионите ме наелектризираха, но не ме докоснаха. Най-сетне отворих очи – държах магическия Орфеев пръстен, извит като делфин. Така, както е описан в прастарите книги. Чрез него певецът е надниквал в Космоса, вътре в човека, в кръговратите на зодиака. Пръстенът се е носел на гърдите. 3300 години е „проспал” в недрата на планината. Изследвах го 3 години, разчетох посланията му 11-Z, числото на ясновидците и буквата „сензар” – тайна. Разгадах още много неща. Спах веднъж с пръстена, закачен на гърдите ми. Не издържах! Оставих го встрани, за да не изпадна в левитация – не чувствах собственото си тяло. Чрез него започнах да чета мислите на хората а това не е шега работа. Снимах го в реалните му размери, има го в книгата ми, а после по същия път го оставих в пукнатината със скорпионите. За да го намери след време по-достоен от мен”, скромно отбелязва смелият изследовател. С гордост показва… змийското топче. Добива го трудно, при смъртен риск, както е било при траките. Техният жрец следял през есента къде точно се скриват отровните змии за летаргичния си зимен сън и се навиват на голямо кълбо.

В ранна пролет се развиват бавно. Още са сънени. Поради натрупаната слюнка в устата си, започват да съскат, за да се освободят от нея. Лепкави пръски летят във въздуха. Сгъстяват се на „топче”, което почва да се върти над тях и достига до 2 см. Продължава да се върти, докато не натежи и започне бавно да пада. Тогава жрецът го грабва и хуква да бяга. „Аз се сдобих с топчето по същия начин, описан от прадедите ни. То ме изпълва с възхищение, прилича на земното кълбо. Едната му обиколка е 5,5 см, а другата – 6. В него има изображения, знаци, числа, букви. Големи загадки крие. Ако го сравним с изображението на земята от снимки, направени от днешните сателити, ще се видят удивителни сходства.

Това е топчето на ясновидството!”

завършва невероятния си разказ зетят на Хайтов. Повечето от откровенията му звучат шокиращо, неприемливи от гледна точка на ленивата ни скучновата действителност, но в това се крие и неговата уникалност. Защото ако всички сме вместени в „матрицата”, човечеството няма да помръдне и на йота напред.

Автор: Георги Андонов, Кърджали-Смолян
Източник: Блиц

Сподели с приятелите си:

Помогнете ни за развитието на сайта Днес-24.ком.

Стремим се да поддържаме сайта с приятен външен вид и без натрапващи се, досадни реклами. Желаем когато влезете тук, в Днес-24.ком да Ви е приятно, да не е отблъскващо и натрапчиво, както в другите сайтове, в които от рекламите не може да се прочете текста на статията.

А това е трудно без приходи от същите тези досадни и натрапчиви реклами.

Може да използвате бутона за дарение на Пейпал и да дарите 5, 10, 15, 20 евро или друга сума. Ако желаете по друг начин да дарите, пишете ни на нашия мейл за повече информация.

Сумите, които ще ни дарите, ще ни помогнат да поддържаме и развиваме сайта. Благодарим Ви.