Начало » Интервю, Любопитно

Пътешественикът поет Никола Гигов: Намерих пръстена на Орфей в хралупа със скорпиони

Публикувано от:  на април 12, 2016 Няма коментари

Пътешественикът поет Никола Гигов: Намерих пръстена на Орфей в хралупа със скорпиони

Пътешественикът поет Никола Гигов: Намерих пръстена на Орфей в хралупа със скорпиони

Ще ви предадем разказа на пътешественикът и поет Никола Гигов за неговите приключения, как е намерил пръстена на Орфей, как древно тракийско заклинание му помага в срещата му с  черната змия. Малко хора може би знаят, но той е признат и за Аргонавт!

Насладете се на неговия разказ:

Писателят Никола Гигов живее със съпругата си Елена Хайтова /б.а. – дъщеря на класика Николай Хайтов от първия му брак/ в Смолян. Автор е на над 40 книги. Пребродил е 35 страни, признат е за аргонавт, след като стига до Колхида в Грузия с кораба „Арго” през 1984 г. Носител е на международни и национални награди, на многобройни отличия. Член е на Съюза на българските писатели. Роден е в Западните покрайнини. Бил е репресиран през 1956 г., реабилитиран от Великото Народно събрание, но се отказва от обезщетението.

Орфей и орфизмът са тема на неговия живот. Тема, заради която често е кръстосвал шпаги с проф. Александър Фол. Стихове на Гигов пък са включени в най-новите учебници по литература. Поетът е любител на екстремните приключения по света, а и у нас. За някои от тях, най-шокиращите, разказа пред репортер на „ШОУ”.

„Има една труднодостъпна отвесна канара в Родопите, казва се Червената скала, разказва Гигов. Висока е 350 метра, с каменна ниша в средата, в състояние да побере 15-20 души. Там правя литературни четения. Водя мераклиите по тясна пътечка. Който издържи, издържи, смее се чешитът.

Чета им стихове в облаците. Ако някой носи гайда, тропваме и хорце над пропастта. Често обаче оставам сам. Тогава надавам крясъка на орела, той е само от една сричка: „Кра-кра-кра!” „Р”-то е натъртено, много по-различно от това на гарваните. И от местността „Ерзовица” долита първият орел, птиците прииждат по двойки. Така веднъж извиках 12 орли.

А как обикнах орлите? – Това е стара история. Преди години пилоти с хеликоптер слагаха електрическите стълбове в най-труднодостъпните места на планината. Отидох при тях и им казах: „Знам, че не е разрешено, но ще ме вземете, дори и като чувал с боб”. Кандисаха, заедно „посадихме” 8 стълба. Пъкленият ми замисъл беше съвсем друг – викам на авиаторите: „Момчета, не можем ли да завием към Орловите гнезда?”, и продължих да ги омайвам. Гнездата на орлите са на самата скала. Единият от пилотите изпадна в транс и закрещя: „Виждаш ли го това хвъркато същество? – За разлика от нас то не се страхува от нищо. Ако го ядосаме, ще си четем молитвите. Забие ли се в отвора на машината, падаме и ставаме на пух и прах!” Орелът живее 300 години. Сам избира деня на смъртта си, дори знае последния си час. Излита, набира височина, свива криле и пада като… камък. Умира още във въздуха. Сърцето му се пръска като шрапнел”, разказва Гигов. Като изследовател живее по-близо до природата, бяга от човешката суета.

Често наблюдавал и как соколите се… целуват, как си уреждат любовни срещи във въздуха. То не били ласки, прегръдки… Вкопчвали се един в друг и после се разделяли, за да не паднат. И тук напрежението понякога ескалирало до границата на смъртта: „Веднъж един млад сокол заби нокти във фланелата ми. Гледахме се очи в очи. С клюна си можеше да ме окьорави по-бързо от палач. Дали го хипнотизирах, или усети моята добронамереност, не знам, но ми позволи да го занеса у дома си, завързах го за крачето.

Цяла нощ си играхме, опитомих го. Но с изгрева го занесох на същото място, където го бях уловил. Разтворих ръце и го благослових. Излетя, но не избяга, дълго кръжа над мен, благодарен за свободата си”.

Отваряме темата за траколога проф. Александър Фол: „Мир на праха му, но едва ли е знаел като мен 6 древни молитви за омилостивяване на… змии, хвали се Гигов. Според него едното от тях звучало така: „Мажюрне мюрни де юни слуптум дзета голиги…” Пробвал го бил неведнъж и щом е оживял, значи заклинанието му е хванало дикиш. Особено екстремна била срещата му с черната змия. „Тя е по-опасна и от кобрата. Действа мълниеносно, отровата й убива за секунди, твърди родопският сървайвър.

Посестримите й у нас – пепелянка, усойница и каменарка, са „слаба ракия”. Веднъж се катерих 7 часа до връх Острица. Там е свърталището й. Клъцнеше ли ме по петата, пиши ме умрял. Исках да изследвам Острица, защото човешки крак почти не е стъпвал на върха. Наричат го Бермудският триъгълник на Балканите. Защото се предполага, че има подземен канал между него и египетските пирамиди. На билото на върха природата се променя – контактът между земята и небето прилича на центрофуга, стрелките на компаса почват да играят, часовникът отмерва съвсем друго време.

А по пътя най-страшната бариера е черната светилищна змия. На отиване змията ме пропусна, но не ме „забрави” на връщане. Стоеше в средата на пътя, като вита баница. Черната заплаха се припичаше на слънцето и дебнеше. Не се усетих как спрях, очите й направо сковаха гръбначния ми стълб. Сякаш се парализирах. Реших да пробвам молитвата. Влечугото надигна глава и направи идеална окръжност около мен. Повторих древните слова. От среща с черната змия никой не се е прибирал жив. Обаче шишарка тупна до главата на смъртоносната твар и тя се изниза в близките храсти. И до ден-днешен пазя тази спасителна шишарка…”, казва Гигов.

Чудакът твърди, че е открил магическия пръстен на Орфей. В съня си веднъж чул глас: „Ще го намериш в скална пукнатина на една ръка навътре, но в гнездо, където има скорпиони. Те го пазят. Там е смъртта!!!”

Не разказва на близките си за видението, но в едно ранно утро в началото на юни 2002 г. поема към връх Орфей. Както винаги, сам. Открива мястото от съня си, а невидима сила го подтиква да опита въпреки смъртоносните рискове. „Нагънах ръкава на лявата си ръка, а с дясната се прекръстих. Милиметър по милиметър, без да виждам, опипвах с длан хралупата. Усетих докосването на отровните твари. Рискувах втори и трети път.

Скорпионите ме наелектризираха, но не ме докоснаха. Най-сетне отворих очи – държах магическия Орфеев пръстен, извит като делфин. Така, както е описан в прастарите книги. Чрез него певецът е надниквал в Космоса, вътре в човека, в кръговратите на зодиака. Пръстенът се е носел на гърдите. 3300 години е „проспал” в недрата на планината. Изследвах го 3 години, разчетох посланията му 11-Z, числото на ясновидците и буквата „сензар” – тайна. Разгадах още много неща. Спах веднъж с пръстена, закачен на гърдите ми. Не издържах! Оставих го встрани, за да не изпадна в левитация – не чувствах собственото си тяло. Чрез него започнах да чета мислите на хората а това не е шега работа. Снимах го в реалните му размери, има го в книгата ми, а после по същия път го оставих в пукнатината със скорпионите. За да го намери след време по-достоен от мен”, скромно отбелязва смелият изследовател. С гордост показва… змийското топче. Добива го трудно, при смъртен риск, както е било при траките. Техният жрец следял през есента къде точно се скриват отровните змии за летаргичния си зимен сън и се навиват на голямо кълбо.

В ранна пролет се развиват бавно. Още са сънени. Поради натрупаната слюнка в устата си, започват да съскат, за да се освободят от нея. Лепкави пръски летят във въздуха. Сгъстяват се на „топче”, което почва да се върти над тях и достига до 2 см. Продължава да се върти, докато не натежи и започне бавно да пада. Тогава жрецът го грабва и хуква да бяга. „Аз се сдобих с топчето по същия начин, описан от прадедите ни. То ме изпълва с възхищение, прилича на земното кълбо. Едната му обиколка е 5,5 см, а другата – 6. В него има изображения, знаци, числа, букви. Големи загадки крие. Ако го сравним с изображението на земята от снимки, направени от днешните сателити, ще се видят удивителни сходства.

Това е топчето на ясновидството!”

завършва невероятния си разказ зетят на Хайтов. Повечето от откровенията му звучат шокиращо, неприемливи от гледна точка на ленивата ни скучновата действителност, но в това се крие и неговата уникалност. Защото ако всички сме вместени в „матрицата”, човечеството няма да помръдне и на йота напред.

Автор: Георги Андонов, Кърджали-Смолян
Източник: Блиц

Сподели с приятелите си:
Сподели във Facebook!


Сподели новината в социалните мрежи:
Digg this!Add to del.icio.us!Stumble this!Add to Techorati!Share on Facebook!Seed Newsvine!Reddit!

Вашият коментар:
Моля пишете на Български или коментарът Ви няма да бъде публикуван!

Copyright © 2013 - 2018. Днес-24 часа новини. Всички права запазени.
Забранено е публикуването на статии от сайта dnes-24.com в други медии.