Проф. Асен Гудев: Срещам подигравателно отношение към медицински проучвания

Проф. Асен Гудев: Срещам подигравателно отношение към медицински проучвания. Лечението на инфаркт преди 30 години беше неефективно и вредно.

Проф. Асен Гудев е началник на Клиниката по кардиология на УМБАЛ ”Царица Йоанна” – ИСУЛ и бивш председател на Българското кардиологично дружество. Ето какво сподели известният кардиолог за вестник “Доктор” за реалното участие на България в иновационни проекти по време на Деветия национален форум за иновациите в здравеопазването, който се проведе в столичния хотел “Шератон”.

– Проф. Гудев, само въпрос на самоинициатива ли е въвеждането на иновации в медицината у нас?
– В България липсва система, която да насърчава иновациите. Тази дейност до голяма степен е оставена на личната воля. Смятам, че младите хора са много отворени към иновации. Но трябва да има система, която да насърчава иновациите.

– Вас лично какво ви мотивира?
– Ценностната ми система. Колкото ценностната ми система и международните ми контакти да насърчават моите занимания с иновации, средата у нас също е важна. Изкривена е представата, че в България лекарите са добри, а им липсва само апаратурата. Напротив – у нас влезе страшно много нова, модерна апаратура в най-технологичните специалности – лъчетерапия, образна диагностика, лабораторна диагностика. А точно към тях няма никакъв интерес за специализация. До голяма степен проблемът е в липсата на лидери, на ясна визия за развитието на медицината. Защото се похарчиха страшно много пари за тази апаратура, а досега не сме видели реална полза – по-добра диагностика. Примерът на румънския секретар на министерството на здравеопазването д-р Раед Арафат, който въведе нова система за спешна помощ в Румъния, показва колко важно е лидерството и в медицината, а и доброто познаване на английския език.

– Вашата област кардиологията обаче не изостава много от съвременните методи на лечение. Как ще го обясните?
– Кардиологията у нас е на средно европейско ниво благодарение тъкмо на доброто лидерство. Навремето при проф. Божидар Финков като министър на здравеопазването бяха направени важни стъпки в правилната посока. Помогнаха и други хора. Проф. Чирков също е голяма фигура в българската кардиология.

– Какви са обаче проблемите в кардиологията?
– Един от проблемите е липсата на модул вътрешни болести при специализацията по кардиология и това ще ни пречи и в бъдеще. Защото ние все повече се сблъскваме с възрастни пациенти, които са полиморбидни (с няколко хронични заболявания). Същевременно много малко клиники се занимават с клинична кардиология, набляга се само на инвазивната кардиология, като

някои процедури не би трябвало да се правят

Всичко това не е проблем само на кардиологията, а на системата на здравеопазване. Тя е базирана на модела заплащане на процедурата, без да се отчита реално нейната нужда за здравето на пациента. Големият порок на здравеопазването в България е, че искаме да имаме частни болници с обществен осигурител. Такъв модел не съществува никъде по света.

– Как може наистина да се вкарат иновации в българското здравеопазване, а не само да се спекулира с това?
– Аз съм завършил медицина през 1986 г. На държавен изпит по кардиология получих поздравления и шестица на въпроса какво лечение се прилага при инфаркт на миокарда. Ако днес един студент ми отговори по същия начин, ще му пиша двойка. От новите проучвания разбрахме, че интервенциите, които сме правили преди по-малко от 30 години, са не само неефективни – те са и вредни. Всички повтарят, че две трети от смъртността в България е сърдечносъдова. В САЩ също са тръгнали от такива високи нива на сърдечносъдовата смъртност, но те имат епидемиологични проучвания, които определят кои са рисковите фактори и рисковите групи население; технологични въведения, каквито са дефибрилаторите; организационни нововъведения, каквито са коронарните и инвазивните отделения. Всичко това довежда до единна концепция и политика за национално здравеопазване.

– В какви клинични проучвания участва България?
– За да се реши някакъв медицински проблем в наше време, са нужни 20 хил. пациенти, участието на 1000 изследователски центъра. Това означава, че те са глобални, че в тях не може да участват само 1-2 клиники от 1-2 страни. В проучванията на медикаменти България е в челната десетка, което е похвално. Качеството на нашата работа също е добро. Един от критериите за качество е колко от пациентите остават в проучването и взимат продуктите. При нас този процент е голям, докато в други страни две трети отпадат от проучването. Аз имам честта да бъда координатор по голяма част от такива проучвания в България. Покрай тях ние, кардиолозите, се научихме как да дозираме антикоагулантите, а голяма част от пациентите ни са в референтните граници на лечението. Изводът е, че ако осигуряваме това качество на грижи в проучването, придобитите знания ще приложим и на останалите пациенти.
Има инициатива да се обединят всички усилия на страните от ЕС за медикаментозни изследвания. В тях може да участват правителства, медицинската индустрия, университетите. Аз попаднах случайно и единствен представлявам България. За съжаление у нас има тотално неразбиране на институционално ниво. От здравното министерство мислеха, че

целта ми е да си платя командировката до Брюксел

Срещнах подигравателно отношение.

– Как може да се приложат резултатите от иновациите в клиничната практика?
– Ще ви дам пример от Швеция, която е известна със своето добро здравеопазване. Всички болници, които лекуват инфаркт на миокарда, са включени в общ регистър. Знае се какво се случва със всеки пациент и какво прави всеки доктор. Единствено на база данните от регистъра те тестват една важна хипотеза: дали при лечение на инфаркт е достатъчна само първичната ангиопластика, или трябва да се прави допълнителна тромбаспирация (да се изсмуче тромбът), за което са нужни и допълнителни разходи. А у нас регистрите са проблем. Има поне формална готовност от страна на министерството за създаване на два национални регистъра: единен регистър за пейсмейкърите и за PCA-интервенциите (перкутанни коронарни интервенции). Да, но водещи болници отказват участие в създаването на тези регистри. Не можахме да участваме в проучване как да се намали броят на PCA-процедурите – един от големите разходи на Здравната каса. Условие да се включим в проекта беше да имаме точна статистика каква е смъртността, но ние не разполагаме с тази статистика.

Не можахме да участваме в проучване за стволови клетки, което да бъде оценявано с магнитен резонанс, защото не намерихме център, който да го прави. В същото време се закупиха толкова магнитни резонанси, че

вече „ще обърнем“ магнитния полюс на планетата

Но реално нямаме достатъчно хора, които могат да работят с апаратурата.

Не сме в нито едно проучване за медицински изделия – стентове, пейсмейкъри, клапни протези. Никой в държавната администрация не приема това като правене на наука. Всички смятат, че докторите печелят едни пари и дайте да видим как да им ги вземем.

Мара Калчева, blitz.bg