Начало » Интервю

Доц. Пламен Митев: Чрез интерактивни методи Априлското въстание би могло да бъде много по-богато представено

Публикувано от:  на април 20, 2013 Няма коментари

Знамето на панагюрските въстаници с лозунга "Свобода или смьрть"Доц. Пламен Митев – декан на Исторически факултет на СУ, в интервю за Агенция „Фокус” по повод на 137-годишнината от избухването на Априлското въстание.

Фокус: Какво е националното значение на Априлското въстание сред борбите за освобождението на България?
Доц. Пламен Митев: Значението е огромно. Априлското въстание се оценява като връхна точка на национално-освободителните борби на българския народ през епохата на Възраждането. Никой не може да подложи на подмяна или на преосмисляне тази оценка, защото действително това е най-масовата проява на освободителните тежнения на българския народ през 19 век. Априлското въстание се явява не само апогей на национално-революционните ни борби, но и най-важната предпоставка за окончателното решаване на българския политически въпрос, защото в рамките на голямата Източна криза от 1875 г. до 1878 г. Априлското въстание е онова събитие, което променя отношението на Великите сили към случващото се на Балканите и подтиква правителствата на европейски държави да се намесят открито в търсенето на решение на все по-задълбочаващата се криза.

Фокус: Съществуват ли факти около Априлското въстание, които не са толкова известни?
Доц. Пламен Митев: Няма събитие от българската история, за което да няма и по-малко известни неща. Това е нормално, особено когато става дума за публичните представи за историята, които най-често се формират само върху общата учебникарска информация. Много факти остават познати само за тесен кръг професионалисти, за други пък, поради фрагментарния характер на документалния материал, с който разполагаме днес, се водят нескончаеми спорове. Оттук се пораждат и различните тълкувания и оценки за отделните личности и конкретните събития, свързани с Априлското въстание. Наскоро се възобнови например големият спор между специалистите – съществува ли самостоятелен Гюргевски революционен комитет или става дума за една инициатива на група революционери, които са натоварени още през лятото на 1875 г. от Българския революционен комитет да подготвят нова въстаническа акция, след провала на опита за въстание през септември 1875 г. Дълго време в сериозната наука се обсъждаше този въпрос и някъде през 60-те – 70-те години на миналия век се наложи тезата, че Гюргевският революционен комитет е една самостоятелна организация, която обединява най-последователните революционери сред българската емиграция във Влашко. Изследванията през последните 15 – 20 години на нови документи, които бяха открити във фонда на Иван Драсов във Варненския архив, показват, че всъщност и Стоян Заимов и Захари Стоянов са прави, когато навремето са говорели за „Апостолско събрание”, а не за Гюргевски комитет. Предполагам, че този спор ще продължи да разпалва страстите на тесните специалисти в следващите години, докато не се стигне до еднозначно разбиране на информацията, с която разполагаме. По същия начин е спорен въпросът дали е имало 5-ти Софийски революционен окръг, или не е имало. Според традиционната представа окръзите са били само четири, но ние разполагаме с информация за съществуването и на 5- ти Софийски окръг. Под въпрос е и дали въстанието не е съзнателно провокирано от Високата порта да избухне по-рано. Още проф. Христо Гандев изказа тезата, че турските власти са знаели предварително за всичко онова, което се подготвя от гюревските апостоли и са предпочели сами да предизвикат преждевременното избухване на въстанието, за да могат много по-лесно да разбият силите на българските въстанници и за да намерят подходящ повод за физическо изтребление на елита на българското общество от онова време. Както виждате дори такива принципни въпроси, свързани с организацията на Априлското въстание, могат да бъдат разглеждани от различна гледна точка с оглед на конкретните факти, с които боравят отделните специалисти.

Фокус: По какъв начин тогавашната преса е подтиквала към избухване на въстанието?
Доц. Пламен Митев: Трябва да се направи ясно разграничение, едно е положението на възрожденската преса вътре в Османската империя, друго е положението на емигрантската преса. Емигрантската преса е можела да осъществява последователна пропаганда на идеята за въоръжено въстание, докато вестниците, излизащи в пределите на Османската империя не са можели да си позволят такава смелост и затова са се търсели други „заобиколни” пътища за дебатиране на българския политически въпрос. Любопитното е, че излизащите в Цариград български вестници обръщат много голямо внимание на хода на събитията в Босна и Херцеговина, на отношението на Великите сили към започналата Източна криза. Това дава, макар и частична информация на четящите българи от онова време за онова, което се случва и, което би могло да се случи и в българските земи. Духовете на българското общество се подготвят, поддържа се огънят и всичко това оказва влияние върху желаещите да се включат, неслучайно това въстание е най-масовата българска проява. Вестник „Ден” дори е бил спрян от официалната цензура в Османската империя, заради информацията, която излиза по неговите страници и най-вече заради дописките, отразяващи смазването на въстанието и кървавите събития в Средногорието през пролетта на 1876 г.

Фокус: Кои са били факторите за избухване на Априлското въстание?
Доц. Пламен Митев: Става дума за комплекс от фактор. Най-големият фактор е общото състояние на българите в пределите на Османската империя. Политическата система в тази държава не позволява на възрожденските българи да се развиват свободно, да осъществят всичко онова, което са можели да направят, ако живееха в собствена, независима държава. Това е основният мотив за активното включване на представителите на средната българска класа и на богатите предприемачи, което изумява, защото един богат човек трудно би се хвърлил в огъня на борбата, знаейки какво ще загуби. Виждаме как идеята за въстание, особено в селища, като Копривщица, Панагюрище, Батак, Брацигово, Перущица се подкрепя от възможно най-богатите и влиятелни българи. Това прави революционното дело – общонационално. Главната причина за избухването на въстанието е положението на българите, като рая. Чуждото агарянско иго, което ограничава възможностите на българите да се развиват свободно по такъв начин, както го правят другите европейски народи. Конкретните причини за избухването на въстанието, можем да свържем и с политическата криза на Балканите, предизвикана от бунтовете в Босна и Херцеговина, намерението на Черна Гора и Сърбия да започнат война срещу Високата порта, намесата на Великите сили и най-вече на Австро-Унгария и на Русия, които задкулисно имат интерес на Балканите да ври и да кипи, защото те си имат свои стратегически цели, които могат да бъдат постигнати много по-лесно в условие на една задълбочаваща се политическа криза. Отдавна се знае например, че въстанието в Босна и Херцеговина е провокирано и финансирано от Австро-Унгария. Сред българската емиграция идеята за въстание има сериозни корени, пуснати от времето на Раковски, Левски, Каравелов, БРЦК. Онова, което се случва пролетта на 1876 г. е естествено продължение на почти десетилетните комитетски усилия да се подготви националната революция.

Фокус: Кои са най-големите организатори на въстанието, които не трябва да забравяме?
Доц. Пламен Митев: Много са имената на българите, които трябва да помним във връзка с Априлското въстание. Обикновено в учебниците по история, вниманието се концентрира около апостолите. Те играят важна роля, като ръководители на въстанието, започвайки, от Панайот Волов, Бенковски, Стоян Заимов, Стефан Стамболов, Иларион Драгостинов и всички останали техни помощници. Много често повтарям пред студентите си колко е важно да не забравяме обаче и имената на другите дейци на нашето национално-освободително движение, които обикновено попадат в така наречената втора или трета редичка, защото без тези местни дейци, усилията на апостолите нямаше да доведат до нищо. Става дума за стотици българи от районите на въстанието, които пожертвователно се включват в идеята за подготовка на въстанията и в последствие ги виждаме как падат пред олтара на свободата, давайки живота си и този на семействата си и на най-близките си хора. В този смисъл не трябва да забравяме героизма на хора като Спас Гинев, Кочо Честименски, Васил Петлешков, поп Харитон и други. Много са имената, които ние българите трябва да помним, защото те са част от героичното ни минало и трябва само да се гордеем с това, което са направили.

Фокус: Има ли факти, около Априлското въстание, които не присъстват в българските учебници по история?
Доц. Пламен Митев: Разбира се, че има такива факти, но в един учебник по история не може да се напише всичко, което науката е постигнала в изследването на теми, като Априлското въстание. Учебниците трябва да отговорят на определени методически изисквания, едно от които е свързано и с обема на поднасяната информация, тъй като изучаването на историята не трябва да се утежнява с по-голямо количество от имена и дати, които биха затруднили подготовката на младите поколения българи. В този смисъл, ако би могло нещо да се промени в родните учебници по история, то не е толкова в рацширяването на конкретните факти за въстанието, колкото в търсенето на подходящи начини за включване на допълнителна информация чрез повече илюстративен материал. В епохата на глобалната информационна мрежа, в която живеем, има много модерни начини, по които да се представят различни гледни точки и допълнителни факти около едно или други събитие. Чрез така наречените интерактивни методи на изучаване, Априлското въстание може да бъде много по-богато представено пред нашите деца. Дай Боже, българските учители да получат възможност да прилагат по-уверено тези по-съвременни методи за преподаване на историята. В нашите учебници няма факти за Априлското въстание, които би трябвало да бъдат променяни, защото са били фалшифицирани или манипулирано представени поради някакви идеологически причини. Категорично мога да заявя това, като дългогодишен преподавател в СУ. Наблюденията, които имам над българското училище ми дават основание да твърдя, че темите около Априлското въстание и Българското възраждане въобще, винаги са били представяни по възможно най-коректния начин без да бъдат обект на сериозни фалшификации, манипулации или идеологеми, които пречат на обективното разбиране на нашето минало.

Фокус: Какво не бива да се забравя около Априлското въстание?
Доц. Пламен Митев: Много неща не бива да се забравят. Не трябва да се забравя самото въстание, защото ние – българите забравяме лесно или ни карат да забравяме някои неща от своето минало. В желанието си да се правим на европейци, да създаваме някакви си „отворени” общества, като че ли много лесно се поддаваме на внушенията от новите ни велики братя да говорим за „другите”, за чуждата история и да забравяме собствената си история. Много често се подхвърлят обвинения в национализъм, в краен патриотизъм. Това за мен са измишльотини на прехода, които е крайно време да преодолеем, защото все пак сме българи и като такива присъстваме в Европа. От тази гледна точка не трябва да забравяме самото въстание, като факт. Не трябва да бъде забравяна и саможертвата на всички тези стотици хиляди българи, които бяха изклани в Батак, Перущица и Брацигово в името на българската свобода. Това, разбира се, не бива да води до желание за мъст или краен негативизъм по отношение на мюсюлманското население в тогавашната Османска империя, защото историята на всички народи е изпълнена с много кръвопролития, насилие и екстремални ситуации, в които има сходни резултати, като това, което се е случило с българите през пролетта на 1876 г. В никакъв случай не трябва да забравяме героизма на тези хора, а трябва да се прекланяме пред тях и да помним тяхната саможертва.

Фокус: Колко хора са загубили живота си по време на Априлското въстание?
Доц. Пламен Митев: Това е един от много спорните въпроси. През последните десетилетия на миналия век в повечето учебници се наложи цифрата от около 30 000 българи, които са загинали в хода на въстанието. Има и други данни, които са доста по-минимализирани. Става дума за статистики, изработвани от представители на европейската дипломация и най-вече на британски дипломатически служители, които говорят за около 11 000 – 12 000 жертви. Много е трудно да се направи поименен списък на всички загинали. Въпросът не опира до това дали са 15 000 – 20 000 или 30 000 жертвите, а че тези жертви са най-вече сред мирното население – жени, деца, възрастни хора, които попадат под ударите на ятаганите и под жестокото насилие на башибозука в името на една кауза, която по принцип е изгубена – да се съхрани Османската империя, такава, каквато е била. Не е толкова важна цифрата на убитите, колкото на всички тези осакатени човешки съдби, които дават основание на Европа да застане за първи път зад българите и то с много мощен глас, който никога преди това не е бил чуван в защита на българска национална кауза. Започвайки, от Америка, минавайки, през океана към Великобритания, Франция, Италия, Германия, Австро-Унгария, Русия. Това е един мощен глас на европейската демократична мисъл, която застава зад българската идея и това по никакъв начин не бива да се подценява.

Фокус: Как би трябвало да изглеждат събитията от 20 април 1876 г. през призмата на съвременните българи?
Доц. Пламен Митев: 20 април 1876 г. би трябвало да се възприема от всички българи от началото на 21-то хилядолетие, като миг на изява на най-изконните желания на българския народ за свобода. Обявяването на въстанието в Копривщица, Панагюрище, а в последствие и във всички останали селища, които се включват в бунта е свързано с небивал ентусиазъм, искрена радост, желание да се постигне онова, което поколения българи мечтаят – целокупна, свободна, силна България. Трябва да запомним 20 април 1876 г. по този начин.

focus-news

Сподели с приятелите си:
Сподели във Facebook!


Сподели новината в социалните мрежи:
Digg this!Add to del.icio.us!Stumble this!Add to Techorati!Share on Facebook!Seed Newsvine!Reddit!

Вашият коментар:
Моля пишете на Български или коментарът Ви няма да бъде публикуван!

Copyright © 2013 - 2018. Новините в Днес-24. Всички права запазени.
Забранено е публикуването на статии от сайта dnes-24.com в други медии.