Доц. д-р Александър Гребенаров: Няма от какво да се срамуваме за българското управление във Вардарска Македония

Публикувано от: Днес-24 на април 25, 2013Няма коментари

Едно интервю от 2013 година, в което доц. д-р Александър Гребенаров говори за българското управление във Вардарска Македония по време на Втората световна война. Нека да си припомним, че няма от какво да се срамуваме за българското управление във Вардарска Македония, но напротив: може само да се гордеем. И трябва да се противопоставим на враговете от Македония, които продължават да лъжат и да клеветят България!

Доц. д-р Александър Гребенаров е от Института за исторически изследвания при БАН и дава интервю за Агенция „Фокус” .

Фокус: Доц. Гребенаров, през април се отбелязва годишнината от влизането на българските войски във Вардарска Македония. Вие сте автор на материала – Истината за българското управление във Вардарска Македония – какъв е научният Ви интерес към темата?
Александър Гребенаров: През април т.г. се отбелязват 72 години от навлизането на български войски и администрация във Вардарска Македония – събитие, които продължава да вълнува обществеността в страната и да предизвиква дискусии с разгорещен характер, в които понякога се намесват държавници и политици в двете страни. Тълкуванията няма как да не опират до историята, въпреки призивите да вървим напред и да загърбим миналото.
Интересът ми към темата за Вардарска Македония през Втората световна война бе породен от съблазнителната идея за съвместен проект между архивите на Р България и Р Македония, възникнала в началото на това столетие. Става дума за направата на сборник, включващ исторически извори за епохата с поглед от двете страни. Идеята обаче „се затвори” и проектът остана да се изпълнява само в София. За щастие не бе „осакатен” напълно, защото ми бе предоставена възможност за работа в Архива на Р Македония, където съзрях и поръчах любопитни документи. В тях нямаше нищо страшно освен мисълта, че става дума за показания на български дейци, изтръгнати в края на 1944 и началото на 1945 г. в учреждения с мрачна репутация – ОЗНА и УДБА. В крайна сметка сборникът, в който съ-съставител е и Надя Николова от ДА „Архиви”, видя бял свят и с интерес се чете и у нас, и в Скопие.

Фокус:Защо родната наука години наред не защитаваше с факти и аргументи истината за българското управление във Вардарска Македония?
Александър Гребенаров: За разлика от Скопие, където тематиката е в научен и обществен оборот вече седем десетилетия, у нас близо четири десетилетия след 9 септември 1944 г. е обявена за табу. Достъп до документите, съхранявани в Архива на МВР, във Военния архив във Велико Търново, във Външно министерство и в т.нар. Партиен архив, с гриф „Строго секретно” или „Поверително” дълги години имат малцина родни изследователи. Можеха ли тези подбрани учени да се преборят с идеологическите стопери в науката е проблем, който все още нищим в историографски семинари или в предговорни размисли, но в крайна сметка резултатът е плачевен – две поколения българи израстват с учебници, помагала и слова, с вменена вина за случилото се в областта. Тя се подхранва и от пропагандата в Скопие, включваща публицистични статии и обемисти трудове. А ние си мълчахме. От страх да не разсърдим „големия брат” – Москва, както и Тито. Отбелязвахме събитието с един два абзаца в учебниците и… с наведена глава за извършеното. Добре, че в последно време се появиха изследвания и публикации на извори, които показаха по-друга картина на обстановката. Седем десетилетия по-късно е по-лесно да се анализира извършеното, но и недовършеното.

Фокус:Кои са проблемите, които се откриват пред българската държавна политика след навлизането на българската войска и администрация?
Александър Гребенаров: Важно да се знае в какво състояние намират областта български войски и администрация през пролетта на 1941 г. и второ – какво оставят след себе си след септември 1944 г. Мисля, че няма защо и от какво да се срамуваме. Фактите са безспорни. През пролетта на 1941 г. в Министерството на вътрешните работи пристигат ежедневно вести за опасност от гладна смърт, ако хранителните продукти от България се забавят. Затова изчезват ли по-скоро се разграбват незабавно пристигналите от София хляб, торби с брашно, тенекии с мас, тонове захар. Разбиват се държавни здания, включително казарми, изнасят се врати, прозорци, стълби, мебелировка, а където има и оръжие. Апокалиптичната картина се подсилва от умишлено освободените преди навлизането на войските в областта криминални затворници. Хаосът е пълен, а гладът неустоим. Да не говорим за Западна Македония, където държавността изобщо липсва, демаркационната линия дълго остава „неизчистена”, а върлуващите албански банди под покровителството на Италия, умишлено обезбългаряват региона.

Фокус:Какви са чувствата от страна на местното население към българската войска и администрация?
Александър Гребенаров: Често се повдига въпросът за местното население – как посрещна българските войски. Вече има достатъчни публикации за Акционните комитети, които се създават във всяко по-голямо селище и организират дългоочакваното посрещане на българската войска и администрация. Ръководители на това спонтанно учредено народно самоуправление се изявяват като българи, каквито между впрочем са и повечето жители на областта. Статистиката през 1942 г. показва, че в 15 дивизионна област, включваща Вардарска Македония без Тетово, Гостивар, Кичево, Дебър, Струга и принадлежащите им села, 60% от милионното население е българско.

България и Вардарска Македония Фокус: Имало ли е усещане в българския политически елит, че това е временно администриране на тези територии и в какви посоки София насочва помощта си към Вардарска Македония?
Александър Гребенаров: Както е известно, след т.нар. Априлска война Югославия и Гърция капитулират. На България е предложено да поеме военното администриране на Западните покрайнини и Вардарска Македония. И тя приема. С ясното съзнание на управляващите и обществеността, че трябва да се помогне незабавно, за да спаси от разруха и гладна смърт хиляди сънародници. И не след малко, или по-късно или да чака разрешение от Берлин. А иначе на всички е ясно, че режимът е военновременен, който ще завърши с мирна конференция – международен форум, на който да се очертаят бъдещите граници. В шифровани телеграми, предхождащи априлските събития, пълномощният министър в Берлин Първан Драганов уверява българското правителство, че води разговори в подобен дух с висши германски служители и се надява да се създаде нов ред на Балканите, основан с повече справедливост. Но без конкретика.
Независимо от неуредените съюзнически отношения, и неизвестността за бъдещото на Македония, българската държава насочва помощта си в различни посоки. На първо място е изхранването на сънародниците през пролетта на 1941 г. Поради лошото стопанисване на земята и недобрата цялостна организация на селското стопанство в предходния период, не се развиват, нито модернизират негови важни клонове. Затова пред периода 1941 – 1944 г. в областта са внесени от България в Вардарска Македония над 34 000 т. земеделски продукти, а са изнесени ок. 340 т. – предимно опиум и памучно семе. Съотношението е 100:1. При това става дума за военновременен режим, в който трудно се оцелява. За да бъде облекчено изхранването на местното население, българските управляващи разпореждат необходимото продоволствие за войсковите формирования да се изпраща от старите предели на страната.

Фокус:Споменахте и за други насоки, в които България влага средства от бюджета си. Има ли конкретни данни в цифрово изражение за тях.
Александър Гребенаров: Забележителни са инициативите на българската държава, свързани с подпомагане на инфраструктурата, промишлеността, културно-просветната и църковна дейност. Построени са в „пъти повече” в сравнение със съществуващите преди април 1941 г. шосета, жп линии и мостови съоръжения, поправени и обзаведени са множество училища, болници, клубове и казарми, минни предприятия и др. В Скопие са създадени университет, народен театър, народен музей, открити са читалища, печатат се книги, списания, вестници. Възстановява се диоцезът на българската православна църква. За периода 1941–1944 г. София инвестира 44 млн. лв. за Скопско–Велешката епархия и 24 млн. лв. за Охридско–Битолската епархия. Ще цитирам и още няколко впечатляващи цифри от поверителен доклад до министъра на външните работи Петко Стайнов от май 1945 г. През тези години България инвестира във Вардарска Македония над 9.9 милиарда лв., от които за развитие на селското стопанство – 84 млн. лв., за благоустройствени цели – 24 млн., за водоснабдяване – 100 млн., за нови ж.п. линии и шосета забележете – 5 милиарда лв., за минни предприятия – 4 милиарда лв. и др. Това са сред¬ства, които българската държава отчита, че ще дадат благотворително влия¬ние върху цялостния стопански живот на областта, по-късно и на новата държава.

Фокус:Документацията разбива много изкуствено създадени митове, но могат ли да се отправят и укори за недъзи и грешки на българските управляващи по отношение на Вардарска Македония?
Александър Гребенаров: Има случаи на недоволство от местни жители, както и от бивши дейци на ВМРО, че са пренебрегнати при назначаване на управленски кадри или са засегнати от новоназначени административни служители. Източник на напрежение през целия период е и Западна Македония, обявена преди 101 г. за „спорна зона”, която продължава да бъде „ябълка на раздора” и през и този период между различни държави и организации. Има и укори (някои уместни) за неумели действия на българските управляващи – дипломатически прегрешения, военно-полицейски изстъпления, неадаптирано законодателство към новите земи, нежелание да се преговаря с ръководни дейци на БКП, вкл. и партизански водачи, които не прикриват българската си народност и пр. Това обаче са фрагменти от цялостната политика на България, от нейната мироопазваща и градивна дейност, подпомагаща всички сфери на обществения живот във Вардарска Македония.
Такава е част от историята за българското управление. Нека не я забравяме, защото трудно се градят мостове, без да знаем какво стои или е заложено в недрата им.

focus-news

Сподели с приятелите си: