Невероятната щастлива история на болната от рак Тони

Тази история се е случила преди няколко години. Това е история за онази, истинска любов, която като че ли виждаме само по филмите и в книгите.

Това е невероятната щастлива история на болната от рак Тони – когато се разболява е изоставена от бившия си, а преди първата си химиотерапия се запознава с Драгомир, с когото и сключва брак и стават семейство.

IT-специалистката на Окръжна прокуратура – София Теодорина Аначкова се омъжи за любимия си Драгомир Друмев. Двамата най-накрая се събраха след страстна и силна връзка, пламнала в критичен за Тони момент – преди първата химиотерапия.

Историята на Тони, както я наричат приятелите й, потресе не само колегите й, но всички, които я познават. Точно, когато е на върха на кариерата си, щастлива, с успешна връзка, тя разбира, че е болна от рак на кожата.

Когато започва да се бори с болестта, приятелят й я напуска. С бъдещия си съпруг – Драго се запознава преди първата химиотерапия. Нарича го “момчето, което не се уплаши да застане до мен и сянката на онази с косата”.

През 2007-ма неин приятел забелязва, че една нейна бенка на кръста, която има по рождение, се е възпалила.

“Тя ме е боляла и кървяла, ама аз, тогава на 31, забързана в тези най-силни години да живея, да работя, да уча, да намеря мястото си под слънцето, не съм обърнала внимание”, спомня си дамата. Бенката е отстранена и биопсията показва смразяваща диагноза: злокачествен меланом. Изрязват и по-голяма част от плътта около бенката.

“Доста болезнено преживях дните, преди да излязат резултатите от хистологията. Блажени са незнаещите! Не исках да чета нищо за този рак и се надявах да не е това. Така и беше – докторът ми даде листчето от патологията и отсече: “Живей! Всичко е наред”. По-късно се оказа друго”, пише borianaantimova.blogspot.com.

Пролетта на 2011-а Теодорина се включва в клинично изпитване на ново лекарство. “Тялото ми беше уморено от химията и лъчетерапията, имах чувството, че полудявам… Наближеше ли време да влизам за вливането й, ме тресеше треска, а и нямаше почти никакъв резултат. Оказа се, че не съм от щастливите 10 процента, които се влияят от тази терапия.

И така вече 8 месеца пия всеки ден по две шепи хапчета, които би трябвало да задържат болестта в ремисия или да смалят гадните ракови клетки. Само не знам докога ще ги пия. Страничните ефекти са отвратителни и не ми се говори за тях. Понякога с дни не мога да използвам пълноценно крайниците си – ставите се подуват.

Болката е стресираща и изнервяща, защото си безсилен пред нея. Но не съм спирала да работя, да обичам. Дори и да не доживея чудото си – в което аз все още вярвам, защото съм родена на Великден – до последно няма да съжалявам, че ми се е случило всичко това”, разказва Тони. И признава, че ще съжалява само за едно. “Винаги съм мечтаела да имам поне трима сина”, усмихва тя.