Не се опитвайте да възпитавате възрастните си родители

Една жена бе на около 50 – активна, жизнерадостна и успешна, добра във всичко, с което се захващаше: семейство, бизнес, приятелство… Само едно нещо я притесняваше – родителите ѝ.

Те сякаш бяха остарели бързо и рязко. Някога активни и жизнерадостни като нея, днес те неусетно се бяха превърнали във вещосъбирачи. Когато влетя в апартамента им – изпълнен с вехти аромати, планове и надежди – родителите ѝ я посрещнаха с тежката миризма на отдавна непроветрена стая и плесенясала храна.

Втурна се към хладилника, изстърга отдавна изсъхналата и мухлясала храна и го напълни с красиви буркани с готова за консумация храна от скъп ресторант.

Отиде до гардероба, закачи новите дрехи на закачалките, които им бе купила: риза за баща ѝ, халат за майка ѝ…

Родителите ѝ не ѝ противоречаха. Гледаха я и не казаха нищо.

А когато им дойде на гости след седмица и половина, бурканите с храна от ресторанта бяха останали недокоснати. До тях имаше зелева чорба, приготвена от миналогодишни лук и зеле. Родителите ѝ ядяха нея, а храната от ресторанта – не.

Таткото се беше облякъл с любимата си карирана риза, износена до лактите. Майка ѝ носеше любимия си скъсан и прешит халат. Новите дрехи, които бе купила, висяха недокоснати в гардероба.

Един ден жената не издържа. Тя взе зимното палто на мама с астраханска яка. „Мамо, ти го носиш от 20 години, ужасно е! От това палто са останали само спомени!“ и го хвърли в кофата за боклук.

И вместо него ѝ даде кожух от лисица – мек и чисто нов. Майката го пробва.

– О, дъще – усмихна се тя. Свали го внимателно и го сложи на закачалка в гардероба.

– А сега го носи! – каза дъщеря ѝ, разцъфнала от щастие.

Майката почина една година по-късно. Докато преглеждаше гардероба ѝ, дъщеря ѝ се натъкна на един вързоп в дъното. В него се криеше грижливо сгънато палтото от лисица. Ново, с етикети. Никога не бе носено.

Дъщерята, която някога бе изхвърлила старото палто на майка си на боклука, заплака. Тя разбра, че цяла зима старата жена е излизала на улицата кой знае с какво. А може би въобще не е излизала.

***

Тази история ми беше разказана от един ученик. Сърцето ми се сви, докато я слушах – имах чувството, че ми разказва за моите собствени грешки, които съм направила с родителите си. И аз имах хладилник, от който изхвърлях остатъци.

– Това са пилешки кости за котките – обясняваше майка ми.

Тя хранеше котките в двора. И толкова дълго пазеше костите, че първоначално пакетите с развалено месо първо заемаха целия хладилник, а после и фризера.

Наставаше ужас, когато се опитвах да изхвърля старите им дрехи. Те ме гледаха с уплаха и примирение. Не бяха щастливи от действията им.

Аз обаче имах късмет: имах нещо, което може да се нарече примерни родители. Те бяха живели заедно в продължение на 71 години, приятелски, мирно и влюбено. Приеха моята помощ – както морална, така и финансова. Интересуваха се от живота ми. Но дори и с такива родители за пример понякога грешах.

Трудно е да разберем, че възрастните родители вече не са същите мама и татко, които ходеха на море или къмпинг с нас, бършеха сълзите си от умиление по време на представленията ни в детската градина или на тържеството по случай завършването ни в училище. Те са различни. И трябва да се отнасяте към тях по различен начин.

Създадох пет правила за себе си – не съм сигурна дали работят за всички (родителите са различни), но се надявам, че ще ви помогнат.

Не нарушавайте навиците на родителите си.
Наистина ли искате да изхвърлите старите дрехи на родителите си и да им купите нови? Купете няколко. Но направете така, че новата риза на татко да изглежда точно като старата, че новото палто на мама е със същия цвят като предишното ѝ.

Не плашете родителите си с разходите си.
Много хора стават стиснати на стари години. Купуването на нова вещ ги разстройва дори и наистина да са имали нужда от нея – те съжаляват, че е трябвало да похарчат тези пари. Ако я купите вие, ще съжаляват за вашите пари също толкова, колкото и за своите.

Ако и родителите ви имат тази характеристика, не ги убеждавайте да променят отношението си към парите – няма да го направят. Просто когато им донесете нов халат или нови обувки, предварително отрежете всички етикети и изхвърлете всички касови бележки. Кажете:

– Мамо, купих го за себе си, пробвах го – не ми отива. Може би ще го облечеш, защото е срамота да се изхвърли.

А мама със сигурност ще го облече дори и да не е имала намерение преди това: тя не може да позволи да бъде изхвърлено.

Ако родителите отказват да се лекуват в частни клиники или да дават много пари по специалисти, кажете им:

– Татко, това е една позната. Тази лекарка е дъщеря на моя приятелка, няма да ти вземе пари.

Да, възрастните родители могат да бъдат излъгани – за тяхно собствено добро.

Развеселете родителите си.
Понякога казват: старите хора са като децата. Уви, това не е вярно. Всеки нов ден за едно дете е подем. Всеки нов ден на възрастния човек е спад. Бебетата се смеят по триста пъти на ден. Колко често виждате родителите си да се смеят?

Ако е възможно, опитайте се да научите родителите си да използват социалните мрежи или онлайн услугите, където могат да гледат любимите си предавания. Бързо ще забележите промяната и блясъка им в очите – възрастните хора имат нужда от общуване и те могат да го получат в социалните мрежи.

Ако нямате търпение за това, наемете някой, който да ги обучи. Има и такива хора вече.

Ако родителите ви страдат от деменция, не се опитвайте да се противопоставяте на това.
Не осъзнавах, че наранявам майка си, когато отговарях на въпроса ѝ:

– Мамо, нали преди малко си говорихме за това?

Очите ѝ се изпълваха с уплаха и тревожност. Чувстваше, че не отговаря на очакванията ми и знаеше, че не може, вече изобщо не може, да ги оправдае. Това я измъчваше ужасно – и аз се измъчвах, без да знам как да ѝ помогна.

Лекарят на майка ми ми казва каква е правилната тактика:

– Не измъчвайте оперативната й памет – няма да поправите нищо. Обърнете се към дългосрочната – тя функционира много по-добре.

Започнах да разпитвам майка ми за детството ѝ – нейното детство, моето детство. Започнахме да си говорим с нея на абстрактни теми – какво е любовта, какво е семейството… В такива моменти бяхме щастливи: и тя, и аз. И това е най-важното за нас – възрастните деца на възрастните родители: общуването ни да ни носи щастие.

Автор: Нина Зверева
Снимка: pixabay.com