Начало » Новини

Бойко Борисов – възможно най-точното определение

Публикувано от:  на юни 7, 2018 Няма коментари

Бойко Борисов - Владимир Путин, 2018 година

Бойко Борисов – Владимир Путин, 2018 година

Българският президент Румен Радев беше на официално посещение в Москва на 21 и 22 май. Само седмица по-късно в руската столица пристигна и българският премиер Бойко Борисов заедно с петима министри. Тази необичайна активност накара някои политически анализатори да говорят за „завой на София към Москва“. Други, по-предпазливи, предпочетоха да се вгледат не толкова в неясните и трудно определими задкулисни сигнали, давани от тези посещения, колкото в онова, което е по-реално и достъпно за анализ – реалните факти от близкото минало и поведението на официалните лица, включително най-високопоставените, пред телевизионните камери. Тоест, на съответните пресконференции.

И наистина, какво можем да узнаем за онова, което се случва зад кулисите? За което и да било събитие? Нищо. Нали затова е зад кулисите – за да не се знае. Ако трябваше да се знае, щяха да го изнесат на сцената. Или на авансцената. И понеже е скрито, няма смисъл да опитваме да го анализираме, защото единственият резултат от тези опити ще са една, две или няколко хипотези, без да сме сигурни в степента на тяхната достоверност. Или комбинация от няколко преплетени хипотези – което още повече увеличава степента на недостоверност.

Ето защо, нека да се придържаме към фактите и да боравим единствено и само с тях. И когато се вгледаме във фактите на кратките телевизионни пресконференции, съчетавайки ги с добре известните факти от съвсем близкото минало – тогава можем да бъдем сигурни, че картината, която изградим, няма да бъде хипотеза, а твърдо установена действителност. Е, да, ще е по-суха, отколкото една живописна хипотеза с нейните колоритни подробности. Но пък по-реална.

И така, пресконференциите на Путин с президента Радев и премиера Борисов.

Пресконференцията с Радев беше суха, сдържана, протоколна. От нея може да се изведе един главен извод: има политически сили в България, групирани около президента, които биха искали да възстановят добрите отношения с Русия. Позицията на Русия, артикулирана от Владимир Путин, също беше разбираема: „Ще поживеем – ще видим“. След идиотската русофобска политика, водена от предишните правителства на Бойко Борисов (който е премиер с малко прекъсване от 2009 г.) и от бившия български карикатурен президент Плевнелиев, това все пак беше напредък – и то немалък.

За разлика от нея, пресконференцията на Бойко Борисов с Президента Путин предостави богатейший материал за емоции, които в България не утихват и определено няма да утихнат още дълго време.

Причината за богатото емоционално оцветяване на оценките за посещението на Бойко Борисов в Москва е главно и преди всичко в неговия психологически портрет. Да уточним и натъртим: на неговия политически психологически портрет. Личната му психология не ни вълнува. Интересна е политическата му психология. Това за всеки случай – защото той напоследък активно използва съдебната машина за лични разправи с неприятни му опоненти.

Ние, в България, вече добре познаваме политическия психологически портрет на Бойко Борисов. И ако искам да запозная моите руски приятели с този портрет, това не е поради голо желание за психологически анализи, а поради очевидния факт: щом този човек управлява България вече 9 години (а в България както във всяка парламентарна република истинската, реална власт се държи от премиера), значи, неговата психология оказва сериозно влияние върху политиката на държавата. Навсякъде е така. Ето, например, премиерът на Унгария Виктор Орбан не обича имигрантите и прави всичко възможно, за да предпази страната си от имигрантската опасност. Канцлерът на Германия Ангела Меркел пък, обратно: влюбена е в мигрантите, не вижда никаква опасност в тях и щедро кани всеки желаещ от Близкия изток да отиде в Германия, за да скубе немската социална система и да изнасилва бели жени. Отидоха. Последиците ги виждаме всички, вероятно вече и Меркел, може би. Така, че психологията на човека с реална власт в една държава неизбежно и закономерно оказва влияние върху състоянието и политиката на тази държава.

И навлизайки в политико-психологическите дебри на българския премиер Бойко Борисов, не може да не си спомним една оценка за действията му спрямо Русия, дадена от негов бивш подчинен – вицепремиерката от предишното му правителство Румяна Бъчварова. Понеже тези му действия са последица именно от неговата политическа психология.

Ето тази оценка от януари 2015 г. по повод посещението на тогавашния държавен секретар на САЩ Джон Кери:

„Нека да не забравяме, че Борисов е премиер, който спря три големи енергийни проекти – на газопровод, нефтопровод и ядрен проект. Това е силно политическо действие, което няма как да не бъде оценено от нашите партньори. В световно отношение това е изключително важно решение. До този момент на България се гледаше като евентуален скрит партньор на Русия. Сега се видя, че нашата позиция е действително последователна… Няма категорични доказателства за ползите от тези проекти”.

Премиерът Борисов никога не отрече тази оценка на собствената си вицепремиерка.

А ето собствената оценка по същия проблем на премиера Борисов, изразена от самия него на въпросната пресконференция с Владимир Путин на 31 май 2018 г. – тоест, 3 години по-късно:

„От името на българите изказвам благодарности, че отново се връщаме към газоразпределителната роля, която имахме на Балканите. Да, можеше да дойде руска тръба навремето през „Южен поток“, но това са минали събития… Научили сме си урока за „Белене”. Големият брат прощава на малкия“. Ето два характерни кратки епизода от пресконференцията.

Първи епизод: Борисов искаше да прегърне Путин – който обаче остана неподвижен с каменно лице.

Бойко Борисов – възможно най-точното определение

Бойко Борисов – възможно най-точното определение

Втори епизод: личеше как след подмазваческата реплика на Борисов за „големия“ и „малкия брат“ Путин направо се почувства неудобно и побърза саркастично да уточни: „Приказките за по-големия брат ме смущават, защото по-големия обикновено го подтикват да плати сметката”.

И понеже по време на цялата пресконференция се говореше за газ и енергетика, нека да видим как психологията се намеси в газа и енергетиката.

За целта отначало ще се вгледаме в Унгария. Неслучайно споменах Виктор Орбан. Една голяма част от българите, поне тези, които се интересуват от политика и имат малко по-широк поглед върху нея, завиждат на унгарците. Завиждат неистово. Държава, почти по всички параметра сходна с България – по територия, по брой население, по историческа съдба в по-новата си история. И с една огромна разлика в настоящия исторически момент – личността на министър-председателя, тоест, на човека с реална власт в държавата.

Защото Виктор Орбан е смел.

За да се опълчиш на целия чиновнически механизъм в Брюксел, а това де факто означава – на САЩ, трябва да си много-много смел.

Но не само смелост се изисква. Трябва да знаеш ЗАЩО го правиш, тоест: ЗАЩО си взел властта? Както каза Никита Михалков в предаването „Бесогон“: „Пазете се от хора, за които властта е мечта. Търсете хора, за които властта е тежък труд“. Но за да упражняваш този тежък труд, трябва отново да знаеш ЗАЩО го правиш. Казано по-кратко и ясно: трябва да знаеш защо си взел властта и какво да правиш с нея, каква цел искаш да постигнеш?

А освен, че е много смел човек, Орбан знае какво да прави с властта. Знае ЗАЩО я е взел. Тоест, той е компетентен за поста, който заема.

Тук е разликата. Тази разлика е голяма. Огромна. Колосална. Защото обуславя полярно, диаметрално противоположна политика на двете държави.

Защото Бойко Борисов вече 9 години постоянно, ежедневно демонстрира ДВЕ основни свои черти на сегашния си пост. Защото:

– Първа черта: Бойко Борисов е страхлив политик;

– Втора черта: Бойко Борисов е политик, некомпетентен за поста, който заема.

На мен ми е ясно, че това си е наш, вътрешен, български проблем. Той би бил просто досаден за един гражданин на Руската федерация, който няма специални интереси по темата за политиката на Русия на Балканите.

Но, комбинирани, тези два недостатъка на човека, който управлява България вече 9 години, оказаха фатално влияние върху цялостните ни връзки с Русия: и върху ядрената енергетика, и газопреносните коридори, и нефтените трасета, и минимализирането на културните връзки, и безконтролното развихряне на истеричната русофобия в публичното пространство; въобще върху всичко, за което се сетим относно отношенията България – Русия.

Тук някой ще попита: а къде са парламентът и президентът?

Парламентът е безпомощен да се противопостави, защото в него мнозинство има партията на Бойко Борисов ГЕРБ. А тази партия е изцяло лидерска или, по-точно казано: това е „партия на един човек“. А най-точно: Партията е Бойко – Бойко е Партията. В момента, в който Борисов престане да бъде начело на собствената си партия, тя ще престане да съществува. Мисля, че в руската политическа действителност също има подобни партийни феномени, затова тук няма нужда от подробни обяснения. В момента ГЕРБ управлява в коалиция с партиите „Атака“ и ВМРО, които дълго време си мечтаеха да се напъхат в управлението – затова ще крепят коалицията с всички сили. Затова парламентът не може да се противопостави на едноличното управление на Борисов.

Президентът пък е със силно ограничени функции, има повече формално-декоративна роля, затова също не може сериозно да опонира на министър-председателя.

По този начин цялата държава е в ръцете на Борисов – и неговите лични качества и недостатъци, тоест, неговата психология. е решаваща за курса, който ще следва държавата.

Между другото, „колониалната администрация“ – както са популярни в България брюкселските чиновници и представителите на Държавния департамент на САЩ, е пределно наясно с тази психология. В интернет изтекоха няколко откъса от доклади на американски дипломати, където основният акцент е именно върху психологическите особености на Бойко Борисов. Но няма нужда от секретни американски доклади, за да ги забележим с просто око. Просто психологическите особеностите на Бойко Борисов не са секретни.

Една от тези политико-психологически особености е, че Борисов е изпълнител. Той е подходящ да изпълнява. За да е пълноценен в работата си, на него трябва да му бъде поставена ОТ НЯКОГО конкретна задача – желателно с предстоящ видим, физически, материален резултат. Тогава човекът просто знае какво се иска от него. Съответно е ефективен.

Затова и едно от любимите му занимания е до ден-днешен да се хвали с наградите и грамотите от американските и европейски специални служби, получени по времето, когато беше главен секретар на МВР – тоест, главен полицай на държавата. Тогава задачите пред него бяха конкретни: да бъде заловен еди-кой, да бъде разгромена еди-коя си банда, престъпна организация и т. н. Резултатът също беше видим, конкретен, материален, физически: грамота, медал или друг вид похвала от американските или европейски ВИСШЕСТОЯЩИ аналогични организации.

Желанието да бъде похвален от ВИСШЕСТОЯЩИ е дълбоко закодирано в политическата психология на сегашния български премиер. Той дори, уж на шега, но в съвсем прав текст публично нарече брюкселските чиновници като свои „началници“. Това очевидно е последица от цялостното му възприемане на света. В този свят цари строга йерархия: има началници, има „голям брат“, има подчинени, има „малък брат“. Става дума за картина на битието, в чиято йерархия той се включва, подчинявайки се на нейните изисквания. Именно затова, когато брюкселските чиновници демонстрираха нежеланието си да бъдат осъществени руските енергийни проекти, на него не му оставаше нищо друго, освен да се подчини. „Началниците“ поставиха задача – а подчиненият трябва да изпълнява задачи, нали така?

Но я да си представим, че някой започне да разказва на Виктор Орбан, че брюкселските бюрократи са негови „началници“ – пък дори само „на шега“?

Това виждане за себе си като „подчинен“ на „началници“ намира потвърждение за Борисов и в действителното положение на България на световната политическа сцена. Какво да се прави, малка държава, слаба държава, трябва да се подчиняваме… В тази ситуация той не разполага с материална, външна база, която да го наведе на мисълта, че може, подобно на Орбан, да се съпротивлява на желанията на „висшестоящите“ – които „желания“ де факто са възприемани от него като заповеди.

Бившият американски посланик Джон Байърли пише в един секретен доклад от 9 май 2011 г., изтекъл в интернет чрез сайта WikiLeaks:

„Егото на Борисов може да е най-силния ни лост за влияние върху него – той жадува за международно внимание и особено цени одобрението на САЩ. Ние трябва да продължим да вървим по тънката линия между това, да бъдем експлоатирани от пропагандистката машина на Борисов или да отблъснем един изключително популярен и видимо проамерикански политик, който вероятно ще бъде следващият български лидер. С други думи, ние трябва да продължаваме да го бутаме в правилната посока, но никога не трябва да забравяме с кого си имаме работа“.

Констатирането на тези му психологически особености от страна на американските служби се изрази в съвсем конкретен факт: когато през 2014 г. ставаше дума за съдбата на „Южен поток“, в България собственолично пристигна световен русофоб №1 – Джон Маккейн, в компанията на още двама американски сенатори. Тогавашният премиер Пламен Орешарски си подаде оставката, докато сенаторите стояха зад гърба му. Намекът беше прекалено ясен и Борисов го разбра.

И тук, освен желанието да бъде „награден“ от „началниците“, дойде мястото на страха. Преди да влезе в системата на държавната администрация като главен секретар на МВР, Борисов беше в частния бизнес със собствена охранителна фирма. В интернет неведнъж се появяваха повече или по-малко аргументирани твърдения, че от тези му времена американците държат компромат срещу него. Дали е така, не може да се каже със сигурност. Затова пък със сигурност може да се каже, че Борисов, заради това си минало в една безкомпромисна среда, много добре знае как се постъпва с онези, които не се подчиняват. И знае, че американците също са безкомпромисни в това отношение. Дали се страхува от куршум, долетял откъм някогашни негови противници от охранителните или полицейските му времена, от „случайна“ автомобилна катастрофа, внезапен инфаркт или просто от улични протести, които да доведат до оставката му, е несъществена подробност. За страха му най-добре може да се съди по неговото отношение към т. нар. „соросоидни“ организации, тоест, финансираните от Джордж Сорос, както и от фондация „Америка за България“ – главен разпределител на финансовите средства за американската пропаганда в страната и център на информационната борба срещу Русия на българска територия и в българското интернет-пространство. Всяка, дори най-малка забележка от страна на тези организации, се възприема от Борисов като категорична и безусловна заповед. Твърде характерно е, че той старателно избягва да се появява на места, където стават сериозни етнически инциденти при все по-честите нападения на цигани срещу българи, завършващи нерядко със смъртни случаи – а изпраща обикновено вътрешния министър, който, съответно, обира негативите от обществените реакции; тази материя е зорко следена от соросоидните организации и той предпочита да не влиза в главната сфера на тяхното действие.

Затова пък любимите му публични места за появяване са две: при завършване на някой участък от автомагистрали, започнати още по времето на социализма, както и при… саниране на блокови фасади. Може някой човек с нормален поглед върху нещата да не вярва, но именно това е една от главните дейности на Борисов: лъскането на овехтелите фасади на жилищни блокове. Това е нещо видимо, материално, физическо – следователно твърде подхоящо за възможно най-ефективната пропаганда – визуалната. Телевизионната. Затова той много държи да е пред обективите на телевизионните камери, насочени към поредната излъскана фасада. Там са интервютата, тълпите журналисти, заучените възторжени отзиви на местни партийни активисти и т. н. Метафората далеч не е случайна: ЛЪСКАВАТА ФАСАДА.

В интерес на истината, в момента поради факта, че България е председател на Европейския съюз, днес господин премиерът се изживява още като фактор в международната политика. Но, кой знае защо, дейността му е насочена главно и предимно към Западните Балкани. Явно „началниците“ от Брюксел са му намекнали недвусмислено, че нямат нужда от неговата намеса в делата на целия съюз, а е най-добре да си остане в рамките на Балканите. Косово, Македония, Албания – може. Но карикатурността щеше да е прекалена, ако бившият пожарникар Борисов (каквото е неговото висше образование) се занимава с проблемите на Германия, Франция или „брекзит“… С цялото ми уважение към истинските пожарникари, които си вършат работата.

След като Борисов опита да си посипе главата с пепел при посещението си в Москва, да помоли за прошка „големия брат“ (впрочем, прошката очевидно не беше дадена) и плахо да намекне за малко газ от строящия се „Турски поток“, каква би била възможно най-точната и адекватна реакция на Русия? Разбира се, това е само лично мнение, без да се опитвам да давам съвети на руската дипломация.

Между другото, защо изведнъж Борисов сметна за възможно да агитира отново за руски газопроводи – след като преди това направи всички възможно, за да ги прекъсне? Нещата тук са прости до баналност: вече и „началниците“ са привърженици на руските газопроводи. Самата Меркел агитира за „Северен поток-2“. Значи, вече е ПОЗВОЛЕНО. Може. Разбира се, има и такива сред „началниците“, които се мръщят на руските газови потоци – но щом и сред тях има разногласие по въпроса, значи вече не е толкова опасно. При това газът от „Турски поток“ идва не непосредствено от Русия, а от Турция; пък Турция е в НАТО, съюзник, макар и напоследък леко конфликтен – и пак вече „руската следа“ не е толкова директна. В тази ситуация обвиненията в „прокарване на руски интереси“ вече звучат по-трудно.

Според мен, в случая „Борисов“ руската дипломация би трябвало да се поучи от американската дипломация. Няма нищо лошо в това да се учиш от враговете си – иначе, както е казано, ще се наложи да се учиш от сбоствените си грешки.

И да вземе предвид главни психологически особености на Борисов, които вече изброихме: политическата му страхливост и вътрешната му необходимост от „началници“, които да му поставят конкретни задачи. Разбира се, няма нужда от съвсем груба намеса. Достатъчен е убедителен намек – както действат западните, според популярния в Русия израз, „партньори“. Коефициентът на интелигентност на сегашния български премиер, така или иначе, е достатъчен да разбере намек, поднесен в необходимата разбираема форма.

Въобще, според мен, руската дипломация в България действа прекалено меко и не реагира, поне публично, на редовните русофобски изказвания на български политици и висши чиновници, включително с министерски ранг. Това само окуражава периодичните развихряния на русофобската истерия. Всъщност, твърде характерно е, че поредното такова развихряне се наблюдаваше след посещението на президента Радев в Москва – но не и след посещението на Борисов. Явно невидимият информационен диригент отвъд океана беше преценил, че „нашият човек“ не бива да бъде прекалено нападан – достатъчно беше осмян и иронизиран от многобройни коментатори за поведението му по време на вече цитираната пресконференция. Но тук можем да си позволим една малка задкулисна хипотеза: извън всяко съмнение е, че зад кулисите ще му бъде оказано необходимото „въздействие“, за да бъде върнат в правия път.

Неизбежното, логично и закономерно презрение, което очевидно се изпитва към него във висшите руски политически среди, може обаче да се окаже контрапродуктивно; както, впрочем, и всяка емоция в политиката. В нея, в политиката, очевидно понякога се налага да бъде използван не много качествен „материал“; но определено е по-добре да бъде използван, за да се постигне определена цел, вместо да бъде изхвърлен като негоден. Всеки материал може да бъде годен, ако се намери ключът към него, както и целта, за която да бъде използван.

Докато беше в Москва, Борисов съкрати посещението си с един ден. Отново ще си позволя да изразя лично мнение: това бе грешка от руска страна. Напълно разбирам неприятните чувства при общуването с подобна персона – но си мисля, че ако това беше във Вашингтон, американците нямаше да допуснат толкова удобна и манипулируема личност да им се изплъзне, без да бъде изцяло обработена в съответния дух. Такива хора не бива да бъдат изоставяни „на самотек“, защото, почувствали се изолирани, те бързат да потърсят закрилата на друг господар. Общуването с Борисов в Москва извън официалните разговори можеше спокойно да бъде възложено на чиновници с по-нисък ранг, да се състави програма с „културно-ресторантски“ мероприятия, посещения на изложби и т. н. – въобще, да бъде приложена спрямо него „мека сила“ с цялата й, така да се каже, „мекота“. За да се демонстрира обвързване – както негово с Русия, така и на Русия с него. Той не би имал нищо против, пък макар и само да демонстрира по-голям напредък в това отношение, отколкото е напредъкът на президента Румен Радев. А по-нататък – човек като Борисов много добре знае какви са последиците от евентуални опити за нарушаване на подобно обвързване.

Демонстрирането от страна на Русия на липса на заинтересованост към Бойко Борисов само може да го тласне към още по-плътни връзки с американците и европейските бюрократи – а тамошните „началници“ знаят как да му внушат ласкаещо чувство за незаменимост, което чувство твърде често е мощен двигател в човешкото поведение. Най-вече в поведението на хора, които много добре съзнават, че всъщност са твърде лесно заменими. Както всички слуги, всъщност – пък били те и премиер-министри.

Впрочем, нали на латински „премиер-министър“ означава „пръв слуга“. Което в разглеждания от нас казус е много точно определение. Възможно най-точното определение.

===

Автор: Любомир Чолаков

(Статията “Бойко Борисов – възможно най-точното определение” е предназначена за руска аудитория и е публикувана в сайта “Русская народная линия”).

Снимки: Фейсбук

Забранено е публикуването на статията или части от нея в други медии.

Сподели с приятелите си:
Сподели във Facebook!


Сподели новината в социалните мрежи:
Digg this!Add to del.icio.us!Stumble this!Add to Techorati!Share on Facebook!Seed Newsvine!Reddit!

Вашият коментар:
Моля пишете на Български или коментарът Ви няма да бъде публикуван!

Copyright © 2013 - 2018. Днес-24 часа новини. Всички права запазени.
Забранено е публикуването на статии от сайта dnes-24.com в други медии.