Начало » Интервю, Спорт

Милена Тодорова: Отивам в Рио да се боря за златото

Публикувано от:  на август 29, 2016 Няма коментари

Милена Тодорова: Отивам в Рио да се боря за златото

Милена Тодорова: Отивам в Рио да се боря за златото

Едно интервю на Милена Тодорова, която ще представя България на Параолимпийските игри в Рио Де Жанейро. Ще разберете Милена какви трудности среща в своето начинание, как само благодарение на волята и желанието е постигнала тези успехи. Най-добрият състезател в България, а за изминалата година е на 9-то място в световната ранглиста.

България сега се гордее, че за първи път има представител по спортна стрелба на Параолимпийските игри, но знаете ли, че е трябвало Милена сама да се финансира за да отиде на състезанието, на което печели квотата? И това не е всичко – тя отива на Олимпиадата сама. Без треньор!

Оказва се, че държавата прави много малко за нея. Почти нищо. Не и помага когато има нужда, отказва и нужното финансиране, за да участва на състезания Милена трябва да дава лични пари. Никоя фирма не желае да и помага и тя буквално тегли кредити за да отива да представя България по света, да постига престижни класирания, да печели титли, награди. Всички се гордеем с нея, но колко и помагат, когато тя има нужда?

Хубаво е, че Милена не се отказва, трудностите не я спират, тя все още има желание да се бори, да побеждава. Нека да я подкрепяме, да и пожелаем успех на Параолимпийските игри и да стане първа. И бихме се радвали ако се намерят добри хора, бизнесмени, които да желаят да я подпомогнат. Това ще е и добра реклама за тях самите.

А ето и самото интервю с Милена Тодорова:

– Как започна да тренираш спортна стрелба?
– През 2007 г. моята приятелка Богомилка Крумова ме покани да участвам в едно състезание по спортна стребла във Варна. Там аз станах златен медалист. Това ме мотивира. Усетих, че това е спортът, който много ми харесва и мога да практикувам.

– Къде тренираш?
– По-рано тренирах на стрелбище “Рекар” в Добрич, но условията там не отговаряха на международните изисквания и сега тренирам в град Пловдив. Имам електронен симулатор, на който тренирам у дома.

– Колко време отделяш за тренировки?
– Почивам един ден в седмицата. На лагерите тренировките ми са по 4-5 часа. У дома са по 1-2 часа всяка вечер, след работа. Правя си по-дълги почивки единствено след международни стартове.

– Какво получаваш от държавата за да спортуваш?
– Честно ли? Ако чаках на държавата, нямаше да имам квота за Рио. За да ме финансира ММС (Министерството на младежта и спорта) за международни състезания всяка година съм писала до министъра, търсила съм контакти, хвърляла съм много нерви. Всичко ставаше с голям зор!

– Какво мислиш за обявените премии за параолимпийците в Рио.
– Подигравка и унижение. Господин Кралев публично ни обяви за негодни и ни дискриминира пред цялото общество. И това дни преди Параолимпиадата, време, в което всички приятели, познати ни стимулират и ни дават надежди и кураж.
С какво сме заслужили това унижение? По-малко тренираме ли? По-малко медали ли носим?
Разликата в премиите не е 1 и 2 пъти, а цели 5 пъти. Не е проблема в размера на сумата. Проблемът е в отношението! Явната дискриминация!

– Защо продължаваш да се състезаваш, след като срещаш толкова много трудности?
– Защото спортът ми харесва. Защото той ме мотивира да ставам по-добра в това, което правя. Защото така се чувствам пълноценен човек. Защото като изляза на международно състезание, усещам уважението на хората.
Ето и един куриоз – Миналата година бях на 9-то място в световната ранглиста… но не попаднах в ранглистата на Добрич за 10-те най-добри спортисти. Хората навън ме оценяват, но не и родните журналисти и другите хора, от които зависеше изготвянето на ранглистата за Добрич.

– Кой ти помага да тренираш?
– Баща ми и брат ми! Те са неотлъчно до мен и ми помагат страшно много. Без тяхната помощ, аз нямаше да се състезавам, нямаше да спечеля квотата, нямаше да отида в Рио.

Милена Тодорова на тренировка

Милена Тодорова на тренировка

– От коя година си републиканска шампионка по стрелба?
– От 2007 година до момента. Девет години подред.

– На международната сцена кога излезе за първи път?
– 2010 г. в Германия, в град Бад Орб.

– Имаш ли медали, отличия, престижни класирания при международно участие?
– Имам бронзов медал от световна купа в Анталия Турция през 2013 г. Миналата година станах 5 та в Хърватия, където взех квотата за олимпиадата в Рио. И тази година имам 7-мо място от международно състезание в Хановер Германия.

– Защо толкова рядко ходиш на международни състезания?
– Имам възможност да самофинансирам 2 състезания в годината. Където е възможно искам средства от Българската Параолимпийска Асоциация за да ме изпратят на трето. Тази година БПА ме прати на два старта. И те поеха изцяло финансирането им. Т.е. накратко казано имам по три международни старта в годината. Тази година третия старт ще е Рио. Принципно тези стартове са малко, но няма пари за повече.

– А защо ти се самофинансираш? Нали на тези състезания представяш България, и също така на тях носиш отличия за България? И въпреки това се самофинансираш? Вероятно си намерила спонсори, които да ти помагат? Спомени им имената, да ги похвалим за това добро дело.
– Когато пожелах да излизам на международни състезания, от БПА ми казаха че за да ме финансират трябва да участвам на две международни състезания и да покрия норматив който тогава беше 575 т. През 2011 се самофинансирах и отидох на два старта и си покрих норматива. Същата година БПА ме изпрати на още два старта в Англия и ОАЕ. В ОАЕ бях 5 та и понеже състезанието беше световно първенство получих финансиране за следващата 2012. Но поради липса на призови класирания в Световни и Европейски първенства ходенето по мъките започна от 2013 г. Да навсякъде представям България, но тя нехае за мен и моите проблеми. Две години се боря с вятърни мелници за финансиране.

Спонсори ли? Няма такова животно. Но всъщност като се замисля, имах спонсори за първото ми международно състезание. Колегите ми от общината събраха пари помежду си и те ме финансираха. Беше много трогателен момент. Тогава кмет беше г-жа Детелина Николова. В тази инициатива се включи и първия ми работодател г-н Лъчезар Росенов. Безкрайно съм им благодарна за този изключително мил и човешки жест!

– На това първо международно състезание, за което всички са отказали да те финансират и са ти помогнали само колегите – какво ти беше класирането?
– Оооо там беше зле. Предпоследна е класирането. Към 43 човека мисля бяхме, аз да съм била 42. Но тогава отидох без екипировка. Нямах добра пушка. Нищо не ми беше като хората. Но трябваше да видя какво е. Това състезание беше за разузнаване. Видях, че мога да правя това, което се изисква и продължих напред.

– Разбрах, че на състезанието в Хърватия през изминалата година, на което си станала 5-та и си взела директна квота за Олимпиадата в Рио за България, си получила частично финансиране и е трябвало да отидете на състезанието с вашия личен автомобил. Това означава, че ако сте нямали средства да си платите пътя до там и обратно с вашата лична кола, сега България нямаше да има представител на Олимпиадата в Рио по Спортна стрелба. Вярно ли е това?
– Да. Така беше. Транспорта трябваше да си го поемем сами. И да ако нямахме средства нямаше да отида и да взема квотата.

– Но въпреки това навсякъде се споменава, че страната ни за първи път има представител в тази дисциплина и се гордее с това?
– Така е…споменава се. Пише се, че България се гордее, но само аз си знам с цената на какво.

– Колко отличия имаш от участия в състезанията?
– Имам 13 златни медала от републикански и държавни първенства от 2007 г. до 2015 г. Имам и един бронзов медал от Световна купа в Турция.

– Това е интересно, от републиканските първенства само златни медали ли имаш?
– Да. Както ти казах тук нямам конкуренция.

– А с какви мисли, с какво настроение заминаваш за Рио? Чувстваш ли се готова да се пребориш за първото място?
– Готова съм да. Подготвена съм. Отивам с позитивни мисли, въпреки унижението към всички параолимпийци от Министър Кралев и комисията му.

Отивам с желание да се боря за златото, но не мога да го гарантирам. Ако вляза във финалите ще имам финансиране за следващата година. Това е малко обременяващо, задължаващо и натоварващо, но въпреки всичко ще дам всичко от себе си за да се представя добре, пък каквото стане!

– Тогава ще ти пожелая успехи в Рио, и да се върнеш с медал. Златен медал. Време е да покажеш, че си най-добрата не само в България, но и в света!
– Благодаря за пожеланието! Ще се боря за златото! Дали ще докажа, че съм най-добра не мога да прогнозирам! Групата ни е смесена мъже и жени и стреляме 60 изстрела. Изморително е, но както казах по-горе там съм за да се боря и ще го направя!

Автор: Борислав Киров

Сподели с приятелите си:
Сподели във Facebook!


Сподели новината в социалните мрежи:
Digg this!Add to del.icio.us!Stumble this!Add to Techorati!Share on Facebook!Seed Newsvine!Reddit!

Вашият коментар:
Моля пишете на Български или коментарът Ви няма да бъде публикуван!

Copyright © 2013 - 2018. Новините в Днес-24. Всички права запазени.
Забранено е публикуването на статии от сайта dnes-24.com в други медии.