Академик Георги Марков: До 2 август 1944 г. няма македонска нация, македонски език и македонска история и тяхното начало е след Втората световна война

Едно интервю от 2013 година, в което историкът, академик Георги Марков говори за македонската нация, македонския език и македонската история в интервю за Агенция „Фокус“.

Фокус: Г-н Марков, македонските историци излязоха с изявление, относно препоръките не Европейската комисия и техният коментар е, че няма да си ревизират историята, защото българите така искат. Вашето мнение за това какво е?
Георги Марков: Аз съм председател на Българското Историческо дружество, което съществува от 1901 година. Мога да отговоря на скопските историци, че има една червена линия (това е англосаксонски термин), която трябва да се прокара на 2 август 1944 година. Те взимат началото на нашето Илинденско-Преображенско въстание и в един средновековен български манастир „Свети Прохор Пчински” решават да правят македонска държава, македонска нация, македонски език, азбука и т.н. Становището на българските историци е, че до 2 август 1944 г. няма македонска нация, македонски език и македонска история. След това Тито, по Коминтерновска рецепта, с помощта на Москва, направи македонска азбука, македонска нация, проми им мозъците и днес Никола Груевски, македонският министър председател, заявява – „аз съм учил такава история, така знам”. Да, но тази история е фалшификат.
Колегите в Скопие знаят; те са шизофренно болни; те четат едно в изворите и, където видят българин, го заместват с македонец. За съжаление, те нямат европейско поведение и не са за Европейския съюз; говоря за историците им, но такива са и политиците им.

Фокус: По повод препоръката на Европейската комисия, как ви изглежда например постигането на някакво общо мнение за историята? Това направено ли е между Германия и Франция, Франция и Англия, по някой болезнени въпроси?
Георги Марков: Има опити. Пред 3 години в Софийския университет беше направено едно представяне на общ труд на френски и германски историци. На това събитие и присъстваше и бившият президент Георги Първанов, като колега историк, а също и френският посланик. Трудът беше за отношенията между Франция и Федералната република Германия, след Втората световна война. Аз тогава зададох въпроса: „Защо не пишете за френско-пруската война, за Първата световна, за Втората световна?” и тогава френският посланик отговори: „А, не, рано ни е, още не сме готови”. Щом те не са готови, как ние на Балканите да бъдем готови?
Има натиск от страна на Брюксел – да забравим историята и да гледаме към европейското бъдеще. Република Македония е просто една изкуствена държава, в която живее една изкуствена нация. Ние не можем да приемем тази изкуствена нация да краде от българската история в името на нейната измислена национална идентичност.

Фокус: Вие сам споменахте, че в архивните документи, които се използват свободно от тяхна страна в България и българските архиви, след това подменят български чети с македонски чети…
Георги Марков: Историята до края на Втората световна война е в българските архиви . Освен тях, те фалшифицират основно и турски документи от преди балканските войни. В тях те пишат – каква чета са разбили някъде, на връх Ножот, другаве, но в тях пише – българска чета. Някъде се срещат и сръбска или гръцка чета, но никъде няма – македонска чета. Македонците пишат, че това са македонски чети.
Не може да се правят такива безобразни фалшификати.

Фокус: И преди сте казвали, че доста силно се използва историята за политическа пропаганда от страна на Скопие. Има ли някаква промяна в тяхната политика във връзка с последните изявления на Брюксел и на Европейската комисия по отношение на началото на преговорен процес в бъдеще с тях?
Георги Марков: За сега не забелязвам такава промяна, даже напротив. В Скопие остава тази противобългарска пропаганда, която си е сръбскоманска, защото Сърбия още не е излязла от там, политически и пропагандно. Те до сега фалшифицираха историята в книги и във филми, но вече започнаха да фалшифицират историята и в паметници. Осеяли са Скопие и центъра му с паметници на герои от българската история и то не само на Цар Самуил, но стигат и до войводата Чакаларов, дори паметник на Тодор Александров. Сега остава да обсебят и Иван Михайлов. Преди разпадането на Югославия, Тодор Александров и Иван Михайлов бяха поругавани в техни историографии като фашистки главорези, като продажници, служили на Царство България. А сега ги правят герои на някакво измислено Македонско национално освободително движение. До там стигнаха техните фалшификати. Да не говорим преди две години за братя Миладинови за 150-годишнината от издаването на българските народни песни в Македония. Те зачеркнаха „български” и оставиха само народни песни в Македония. А книгата е издание от 1861 в Загреб; нямало е нито Българска екзархия, нито българска държава.
Има някакъв предел на тези фалшификати и те трябва да го разберат. Не може те да си поставят идентичността на основа на кражба на българската история.

Фокус: „Свещена крава” ли е историята и какво значи това „няма да я променяме”, т.е. може ли да се променя историята?
Георги Марков: Историята на Македония е фалшифицирана в Титова Югославия. Те ровят костите на Гоце Делчев, на Даме Груев и на други български четници, загинали толкова млади, и ги правят македонци. Това казах преди 13 години и на техния посланик Георги Спасов, който дойде в Института по история и още от вратата започна да ми казва: „Професоре, аз съм македонец”. Добре, всеки има право на самоопределение, но като се разрових в неговата родова история, се оказа, че неговият дядо е участвал в Тиквешкото въстание през 1913 година. Казах му, че има право да се самоопределя като македонец, но това не означава, че неговият дядо не е българин. В Македония всичко е измислено и изкуствено и, за съжаление, младите там са с промити мозъци. Те никога няма да видят нещо лошо от България, и ако искат да тръгнат заедно с нас по този европейски път, трябва да признаят българската основа и българската история до края на Втората световна война.

Фокус: Миналата година по въпроса със съвместно честване на общи исторически дейци техният президент предложи това да бъде – на Деня на Европа 9 май…
Георги Марков: Какво е било на 9 май 1945-а?! Тогава избиват хиляди българи във Вардарска Македония. Точно тогава комунистите на Тито ги хвърлят по лагери и по затвори. Ние можем да отбележим това като Ден на Европа, но не можем да го отбележим като общ празник на населението от двете страни на границата. При положение, че сега чествахме 100 години от Балканската война. Техният президент отиде с президента на Сърбия на Куманово да честват битката за освобождението на сръбската армия. Какви освободители са тези сръбски окупатори през 1912 година? А македонците с нас отказват. Защо не отбелязахме Охридското опълчение, участието на тези 10 000 български македонци в опълчението и поне още 30 000 в действащата Българска армия, а не в сръбската или в гръцката. Какво ще отбелязваме с тях Денят на Европа. Ние имаме вековна история. Тя не е само краят на Втората световна война, когато Тито започва да изтребва македонските българи и да прави от тях някаква македонска нация.

Фокус: Подценена ли е ролята на Българската армия във Втората световна война и по-точно в заключителната фаза на войната в освобождението на Югославия?
Георги Марков: Аз съм изследвал Втората световна война и там има едно споразумение от 5 октомври 1944 година Добри Терпешев и Тито в Крайова. Там категорично е записано, че българските войски трябва да изчакат някакви си народоосвободителни дивизии и заедно да влязат в Скопие, Ниш и другите по-малки градове. Каква народоосвободителна армия има Тито? Това са партизани, които нямат нито танкове, нито самолети и са въоръжени само с пушки и тук-там с някоя картечница. В бюлетините, които издава Народосовободителната югославска армия, се казва че тази армия била превзела тези градове. С какви сили ги превземат? Това са партизани, които нямат и достатъчна военна подготовка. Те отричат българското участие. Те събраха костите на загиналите български войници от Вардарска Македония, Косово и Поморавието в Ниш и поставиха там един паметник. Това го направи Тито. Той разруши и паметниците на българските офицери от Първата световна война, а не Цар Александър, който тогава е воювал срещу нас. Сега Титовата носталгия е силна точно в Македония. Тито не го искат сърбите в Белград, Хърватия.
Миналата година есента аз им казах – един паметник трябва да вдигнат в Скопие. Това е на Маршал Броз Тито, това е бащата на македонската нация. Други паметници няма смисъл да вдигат там.

Фокус: Каква помощ е оказала България на Скопие при разрушителното земетресение през 1963 година?
Георги Марков: От българската страна са били изпращани багери, работни групи, строителни материали. Изграждаме разрушения център. Това се случва през 1963 година, когато Живков сменя политиката по Македонския въпрос. За това няма никаква благодарност. Даже напротив – Тито идва в София м 1965 година и настоява в България да има македонско национално малцинство (това се случва преди преброяването на населението). Тогава Живков му казва, че това са две социалистически държави и ако там се прави някаква малцинствена нация, не могат да ни налагат на нас да преброяваме някакви македонци в Благоевградски окръг.

Фокус: Да обобщим – трябва да се признае българският характер на историята до Втората световна война?
Георги Марков: Това не е македонска история, македонската история е кратка и тя е след Втората световна война. Ние, историците, няма как да сключим с тях примирие. След разпадането на Югославия, опитахме да направим с тях проекти, сътрудничество – соработка, както казват, но в областта на историята това не стана. Стана в областта на математиката, биологията, химията, други точни науки, но в историята това не се получи, тъй като те искат да накарат нас, българските историци, да пригласяме на техните македонски лъжи. Това няма как да стане.

Фокус: Много от младите им колеги работят в български библиотеки, имате ли надеждa, че тази нагласа може да се промени?
Георги Марков: На младите им историци казвам – имате право на самоопределение, но не може да ровите костите на вашите деди, които са били българи. Може да се наричате, ако искате, ескимоси, но историята не може да се променя. Тя вече не е слугиня на политиката. Тя вече не обслужва политически тези. Въпреки натиска на Брюксел да денационализираме историята на Балканите, ние ще държим да признаят, че тяхното начало е след Втората световна война. Ако не го направят, ние няма да пригласяме на техните безобразни лъжи.

Снимка: 24chasa.bg
focus-news