Учени: Ваксините водят до мозъчно възпаление и припадъци

Въпросът за безопасността на ваксините е много чувствителен и се обсъжда в световен мащаб от години. У нас – по традиция – темата пристига с повече от десетилетие закъснение. Факт е обаче, че за този период международните организации в здравеопазването не са дали еднозначен отговор – опасни ли са ваксините, или не са?

Учени: Ваксините водят до мозъчно възпаление и припадъци

Има десетки изследвания, търсещи връзка между имунизациите и „епидемията” от аутизъм.

Смъртта на тримесечно бебе преди месец у нас провокира първата експертна дискусия на тема „Опасни ли са ваксините”. До момента спорът се водеше главно от родителски организации, които настояват имунизационният календар да е препоръчителен, а не задължителен.

Макар че дискусията за качеството на ваксините и тяхната безопасност е една от трайно актуалните здравни теми в последните години, малко хора знаят историята на този спор. Звучи малко невероятно, но тази дискусия води началото си от малка публикация в американското научно списание „Лансет”, видяла бял свят преди точно 16 години – през февруари 1998 г. 41-годишният тогава научен изследовател Андрю Уейкфилд и дузина съавтори публикуват проучване, проведено с участието на 12 деца с установени умствени разстройства – 11 момчета и едно момиче – всички лекувани в една от лондонските болници.

В доклада от пет страници екипът твърди, че при две трети от изследваните деца е установена връзка между мозъчното им разстройство и ваксинацията с тривалентната ваксина срещу морбили, паротит и рубеола, която се поставя на децата малко след като навършат една година. Данните сочат, че при всички тях симптомите се появяват между 10 и 14 дни след поставянето на ваксината. Свързани са с необяснимо по друг начин стомашно възпаление. Тази публикация предизвиква международен скандал и води до създаването на антиимунизационното движение. Появяват се десетки изследвания, търсещи връзка между ваксините изобщо и „епидемията” от аутизъм. Която епидемия впрочем, както ще стане ясно по-нататък – е единственото безспорно нещо в тази история. Според данните на американския Център за контрол на заболяванията, ако в началото на 80-те години честотата на аутизма е била около 1 на 10 000 деца, днес е достигнато равнището от 1:100. Актрисата Джени Маккарти, чийто син също е аутист, обяснява това явление така: „През 1983 г. общият брой на убожданията за ваксина (не на ваксините, защото някои от тях изискват по две или три реваксинации) беше 10. Сега е 36.” Категоричен отговор научната общност обаче все още не е дала.

Междувременно, в периода 2010 – 2012 г. британският журналист Браян Диър провежда задълбочено разследване на всички известни факти около историята със свързването на ваксината срещу морбили, паротит и рубеола, и аутизма. Неговото разследване вади факти, според които научната публикация от 1998 г. е грандиозна измама. Диър твърди, че откривателят д-р Уейкфилд е манипулирал изследването, подбирайки внимателно деца с точно определени показатели. Целта, според журналиста, е изследователят да пласира разработената от него едновалентна ваксина срещу морбили. Изнесени са и редица факти за финансови злоупотреби, след които през 2010 г. сп. „Лансет” оттегля публикацията на изследването от февруари 1998 г. от научната литература, а изследователят е уволнен от борда на директорите на компанията, която управлява в Тексас. В крайна сметка, след продължителен процес в Британския медицински съд, правото му да практикува медицина е отнето.

Тази развръзка обаче не може да повлияе на необратимото развитие на антиимунизационното движение, което в годините е събрало достатъчно допълнителни аргументи за своето съществуване.

Доказателствата

Естествено, най-многобройни са изследванията в САЩ. През последното десетилетие там се провеждат десетки проучвания както в защита на ваксинациите, така и в защита на отхвърлянето им.

През 2011 г. се появява проучване на Института по медицина към Американската академия на науките, стъпващо на повече от 1000 отделни медицински публикации. То твърди, че има доказана връзка между поставянето на ваксини и някои – макар и малко на брой – заболявания. Научният екип, провел изследването, установява връзка с 14 здравни проблема. Сред тях удар, мозъчно възпаление и припадъци. Доказва се, че макар и рядко срещани, тези странични ефекти имат пряка връзка с имунизацията.

Убедителните доказателства сочат, че МПР-ваксината може да причини например фебрилен припадък, макар този ефект почти винаги да е краткотраен. Може да причини също рядка форма на мозъчно възпаление при хора с определени дефицити на имунната система. Най-често тези усложнения се появяват при хора със слаб имунитет, и са с по-висок процент при „живи” ваксини, каквито са МПР-ваксината и тази срещу варицела.

Шест ваксини – МПР, варицела, грип, хепатит В, менингококи и тетанус-съдържаща могат да причинят анафилактичен шок – алергична реакция, която настъпва скоро след поставянето на имунизацията.

Доказателствата предполагат още, че някои ваксини могат да доведат до други нежелани реакции, въпреки че връзките там не са преки, сочи докладът на Американската академия на науките. МПР-ваксината може да предизвика краткотрайни болки в ставите при някои жени и деца. Някои хора са склонни към анафилактични реакции при поставяне на ХПВ-ваксина (известна като ваксина срещу рак на маточната шийка). А някои противогрипни ваксини причиняват лек псевдо-респираторен синдром, характеризиращ се с конюнктивит, подуване на лицето и респираторни симптоми.

Изследването обаче не само.

свързва дадени ваксини с определени заболявания,

то също развенчава някои връзки между ваксините и заболяванията. Сред тях и връзката между МПР-ваксината и аутизма. Според учените няма доказателство, че тази ваксина причинява разстройствата от аутистичния спектър, така както и ваксината срещу дифтерия-тетанус-коклюш не е причина за развитие на диабет тип 1 у децата, както твърдят някои предишни проучвания.

Именно едно такова предишно проучване обаче хвърля сянка върху оптимистичния тон на защитниците на ваксинациите. Според публикация на американския Институт за обществено здраве от 1987 г. може да се намери връзка между малко на брой случаи на синдрома на внезапната детска смърт и ваксинацията срещу дифтерит, тетанус, коклюш. След като са проучени случаи на деца, починали след ваксинация с ДТК от синдрома, и случаи на неваксинирани деца, починали по същата причина, изследователите се натъкват на интересна зависимост. Неимунизираните бебета стават жертва на синдрома 6,5 пъти по-често от имунизираните. В същото време обаче децата, загинали от синдром на внезапната детска смърт от нула до три дни след ваксинацията, са над 7 пъти повече спрямо засегнатите в периода след 30-ия ден от имунизацията.

Международните организации, занимаващи се с наука, медицина, и здраве, не са единодушни в отношението си към ваксинациите. Засега официалната позиция на СЗО – най-авторитетната здравна организация в света, е, че ваксинирането на децата срещу най-тежките инфекциозни заболявания, за които има имунизация, е желателно. Според официалния сайт на организацията “Ваксините са много безопасни. Повечето странични нежелани реакции, които се наблюдават, са леки и отшумяват бързо. Вероятността детето да бъде сериозно засегнато от прекарване на съответното заболяване е далеч по-голяма от тази, да пострада от нежелана реакция от ваксината.”

Именно заради малкия като процент, но голям като ефект риск за здравето на децата след ваксинация, редица европейски страни са избрали варианта на препоръчителния имунизационен календар. По този начин отговорността за здравето на децата и последиците от взетите решения падат изцяло върху родителите.

Надежда Георгиева
Източник: blitz.bg