Владимир Набоков: Беше любов от пръв поглед, от последен поглед, от вечен поглед

Владимир Набоков е известен руски и американски писател, най-вече прочут с романа си „Лолита“ (1955), който е забележителен с провокативната си тема и литературна изтънченост.

Роден в Русия, Набоков емигрира след Октомврийската революция и пише на руски и английски, създавайки уникален стил, изпълнен с игра на думи и литературни алюзии. Освен литературата, той е страстен ентомолог и експерт по пеперуди.

Неговите произведения често изследват теми като идентичност, памет и художественост.

Днес ви предлагаме да се потопим в незабравимия свят на Набоков. Владимир Набоков е всичко друго, но не и безличен:

===

„Писателят трябва да има прецизността на поет и въображението на учен“.

„Съществуването е поредица от бележки под линия в един обширен, неясен и недовършен шедьовър“.

„Мисля като гений, пиша като признат автор и говоря като дете“.

„Едно произведение на изкуството не означава нищо за обществото. То е важно за личността“.

„Лолита“ е известна, а не аз. Аз съм един скрит романист с име, което не може да се произнесе“.

„Не спирай да мислиш, не прекъсвай писъка, освободи възторга на живота“.

„Не се ядосвай на дъжда. Той просто не знае как да вали нагоре“.

„Да знаеш, че имаш нещо хубаво да четеш преди лягане, е сред най-хубавите усещания“.

„Разбиването на една вълна не може да обясни цялото море“.

„Любопитството е неподчинение в най-чистата му форма“.

„Самотата като сутация може да се поправи. Но като душевно състояние е неизлечима болест“.

„Човек е винаги у дома в своето минало“.

„Най-важната задача на писателя е да помогне на главния герой да се качи на дърво. След като вече се е качил, започваме да го замеряме с камъни“.

„Всички религии са базирани на остаряла терминология“.

„Удоволствието от писането е свързано с удоволствието от четенето“.

„Най-добрата реакция на вражеската критика е да се усмихнеш и забравиш.“

Спирала – одухотворението на кръга. В нея, след като се разширява и разширява, кръгът престава да бъде порочен, понеже той получава свобода.

Чехов е писал тъжни книги за весели хора.

Поне едно нещо в живота си е нужно да направите първокласно.

Почти всички глухарчета вече са се превърнали от слънцето в луната.

Най-лошият безумец е този, който не отчита възможностите на чуждото безумие.

Това, което не е наречено не съществува. За съжаление, всичко е кръстено.

Мъглата на нежността обгръщаше планините на меланхолия.

Сърцето ме засърбя – това е ужасно усещане.

Раят е място, където един безсънен съсед чете безкрайна книга в светлината на вечна свещ!

… а аз гледах и не можех да се нагледам, и знаех — толкова сигурно, колкото, че ще умра, — че я обичам най-много от всичко, което някога съм видял или мога да си представя на този свят, или съм мечтал да видя на онзи. (Лолита)

Да убия нея, както някои са очаквали, не можех, разбира се. Представете си, аз я обичах. Беше любов от пръв поглед, от последен поглед, от вечен поглед. (Лолита)

Литературата не е родена в деня, в който едно момче е изтичало, викайки „Вълк! Вълк!“ от неандерталската гора, гонено по петите от големия сив вълк. Литературата се ражда в деня, когато момчето е изтичало, викайки „Вълк! Вълк!“, а след него е нямало никакъв вълк.