Станислав Лем: Глупостта е движещата сила на историята

Станиислав Лем е полски писател, творил в областите научна фантастика, философия и сатира. Носител е на Ордена на Белия орел, най-високото отличие за заслуги на Полша.

Книгите му са преведени на 41 езика и са продадени в над 27 милиона екземпляра. Най-известното му произведение вероятно е романът „Соларис“, издаден през 1961, който е екранизиран в киното общо три пъти. През 1976 Теодор Стърджън заявява, че Лем е най-четеният писател-фантаст в света.

Произведенията на Лем засягат различни философски теми: размишления върху технологиите, естеството на интелекта, пречките в общуването и взаимното разбиране, безнадеждността в ограниченията на човешката натура и мястото на човечеството във Вселената. Някои от тези произведения са под формата на фантастика, но други имат облика на есета и философски книги. Преводите на чужди езици са затруднени от пасажите с комплексно словообразуване, включените стихове на извънземни и роботи и използваните каламбури.

В негова чест, нека си припомним едни от най-хубавите му мисли:

Закон на професор Тарантога: Никой нищо не чете; ако чете, нищо не разбира; ако разбира, веднага забравя.

Ако адът съществува, той безусловно е компютризиран.

Ако, каквото и да е, от атома до метеорита, може да бъде използвано като оръжие, то и така ще бъде използвано, като оръжие.

Бъдещето винаги изглежда пó иначе, отколкото можем да си го представим.

Глупостта е движещата сила на историята.

Доброто и злото са асиметрични величини. Доброто не се позовава на злото, за да потвърди своята правота, а злото винаги изтъква за оправдание едно или друго добро.

За да научиш нещо, трябва вече да знаеш нещо.

Колкото е по-пълно унищожението, толкова по-секретно се охранява.

Масовата култура е обезболяващо средство — аналгетик, а не наркотик.

Нито една религия не може да направи нещо за човечеството, защото тя не знание основано на опита. Разбира се, тя намалява «болезнеността от битието» за индивидите, а мимоходом увеличава сбора от нещастия, измъчващи всеки, именно поради своята безпомощност и бездействие спрямо масовите проблеми. Така че не трябва да я защитаваме, като полезно средство дори и от прагматична гледна точка, защото това средство е лошо и безпомощно пред проблемите на човечеството.

Пътят към звездите минава през многогодишен престой в затворено помещение. Астронавтиката намирисва на затвор.

Светът трябва да се променя, иначе той неконтролируемо ще промени нас.

Съвременната цивилизация е обмен в името на удобството.

Хората не желаят да живеят вечно. Те просто не искат да умират.

Не се доверявай на хората. Способни са на величие.

Няма да има космически диалог. В космоса са възможни само монолози.

В космоса нищо не се губи.

Цитати от книгата на Станислав Лем „Соларис“:

Тялото ми я познаваше, искаше я, влечеше ме към нея въпреки разума, логиката и страха.

Човек се научава с течение на годините да схваща всичко за най-късо време.

Аз съм свързан с честна дума пред Бертон и не мога да ти разкажа онова, което той сподели с мене.

Като правим опит, ние се учим от резултатите или по-точно от грешките, така че при повторенията внасяме поправки.

Което е видимо за очите, не се приема така просто от науката.

Внимателен като мравка, която пълзи по замръзнал водопад.

Човекът е тръгнал към други светове, към други цивилизации, без да е опознал докрай собствените си тайни, слепи улици, кладенци, барикадирани тъмни врати.

Хора с големи способности и голяма сила на характера се раждат горе-долу еднакво често, не е еднакъв само техният избор.

Снимка: Уикипедия