Ако имате нужда от нещо, дайте го

„Желанието е това, което ни кара да страдаме, но щом се научим да унищожаваме желанията си, всяка дреболия, която получим, ще се превърне в безценен подарък.“ – Карлос Кастанеда

Когато се родим, сме свободни. Не се нуждаем от никого и от нищо, за да бъдем щастливи – детето е просто щастливо със себе си.

Но след това започваме да растем… Детството е най-значимият период за едно човешко същество, всички събития, които ни се случват по това време, оставят специален отпечатък върху целия ни живот. Детето е малко и просто се нуждае от закрила и подкрепа, затова и се доверява на родителите си. То е толкова малко, а те са толкова големи.

И ако родителите се карат или крещят, детето, просто не може да си помисли, че грешат, или са ядосани, защото не са в състояние да се справят с неприятностите, които животът им поднася. Да забележиш, че родителите са несъвършени, означава да си в голяма опасност. И така детето стига до извода, че всичко, което се случва на родителите му, е по негова вина. Ако те крещят и се карат, значи то е лошо и не заслужава любов.

Но възрастните не са съвършени и често грешат и казват неправилните неща, но всички думи, изречени от тях, независимо дали го осъзнаваме, или не, се съхраняват завинаги дълбоко в душата. И в резултат на това след известно време детето престава да си вярва, а вътрешната свобода и щастието се губят.

И целият ни живот се превръща в едно голямо желание да потвърдиш, че си добър и струваш нещо. Ставаме зависими от похвалите и одобрението на другите хора, от любовта на другите, от парите и богатството.

Когато загубим любовта към себе си, започваме да търсим тази в тялото на друг. И след като сме я намерили, се страхуваме да не я изгубим, защото ни се струва, че ако този човек си тръгне, любовта, грижата, привързаността и много други неща ще изчезнат завинаги от живота ни. И ние поддържаме тези връзки, въпреки че отдавна не сме получили от тях нито любов, нито грижа, нито каквото и да било друго.

Привързаността винаги поражда страх.
Страхът сковава човека, прави го безинтересен, лишава го от гъвкавост и той става неспособен за бързи промени. Страхът и привързаността изтощават човека, лишават го от умствени и физически сили.

Често, веднъж щом изпитаме щастие от нещо, искаме да се докоснем до него отново и отново, и това се превръща в началото на края.

Щом се привържем към някой човек, щом връзката с някого се превърне в символ на щастие за нас, губим лекотата и свободата си. И в същото време започваме да претендираме за свободата на другия човек, нуждаем се от гаранции, че той винаги ще бъде до нас, че никога няма да ни напусне.

В противен случай щастието ще си тръгне с него – вярваме в това, мислим и го чувстваме толкова искрено. Готови сме да направим ВСИЧКО само и само той да ВИНАГИ да е наблизо. Но никой не иска да се откаже от свободата си, никой не желае да се озове в затвора. Дори и в такъв, направен от постоянни грижи.

Любовта и привързаността са две противоположности.
Любовта означава просто да желаеш човек да бъде щастлив, да правиш всичко, за да го направиш щастлив.

Привързаността е желанието човек да бъде щастлив С ВАС.

В резултат на това чувството за собствена непълноценност и неутолимото желание да бъдем щастливи ни превръщат в пълни егоисти. И ние постоянно изискваме от себе си, постоянно казваме: „Аз, аз, аз“. А това е признак на зависимост, на привързаност. Самодостатъчният човек позволява на другия до себе си да бъде такъв, какъвто е.

Как да се освободим от един човек, как да станем свободни?
Просто трябва да приемете на ниво чувства, а не на думи, че може би живеете последния си ден. Но това не е повод за копнеж, а възможност да погледнете на живота си възможно най-трезво!

Каквото и да обичате, към каквото и да е привързано сърцето ви, то няма да прекрачи с вас прага на смъртта. Не можете да вземете нищо със себе си, нищо не е вечно. Така че единственото, което ви остава, е възможността да се радвате на невероятното пътешествие, наречено Живот.

Просто се радвайте на всичко, което ви заобикаля, на всички хора, които са се съгласили да споделят пътуването ви, и бъдете благодарни на Света, че ви е подарил това щастие.

Да живеете всеки миг с ясното съзнание, че това може да е последният ден от живота ви, че може никога повече да не видите тези, които са с вас, че решенията, които вземате сега, може да са последните в живота ви. Това може да ви накара да се замислите какво наистина искате, какви са истинските ви желания.

Нищо на света няма да ви гарантира щастие.
Щастието е процес, то е вътрешно състояние. И ако то не е във вас самите, безсмислено е да го търсите в тялото на друг човек, а още повече в неодушевени предмети – това е само опит да запълните празнотата в себе си.

Затова живейте с ясното съзнание, че може би живеете последния ден от живота си – наслаждавайте се на това, което вече е около вас, избирайте само онези чувства, които искате да изпитвате, и най-важното – не се вкопчвайте в нищо. Огледайте се наоколо с широко отворените очи на дете. Нищо не ви принадлежи на този свят, включително и самият живот – това е щедър дар, за който трябва да сте благодарни и да осъзнаете, че в даден момент ще трябва да го върнете.

Изпитваме привързаност към най-простичките неща – любимата ни чаша за кафе, любимото ни място в апартамента, обичаме да гледаме телевизия по определен начин, имаме собствено място в кухнята, любимия си пуловер или чорапи. Заобикаляме се с любимите си познати предмети и това създава усещане за стабилност и сигурност, кара ни да си мислим, че всичко е наред.

Стабилността е нещо, към което човек се стреми през целия си живот, а това е най-голямата илюзия – тя не съществува. Докато човек е смъртен, стабилност просто не може да има.

Можем да ходим на работа, която не харесваме от години, да живеем с човек, към когото отдавна сме изгубили чувствата си, да правим нещо, което отдавна не сме искали, и да се страхуваме от промяната. Страхуваме се да променим нещо драстично в живота си, защото се страхуваме от неизвестното, всички се страхуваме да не изгубим контрол над ситуацията. В резултат на това заменяме ярките мечти и желания за обикновената сивота на ежедневието, защото така е по-безопасно, по-спокойно.

Безсмислено е да се страхуваме, защото най-лошото нещо, което може да ни се случи, е смъртта, а тя е неизбежна. По-страшно е да пропуснеш шанса да изживееш този живот така, както винаги си искал, така, както си мечтал, когато си бил дете.

Ако вземете своя детска снимка и погледнете в очите на детето, което някога сте били, попитайте го как би искало да изживее живота си, какъв живот би бил НАЙ-ДОБЪР за него… Възможно е душата ви да се изпълни с тъга, с усещане за измама и предателство, защото в очите на това дете има толкова много надежда, а във вашите – само думата ТРЯБВА.

Ако имате нужда от нещо, дайте го.
Животът е игра. Но не всичко в нея е възможно – това е заблуда. Възможно е само това, което си позволявате да имате, на което се осмелявате да разчитате. И ако изведнъж започнете да усещате, че нещо ви липсва – любов, грижа, подкрепа или нещо друго, просто започнете да го правите за другите.

Ако имате нужда от нещо, дайте го. Започнете да споделяте безкористно онова, което имате в себе си, и ще забележите как това чувство във вас става все по-силно и цялото ви същество се изпълва със свобода и радост.

Щастието по начало е във всеки, ние сме съвършени от мига, в който се раждаме. Просто трябва да се научим да се доверяваме на себе си и на чувствата си. И ако някой човек, когото харесвате, реши да бъде близо до вас, защото е хубаво да си с щастлива и свободна личност, вие ще го приемете. И никога повече няма да се задоволявате с по-малко, отколкото заслужавате.

Автор: Лана Йеркандер
Източник: econet.ru