Начало » Любопитно

Красивата младост е дадена на мнозина, старостта – на избраните

Публикувано от:  на март 31, 2024Няма коментари

Защо е толкова трудно да се приеме възрастта? Ние измерваме всичко с възрастта: постижения, възможности, красота. А с възрастта изчезва илюзията, че всичко все още ще бъде там, че всичко е пред нас. И в замяна идва разочарованието.

Красивата младост е дадена на мнозина, старостта – на избранитеВладимир Познер получава това писмо от своята добра американска приятелка Филис Шлосберг

 

Вместо да получаваме благата, които зрялата възраст дава, ние се опитваме да не забелязваме хода на времето. По правило това е следствие от разпространеното убеждение, че младостта е едно от основните предимства на човека.

Не приемаме възрастта си, защото сме ограничени от този стереотипен критерий, който гласи: „Твърде късно е! „И ние му вярваме… Но можем да повярваме на себе си. Да повярваме на себе си, на чувствата си, на желанията си, на любовта си. И ако се вгледаме в себе си, в дълбините на душата си, ще срещнем опит, знания, мъдрост, способност да живеем живота и взаимоотношенията. … Това са все неща, които възрастта ни е дала. И като се опитваме да отречем истинската си възраст, ние се лишаваме от всички тези блага.

Повод за тези разсъждения за старостта е писмото на Филис Шлосберг, което тя изпраща на своя приятел, Владимир Познер.

Американката Филис Шлосберг изпраща това писмо, както тя се изразява, до нейния добър приятел от Русия, Владимир Познер, който е известен журналист. Ето какво му пише в самото писмо, причините, които са я накарали да се замисли за старостта:

„Моя приятелка, която познавам от десетилетия, ми е написала писмо за нейната старост. Замислих се – аз стара ли съм? Тялото ми понякога казва да, но сърцето не се съгласява! И аз не бих искала да се върна в младежките си години“.

А ето и писмото на Филис Шлосберг:

„Тези дни едно младо същество ме попита какво е да си стара. Доста се обърках, защото не се считам за стара. Като видя реакцията ми, съществото страшно се смути, но аз го успокоих, че въпросът е интересен, че ще го обмисля и ще му съобщя изводите си.

Старостта, осъзнах аз, е дар. Днес, вероятно за първи път в живота си, аз съм този човек, който винаги съм искала да бъда. Не, не става дума за тялото ми, разбира се. Понякога се отчайвам от него – бръчки, торбички под очите, петна по кожата, увиснал задник.

Често старицата, която виждам в огледалото, ме шокира, но не преживявам дълго.

Никога не бих се съгласила да сменя моите удивителни приятели, забележителния ми живот и семейството си, което обожавам, за по-малко количество бръчки и плосък корем.

Колкото повече остарявах, толкова по-добра ставах към себе си. И по-малко критична.

Станах приятел със себе си.

Не се коря за това, че съм хапнала някоя бисквитка, че не съм си оправила леглото, че съм си купила циментов гущер, от който абсолютно нямам нужда, но той придава авангарден оттенък на градината ми.

Имам право да преяждам, да не прибирам след себе си, да съм екстравагантна. Свидетел съм на това как много, твърде много от най-скъпите ми приятели напуснаха този свят, без да са изпитали великата свобода, която дава старостта.

На кого му пука, че чета до четири сутринта и после спя до обяд на другия ден?

Танцувам сама със себе си, слушам невероятна музика, и ако ми се доплаква за отминалата ми любов, какво пък, ще си порева. Ще се разходя по плажа по бански, който едва удържа едрите ми телеса. Ако ми се прииска, ще се хвърля в океанската вълна, въпреки пълните с жалостивост погледи на младите същества по монокини наоколо.

Те също ще остареят.

Понякога забравям, това е факт.

Впрочем, не всичко в живота е достойно за запомняне, а за важното си спомням.

Разбира се, че за толкова години сърцето ми е било разбито не веднъж.
Как може да не се разбие сърцето, ако ти си загубила любимия си, ако детето ти страда или когато кола блъсне любимото ти куче? Но разбитите сърца са източникът на нашата сила, нашето разбиране и нашето състрадание.

Сърцето, което не е било разбито нито един път и е стерилно и чисто, никога няма да познае радостта от несъвършенството.

Съдбата ме благослови да доживея до бели коси, до времето, когато младежкият ми смях завинаги се е отпечатал с дълбоки бразди върху лицето ми. Но колко хора никога не са се заливали от смях и са починали преди косите им да се обсипят със скреж?

Мога да казвам „не“ абсолютно искрено. Мога да казвам „да“ абсолютно искрено.

Колкото повече остаряваш, толкова по-искрен ставаш. Все по-малко те интересува какво мислят околните за теб. Вече не се съмнявам в себе си. Даже си завоювах правото да греша.

И така, в отговор на твоя въпрос, мога да кажа: харесва ми да съм стара. Старостта ме освободи.

Харесвам човека, в който се превърнах. Няма да живея вечно, но докато съм тук, няма да губя време да страдам за нещо, което е можело да се случи, но не се е случило, нито пък ще се притеснявам за това, което може да се случи.

И ще ям сладко за десерт всеки Божи ден”

Снимка: pixabay.com
Източник: nesnilos.com

Сподели с приятелите си:
Сподели във Facebook!


Сподели новината в социалните мрежи:
Digg this!Add to del.icio.us!Stumble this!Add to Techorati!Share on Facebook!Seed Newsvine!Reddit!

Вашият коментар:
Моля пишете на Български или коментарът Ви няма да бъде публикуван!

Copyright © 2013 - 2018. Новините в Днес-24. Всички права запазени.
Забранено е публикуването на статии от сайта dnes-24.com в други медии.