Колко пъти трябва да простите на човек?

Колко често сте прощавали и сте давали втори шанс? Струва ли си, като знаете, че това може да се повтори? Когато това се повтаря, отново и отново, вероятно се питате: Колко пъти трябва да простите на човек?

Трябва ли да даваме втори шанс на тези, които ни обиждат? Това е труден въпрос, тъй като ситуациите са различни а пък и ние самите не сме светци. Ако хората изобщо спрат да си прощават, светът ни ще рухне. И така, къде е тази тънка граница между прошката и премахването на някого от живота ни? Нека се опитаме да го разберем…

…На хората е присъщо да правят грешки, така че ако някой ви е обидил, не се обиждайте. Но това става само в началото и с добро извинение от негова страна. На нас ни е присъщо да грешим, всеки може да сгреши и дори вие.

Защо не искате да простите втория път? Всичко е въпрос на опит. Човекът вече по някакъв начин е сгрешил, наранил ви е, извинил се е, получил е втори шанс, но и тук след време е сгрешил.

Много хора, след като са дали втори шанс, си заминават от човека, виждайки отношението му към себе си. Защото, изобщо много бързо се свиква с щедростта, т.е. ако някой сгрешат и имат втори шанс, те започват да си мислят, че могат да грешат и за трети, и за четвърти път.

Тези, които продължават да грешат си мислят, че така или иначе ще им простят. И всичко ще бъде както преди. Но само глупавите хора, които не са се научили да разпознават лъжата у човека могат да прощават всеки път. И по този начин другите се възползват от добротата на останалите.

Като правило, ако сте простили на човек два пъти, третият ще бъде излишен. Този модел няма резултат, тук няма логика. Ясно е само, че човекът е такова същество, което обича да се възползва от мекия характер, добротата на другия.

Но в този живот трябва да бъдете по-твърди и много по-мъдри, показвайки на другите, че сте сложен човек, интересен, труден в някои отношения, но справедлив. Прошката е лесна.

Но да си затваряте очите за неприятни моменти във вашата посока, да си затваряте ухото за всички обидни думи, изречени към вас – това е наистина трудно. И всеки път става все по-трудно да простиш, особено ако човек забрави за своите обещания и фрази „Никога повече няма да го направя… прости ми!”

Всичко е ясно за първия път, човек винаги трябва да има шанс да се поправи. Но какво да кажем за втория път? Изглеждате много мили, справедливи и сериозни, ако простите втори път. Те ще ви погледнат по различен начин и ще разберат, че умеете да давате шансове. Защо тогава третият път се смята за пълна глупост?

Всичко е свързано с дързостта на човек да прави грешки и да те наранява. Така, манипулирайки ви, той постига своето, че отново „греши“, а вие отново му прощавате.

Но струва ли си всичко това? Тук трябва или да обичате прекалено много човека и да не си представяте живота си без него, или да му дадете урок, за да знае – може да ви загуби. И вторият вариант е най-успешният и работещ.

Има една много интересна източна мъдрост:

„Да простиш първия път е мъдрост. Вторият път е великодушие. Третият път е глупост“.

Запомнете, да дадеш на някого урок не означава да го нараниш. Помислете над тази ситуация, защото всеки трябва да „плаща“ за грешките си.

Снимка: pixabay.com