Около 1500 души се обучават за спасители на година в България. Новия летен сезон и водно спасяване

За новия летен сезон и обучаването на спасители, говори председателят на националната комисия по водно спасяване Стоян Андонов, който е и член на Националния Съвет на БЧК.

Фокус: Г-н Андонов, как Комисията по водно спасяване към Националния съвет на БЧК се подготвя за летния сезон? Какви инициативи предвиждате?
Стоян Андонов: Комисията по водно спасяване е орган към Националния съвет на БЧК. Тя включва представители на различните министерства, които са свързани с осигуряването на безопасността на водните площи в страната. Основните неща, които прави комисията, са свързани с профилактиката на травматизма и подпомагане методически на учебната дейност. От тази година има една нова категория спасители, която ще обучава БЧК. Това са спасители за море, само за море. До сега трябваше да се премине първо курс за спасители на басейн, а после надграждащ курс за море. Има младежи, които желаят да работят само на море. С оглед на това да им е по-евтин курсът, се въведе и такъв вид обучение. Комисията работи и по наредбата, която очакваме да влезе в сила от този сезон за обезопасяването на морските плажове. Това, което се очаква и могат да направят едни обществени деятели, се опитваме да правим и ние, за да се намалят инцидентите.

Фокус: Наближава летният сезон на морето. Какъв е интересът към курсовете за спасители тази година?
Стоян Андонов: Забелязва се повишение на интереса към курсовете за спасители тази година, в сравнение с миналата и по-миналата. Спасител може да стане човек, който може да плува добре. Броят на спасителите в България е в пряка зависимост от това дали младежите умеят да плуват добре или не. Също е в пряка зависимост с броя на младежите, които имат навършена възраст да бъдат спасители. През 2012 година обучените спасители са с над 400 души повече от предишната. Тази година се надяваме интересът също да е голям.

Фокус: Колко струва курсът за спасители?
Стоян Андонов: Курсовете са сравнително евтини. Те се обосновават на това колко голяма е групата. Те могат да са от 10 души до 25 души в група и колкото повече души има в групата, толкова по-евтин е курсът. Цената за един курс е под 200 лева.
Фокус: Колко изкарва един спасител?
Стоян Андонов: Един спасител получава средно между 500 лева и 800 лева. Едва ли това е нещото, което отказва младежите от тази работа. Разлика в заплащането има, защото има свобода на борсата на труда и според договарянето с работодателя се определя заплащането. Цифрите, които ви съобщавам са усреднени и включват и басейни и морски плажове. Трябва да имаме предвид, че изискванията към спасител на море са по-големи от тези към спасител на басейн, затова там е и по-малък броят на желаещите за спасители. Основно изискване за спасителите на море е да могат да преплуват 100 метра за 100 секунди, а на плувен басейн изискването е 50 метра за 50 секунди. Това е на базата на формула, по която те трябва за това време да пробягат една 100-метрова плажна ивица, за да могат на време да осъществят спасителната акция. И тогава, когато не могат да се справят с този норматив, но имат желание, те се преориентират към по-лесния вариант – на басейните.

Фокус: Къде в чужбина ходят да работят и ще има ли достатъчно спасители?
Стоян Андонов: Почти на същите места, където отиват да речем, инженерите, анестезиолозите и други такива специалисти, които са дефицитни за България. Българските спасители отиват да работят навсякъде в чужбина, където ги вземат на работа. Тъй като поради разликата в стандарта, взимат по-висока заплата, отколкото могат да взимат в България. Спасители има предостатъчно, защото на година се обучават някъде около 1500 души. Реално за нуждите на басейните и плажовете са нужни около 4000 души, т.е. само от пет поредни години, обучените спасители са достатъчни да покрият не само охраняемите, но и всички плажове и басейни в страната, има хора, които са с 15-годишен и 20-годишен стаж, стига да се създадат условия за привличане на кадри, защото отговорността е голяма, а заплащането все още не е достатъчно. Не казвам, че трябва да взимат повече от програмистите, например, но трябва да са по-добре платени поне от камериерите или барманите в хотелите. Има достатъчно добре обучени спасители и те се котират по света именно заради това, че нивото им е доста добро. Тук има нещо, което като председател на комисията по водно спасяване мен ме учудва. Това е ходът на хората, които са правили Закона за туризма. Те са сложили една доста трудна бариера пред концесионерите и ползвателите на морски плажове. Те са фиксирали започването на сезона от 1 юни до 1 септември, което ги задължава да имат пълен състав спасители през целия този сезон. Това е едно много натоварващо изискване върху тези концесионери на малки морски плажове. Там сезонът започва чак от юли месец. Наредбата за спасителите в Закона за туризма ще е проблем за тях и ще ги дестабилизира. От гледна точка на безопасност ние ще се съгласим. За нас е добре и през зимата да има спасители по плажовете. Нито в Гърция, нито в Италия, нито в Испания някой може да си позволи подобен лукс. Тази наредба обаче не произтече от средите на Водната служба, а се появи като изискване в Закона за туризма. Надявам се да се поправят нещата в новата наредба.

Фокус: Къде е най-натоварена работата на спасителите по Черноморието и по басейните в градовете?
Стоян Андонов: Работа навсякъде по Черноморието и басейните е специфична и натоварена. Голяма особеност са посетителите на басейните, защото почти навсякъде се продава алкохол и се случват ред други опасни неща. Особеното при морските плажове е, че има едни, които са по-спокойни с по-малко хора, но с по-силни течения и други, които са повече с хора и са по-оживени. Не бих могъл да ги градирам като трудни и лесни. Случват се и такива инциденти като този в Созопол, но това не беше и точно на плажа, а и дори и да има там спасител не може да направи кой знае какво.

Фокус: Забелязва се една тенденция все повече млади момчета и момичета да са спасители, това рисковано ли е? Имат ли те достатъчно опит?
Стоян Андонов: В Австралия минималната възраст да станеш спасител е 14 години, а в България е 18 години, така че няма нищо опасно. Все пак преди време 18-годишните ставаха войници и служеха на родината. След 18 години се счита, че човек е годен да извършва и такива дейности. Дори е по-добре да са по-млади спасителите, защото ще бъде по-трудно на по-възрастен човек да се справи с давещите се, отколкото един 20-годишен младеж. В случая фактор е физиката на младежите. Това е професия за млади хора.

Фокус: Запазва ли се тенденцията българските спасители да отиват да работят в чужбина?
Стоян Андонов: Тенденцията българските спасителите да работят в чужбина напоследък е намаляла. Например за бригадите в САЩ интересът на спасителите е намалял, тъй като и там не са много добре платени. За сметка на това обаче младите се ориентират към други професии отново свързани със студентските бригади. Ние потърсихме такава информация от Американското посолството преди години, но ни беше отказана, защото е конфиденциална. Предимно интересът е главно към студентските бригади, но има спасители, които се ориентират към Кипър, Гърция, Испания, Финландия и Норвегия.

Фокус: Какво трябва да е поведението ни във водата?
Стоян Андонов: Поведението ни във водата трябва да е разумно. Трябва да помним, че „морето не е до колене”, както се казва в един филм. Ако уважаваме водата и тя няма да се обърне срещу нас. Трябва да спазваме всички правила, които са изписани по плажовете и да спазваме указанията на спасителите, но знаете, че ние българите, ако трябва да изпълняваме нещо то трябва да ни се забрани. Има едно мъртво вълнение, което на практика е остатъчно вълнение. При него няма вятър или вятърът е в обратна посока на водата. Това е течение, което изтегля плуващите навътре. Когато има такова вълнение се поставят жълти флагове и спасителите предупреждават за него. Тогава, а и по принцип, е добре да се внимава с малките деца и хората, които не умеят да плуват, защото могат да попаднат на място, където не могат да стъпят на дъното и тогава стават инциденти. Мъртвото вълнение е опасно, както всички течения, както е опасен и прибоят.

focus-news