Един от най-близките на мултибоса: Тайният червен тефтер на Илия Павлов изчезна след разстрела

Гръмнаха го пред очите на детето на секретарката му Мелита!

Васил Стоев-Ампега е роден в София на 14 септември 1954 г. Той е един от 9-те учредители на Върховния съвет на масоните в България с 33-та, последна степен. Посветен е в Америка от Върховния съвет на света. Бил е до Илия Павлов през последните 7 години от живота му. В момента стопанисва голям хотелски комплекс в Норвегия. Има и огромно, модерно оборудвано звукозаписно студио, където записват всички големи скандинавски артисти.

Васил Стоев работи с Асен Гаргов и Лили Иванова от 1977 г. – като басист в групата на примата – “Макове“. Концертният му сет включва Fender Precision Bass и легендарната апаратура за бас – Ampeg. Това е и първата такава апаратура в България.Творческата му среща с Илия Кънчев и Пейо Пеев води до основаване на група „Импулс“. Музикалната кариера на Васил Стоев минава през групите “БИС” на Петър Чернев, “Феникс”, Бисер Киров.

През 1981 г. той заминава на околосветско турне с шоуто на великата Леа Иванова и Еди Казасян. След завръщането си в България в 1982 г. заедно с Жорж Сребров и Пламен Дойчев основава група “Моби Дик”. През 1984 г.записва като продуцент с Дойчев първия студиен албум на група “Импулс” – “Импулс 1” и хита „Ако ти си отидеш за миг“ . Следващата година заминава за Швеция, където започва работа като продуцент в ТВ7. Автор е на повече от 80 и аранжор на над 100 песни за много от известните шведски и български попизпълнители. Пише музика за документални и игрални филми, театрална, приложна, детска музика. Музикален продуцент е на редица албуми на артисти и групи. През 1992 г. получава националната награда „Продуцент на годината“, учредена от вестник „Музика“. Негови песни взимат престижни награди на фестивали . Васил Стоев получава и награда за цялостен принос в развитието на българската култура – 1998. След 1996 г. Ампега основава собственото си звукозаписно студио „Моби Дик“, както и продуцентска къща „Impuls Ent. co.“. Член е на Международното общество на аудиоинженерите „А Ес Конвенция“, един от основателите на Асоциацията на звукозаписните студиа в България. Ампега и Пейо Пеев, двама от основателите на култовата група, възстановиха “Импулс”, за да създадат проекта “Квантов Импулс” – мултипластово представление и перформанс. Още с Илия Павлов работят по този изключително новаторски проект – нещо, което никога не е правено в България. Това е н. нар. квантова музика – с биочестотни вибрации, които действат на мозъка на слушателя.

Ексклузивно пред “ШОУ” Васил Стоев-Ампега, прекарал плътно последните 7 години от живота на Илия Павлов до него, разкрива шокиращи подробности около последните часове на боса на „Мултигруп”, преди да го разстрелят!

– Васко, какви бяха последните часове на Илия Павлов? Ти си от последните хора, които са разговаряли с него преди разстрела му…
– Привечер на 7 март 2003 г. вкъщи в “Бояна” бяхме с Румен Ралчев и Петър Калпакчиев – върховния командир на 33-та степен в България. Между 19.15 и 19.30 ч. Румен Ралчев говори по телефона с Илия Павлов на двора и затова не знам каква е била темата на разговора. Само гледах през френската витрина. Румен говори 15 минути с него. Към 19.30 се сбогувахме с него и с Петьо те си тръгнаха.

След 5 минути секретарката на Илия – Мелита, ми звънна и ми каза: “Ще те свържа с Илия!”. Той ме задържа: “Чакай, чакай малко!”. Говореше с Даринка, с Щатите. След като свърши, говорихме с него за едни неща, по които имахме спорове, и той ми каза: “Изчакай – нито “да”, нито “не” – ще реша другата седмица! Сега ще мина през Миронката /банкерът Иван Миронов – б. а./ и ще се кача на “Боровец”! Ако не тази вечер, утре – ела да се видим, ще караме ски!”… Последно при него са били Димитър Недков и Кольо Вълканов, след това говорих с тях. Вече нямало никой в централата. Той тръгва, казва на секретарката: “Хайде, Мелитка, чао!”. Слиза от втория етаж на първия, охраните вече са навън по колите. Един наш приятел – Антонио, го чакал във фоайето – говорят с него 5 минути и Илия тръгва да излиза. Точно на самата врата той вижда 6-7 годишното детенце Алекс, което е син на секретарката му Мелита и на лекаря на Илия и Дарина – д-р Пепи Кътев! Илия му казва: “Алекс, какво правиш, моето момче?”, щипва го по бузката. В тези 10 секунди той става страшна мишена! Говорил съм с всеки един от охраната, говорил съм и с Антонио, и е точно така! Чува се само едно “пук”! Детенцето сигурно си е изкарало акъла, защото вижда същият този човек, който говори с него, как се свлича на земята! Илия не ходеше с бронирани жилетки, това са измислици! Впоследствие гледах снимка – куршумът е точно в средата на дясната камера на сърцето! Точно в десетката – моментална смърт! Показа ми я един приятел, наш брат масон, но няма да му кажа името, защото е в политиката и не знам как се гледа на това да си бил в такива контакти с Илия. Но е високопоставен човек. Той беше взел от Съдебна медицина рентгеновите снимки.

10 минути след разговора ми с Илия, майка ми, Бог да я прости, ми се обади и ми вика: “Пусни си телевизора!!!”. Пускам аз и гледам на екрана върви на крол: “Прострелян Илия Павлов!”. Точно след 5 минути изречението се смени с: “Разстрелян Илия Павлов!”.

В 20 часа и нещо дойде Петьо Калпакчиев и заедно отидохме в “Пирогов”. Имаше много журналисти. Бяхме много приятели, братя масони, и за да попречим да не се случи същото като с Луканов, направихме нещо като параван с палтата си, за да не могат да снимат журналистите като изкарват Илия от шокова зала! Но… всъщност, то нямаше какво да се снима, защото на количката беше нещо, покрито с чаршаф! Не съм вдигал чаршафа да видя какво има отдолу и никой не го е вдигнал! Изкараха го отзад, през двора на “Пирогов”, и оттам директно го закараха в “Съдебна медицина”.

В 21 часа спешно беше свикан ръководният състав на “Мултигруп” в грандхотел “България”.

– Има спекулации по въпроса Илия Павлов ли е, не е ли, жив ли е, не е ли!? И ти не си категоричен по темата. Питам в прав текст – смяташ ли, че Илия Павлов може да е жив?!
– За да бъда точен, ще кажа:

Минават ми такива мисли през главата

Илия носеше един червен тефтер! Докато този тефтер не го видя някъде, няма да съм сигурен, че това е Илия! В него той записваше най-важните си контакти с хора, с които може би не трябваше да се знае, че контактува; които той беше решил, че не трябва да бъдат в телефоните му! Илия не държеше телефон в него, имаше филтър, той седеше в някой от личната охрана. Имаше един телефон, той не беше на български оператор, а на английски, който седеше в него. Но него малко хора го знаеха! А от номерата в червеното тефтерче той си набираше. И докато не го видя това червено тефтерче с очите си… Може някой да го е прибрал! Възможно е, но кой?!

– Вие с Илия Павлов сте били свързани и чрез масонството. Ти как се срещна с масонството?
– През 1988 г. в Швеция, в Стокхолм. Видях странен знак на една сграда. Там стояха и знаме, и красиво изписана табела. Заинтригувах се. Влязох вътре и казах: “Искам да бъда като вас!”. Отговориха ми: “Следващата седмица ще дойде шефът, ела!”. Отидох пак. Казах кой съм, дадоха ми да попълня някакъв формуляр, нещо като CV. Не след дълго вкъщи дойде един човек. Пихме кафе, говорихме си. Попита ме какво знам за масонството, искаше да му разкажа за България, въпреки че знаеше всичко. След дълги митарства, почти 2-годишни, тези хора ме допуснаха до центъра на нещата, видяха, че интересът ми е доста сериозен, а не е просто едно нездраво любопитство. През 1992 година в България дванадесетина души възродиха забраненото от комунистите масонство! Идвах си тук и участвах в изграждането на масонството от нула. Бяхме първите мохикани – с Румен Ралчев, с Георги Крумов, с Иван Ставрев… Това са хората, които са направили пъртината на масонството у нас! През 1997-1998 година и Илия Павлов навлезе в масонството.

– Кога разбра, че Илия Павлов също е масон?
– През 1997 г. го засякох за първи път на една обща сериозна сбирка в Русе, на Еньовден – голям празник за масоните. Още беше прощъпалник, ученик… Викам му: “А, ти откъде се взе?!”. А той: “Ами и ето, тука аз…”. Зарадвах се: “Значи вече сме и духовни братя!”. Ние и преди сме си говорили за масонство, но аз имах чувството, че той е заинтересован повече от материалните неща, “да строим капитализма”, придобивки… Мислех си, че това е по-важно за него! А масонството е духовност! На тази среща се разбрахме да се видим в София. Следващата седмица се срещнахме в “България” и той не ми даде повече шанс да се отделя от него! На тази среща бяхме аз, Илия и Кольо Вълканов. Илия ми вика: “Ей, Васе, иди до вас, моля ти се, вземи си багажа и се върни тук! Взимаме самолета и отиваме в Шведския във Варна! Дори нищо не си взимай, само паспорта, направо тръгваме!”. Така и направих. От този миг вече с частни самолети сме ходили къде ли не!

Бил съм постоянно до него 7 години!

– Ти работиш през това време за “Мултигруп”, нали?
– Още на втората седмица след срещата ни в “България” Илия ме направи председател на рекламния съвет на MG, вкара ме в борда на директорите на “Балкантурист”, в борда на директорите на ДЗУ – Стара Загора и на още четири предприятия, които се занимаваха с дейности, върху които имах поглед от образованието си по маркетинг, получено в Швеция и от българските ми дипломи…

– Какви пари получаваше за тези дейности?
– Покриваха ми се всички възможни нужди. Илия ми беше казал, че не трябва да се занимавам с никакви неща, които могат да опорочат моята масонска дейност. За да кажеш на един човек да се занимава изцяло с Америка, с масонството, значи трябва да го обезпечиш 24 часа в денонощието да не мисли за насъщния! А освен това всички хора, с които аз общувах, бяха милионери – не трябваше там да се чувствам като някакво бедно братовчедче, а да бъда на равна нога с тях! Илия го реши много лесно този проблем. Даде ми една кредитна карта, която обаче можеше да бъде контролирана, защото всичките ми сметки минаваха през нея. Това беше някакъв “Дайнерс клъб”, револвираща карта, в която имаше 7 хил. долара и винаги си ги имаше. Харчиш 3 хиляди, и в нея пак влизат 3 хиляди! Но Илия можеше да види във всеки един момент какво съм харчил и за какво и аз не можех да злоупотребявам с това. Така в Америка можех тези много богати хора, с които се срещах, и аз да ги черпя. Илия винаги казваше: “Няма да минаваш метър!”. Дори и в България, въпреки че бях в борда на директорите на “Балкантурист”, дори в нашите хотели, на “Мултигруп”, не ми даваше да ме черпят! “Не, не, не! Ще си плащаш! Въпреки, че и келнери, и бармани ще ти казват: “Господин Стоев, няма нужда!” Не, не минавай метър, плащай си!”, казваше Илия.

– Знам, че само вие с него сте пътували до Америка…
– Да, така беше! Аз съм шведски гражданин, така че на мен не ми е трябвала виза, но Илия също си нямаше проблем да си пътува, когато иска. Никой друг от първите 10 в “Мултигруп” нямаше право да пътува! От целия т. нар. елит само Илия пътуваше дотам. Другите – не. Не може да не са искали да ходят, пари имаха… Не съм ги виждал там! А Илия беше и американски гражданин накрая…

– Защо се ползваше Илия Павлов от такова доверие? Говори се, че защото изнесъл много пари зад Океана?
– Глупости! Кой ще изплашиш ти в Америка с пари?! Това става само в някакви евтини държави като Албания и Косово – да изнесеш 20 – 100 млн. – и те да кажат: “А!”. Не знам защо му имаха доверие, някак си го „преглътнаха”!

– Вярно ли е, че Илия Павлов не е бил приет първоначално за масон в България и го налагат от Америка?
– Илия кандидатства в софийска ложа. В масонството се гласува анонимно с черни и бели топки, които се пускат в една торба. Ако получиш над 3 черни топки – си аут! По някакъв начин казват на Илия, че има опасност в ложата, в която е подал документи, да получи въпросните черни топки! Това може да се научи предварително от “майсторите”.

Посъветвали го да си изтегли молбата

Той я изтегля и кандидатства в Русе в ложата “Дунавска звезда”, където го приемат заедно с Димитър Калчев, който беше министър на държавната администрация и вече е покойник. Там той е топкуван изцяло с бели топки, или, както се казва, “изборът му свети”!

Когато Върховният съвет на света, майката на всички върховни съвети, под юрисдикцията на САЩ, реши да инсталира високостепенна система в България, до 33-та степен, след дълги преговорни процеси това се случи. И ние бяхме инсталирани в НАТО базата във Виченца. Бяхме повдигнати във високи степени от Удуърд, който отговаряше за НАТО в Европа. Първо бяха избрали към 30 и няколко човека, след това цифрата се увеличи. Американците избраха 12 човека, които решиха, че ще ги направят 33-та степен, най-високата! Между тях бяхме с Илия Павлов и Румен Ралчев. Това е решение на много високи нива в Америка, в НАТО, и аз не мога да знам къде… Направиха го с всичките тежки ритуали, с всичките посвещения – това е най-високата степен в масонството! Впоследствие се приеха още двама и станаха 14 човека с 33-та степен! Имената на първите 9 човека стоят със златни букви в библиотеката на Върховния съвет на света в т. нар. Матрикова книга, книгата майка.

– В този избор имаха ли думата американските тайни служби?
– Всичко е възможно! След като сме повдигнати в степен в НАТО бази, в тежки НАТО бази, където няма влизане, дето се казва… След като е минало през Пентагон, през НАТО, защо да не мине през някакви служби, защо не?!

– Тогава масоните свързани ли са с ЦРУ, с американските тайни служби – това е масовото мислене на хората?
– Това е толкова елементарно! Ако е така, ще се свърши и с масонство, и с ЦРУ! Тези неща не са толкова евтини! Ами то тогава масоните в Америка са 8 млн., всички ли са агенти на ЦРУ?! Това са спекулации!

– Наистина ли преди да го убият, Илия Павлов се е готвел да се оттегли от активна дейност?
– Да.

Искаше да напуска, да не се занимава повече!

Направи си кабинет в “Бистрица”, оборудва голяма библиотека. Щеше да идва в корпорацията два дена седмично, а след 2-3 месеца напълно да се оттегли и да не се занимава оперативно. Беше си поръчал яхта в Бирмингам, която щеше да бъде готова през май или юни. Смяташе да се премести там…

– А кой предвиждаше да поеме оперативно “Мултигруп”?
– Направи консорциум от 10 човека, които да управляват “Мултигруп”. Бай Павел – баща му, Нели Сандалска, едно момче, което почина, и Кольо Вълканов. Другите бяха чужденци! Германецът беше бивш шеф на немските тайни служби, американецът беше от бивше ръководство на ЦРУ – такъв тип хора!

Дарина мен ме отстрани от всичките бордове още първия месец след смъртта на Илия! Не съм бил с нея в лоши отношения, но аз си бях “човек на Илия”! Тя сложи нейни хора!

– Какви бяха отношенията между Илия Павлов и другите босове на групировки?
– С Георги Илиев отношенията им бяха повече куртоазни. Илия беше собственик на футболния отбор “Черно море”, а Георги Илиев на “Локо – Пловдив”. Когато играеха двата отбора, бяхме на стадиона. По време на полувремето се виждаха и разговаряха. 15 минути минаваха в служебни разговори, не бяха много въодушевени.

С Младен Михалев – Маджо сме били на мачове – той пък имаше “Славия”. Преди време излезе една молба за масонство на Младен Михалев… Ако предположим, че той е брат, значи те са имали и такива отношения! Ако!… Не казвам нищо! Но бяха в приятелски отношения. Но с Карамански отношенията им бяха на нула! Лора Видинлиева беше близка с Карамански, а също така идваше и при Илия. Тя знае доста неща, нека тя да каже… Знам, че

Карамански е държал документи, които са били кофти за Илия,

свързани с югоембаргото… Но не искам да коментирам тези неща!

– Защо Илия Павлов беше погребан в затворен ковчег?
– Това беше желание на Дарина, която не искала децата да виждат баща си „лошо изглеждащ”! Дали е така или не, не знам! Не знам как е изглеждал! След това изсипват един тон бетон върху ковчега и с това се приключва! Всичко става един бетонен блок, неразчупваем! За да не се рови там, да се търсят скъпоценности… И правилно!

– Ти познаваш Илия от малък… Вярно ли, че той е нещо като кръстник на група “Импулс”?
– Илия беше фен на група “Импулс” от малък. Той е с 6 години по-малък от мен. Когато беше на 16-17, аз бях на 25. Бил е винаги около мен, мотаехме се, ходехме с баща му, чичо Павел, да ядем в “Попското”, където той работеше.

Първо се казвахме група “Кристали” и имахме вариант с Пейо Пеев да вземем името “Импулс” от Вили Кавалджиев. Предложихме четири имена и Илия вика: “Импулс”, “Импулс”, това е името!”. После се оказа, че имало някакъв дезодорант “Импулс”, който много си го харесвал, и затова искал така да се казва групата! Малко или много, това ми оказа въздействие да наложа това име.

Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА
Източник: blitz.bg