Държавата за пореден път се подигра с болния Любчо

След като здравното министерство писа до умрелите му родители, сега социалните не му дават помощ, защото няма мама и тати, а настойник.

За пореден път държавата се подигра с едно болно дете и неговата баба, която води битки, за да помогне на момченцето да води нормален живот. След като от Министерство на здравеопазването преди две години писаха до мъртвите родители на Любчо с отказ да отпуснат средства за лечение в чужбина на момченцето, което е с детска церебрална парализа, сега поредната гавра идва от Социалното ведомство и неговите подразделение, проплака пред БЛИЦ бабата на детето.

През февруари 2011 г. загиналите при катастрофа 9 години по-рано на връх женския празник Невена и Ивайло Еленкови от София получават писмо, с което Комисията за лечение в чужбина към здравното министерство отказва помощ за болния им син Любчо. Детето се ражда на 8 март 2002 г с тежката диагноза ДЦП именно в следствие на тежкия инцидент и напрактика се появява на този свят сирак.

Оттогава за него ще грижи неговата баба Санка Христова. Жената се бори за всеки лев, тъй като е необходим за стотичите процедури, през които минава Любчо на ден, за да може да ходи, говори и се чувства добре сред своите връстници. Затова и тя подава заявление в Социални грижи – Красно село, за да й се отпусне помощта, полагаща се на деца с увреждания, която е общо 100 лева.

Днес обаче Санка получава отговор, че Любчо ще получи едва 35 лева, а като основание на заповедта са изписани 5-6 члена, алинеи и параграфи, които на Христова не й говорят нищо.

„Заповедта е №682 от 29 януари, написано е: Дирекция „Социално подпомагане“, на основание чл.18 от Закона за семейните помощи за деца и чл. 6 от правилника за прилагане на същия закон и във връзка с чл. 61 (2) и (4) от ЗДБ изменят месечната помощ на Любчо по чл.7 (2) от ЗСПД на 35 лева за срок от 1 януари до 1 март 2014 г.“, обясни Санка Христова.

По думите й жена на гишето, която й е връчила заповедта й обяснила, че Любчо няма да получи полагащите му се 100 лева, тъй като Санка е баба, негова настойница, а не негов родител. „Питам се къде е майка му, да не би да е тръгнала по улиците. Детенцето ми почина. Чудя се в закона дали има член човечност. Какво трябва да направя аз сега, за да ни забележат. Ще ми се да взема детето и да се скрия от тази лошотия. В главата ми е толкова жлъчно писмо до парламента, до управляващите, ще го напиша. Чудя се ако отида да обърна кофа за боклук, ще ме видят ли, ще ме чуят ли. Ще им дам на депутатите тези пари, да си ги сложат във ведомствената заповед“, реди Санка, която е преживяла най-страшното загуба на дете и отглеждането на болно внуче, но трудно преживява мачкащата държавна машина.