„Звезда на смъртта“ заплашва Земята
Слънцето може да има невидима „сестра“, която образува двойна система с него. Според учените тази звезда е червено джудже и има отношение към периодичното измиране на земните видове.
Историята с хипотетичната звезда идва от 1984 г. Тогава палеонтолозите от Чикаго Дейвид Рауп и Джек Сепкоски публикуваха статия, в която твърдят, че масовото измиране на земни организми се случва на всеки 26 млн. години. Именно с такава периодичност „звездата на смъртта“ се сблъсква със сестра си – нашето Слънце.
Скоро излезли нови публикации с обяснение, че Слънцето е двойна звезда. Вторият и по-лек компонент от тази двойка, наречен Немезида, е кафяво джудже. Немезида се движи по разтеглена орбита, отделяща се от Слънцето на светлинна година и половина.
Когато веднъж на 26 милиона години те се сближат, джуджето влиза в облака на Оорт – гигантска сфера от ледени късове около Слънчевата система. Поради гравитационните смущения хиляди ледени парчета излизат от облака и връхлитат Земята и другите планети във вид на комети. Именно силните периодични „бомбардировки“ на Земята предизвикват гибел на организмите.
Започнали да търсят Немезида навсякъде – дори в самата Слънчева система, макар че тя не може да бъде там, пояснява астрофизикът проф. Михаил Сажин от Московския държавен университет.
„Ние разполагаме с т.нар. ефемериди, тоест положението и скоростта на планетите от Слънчевата система. И ако бяхме внесли допълнително тяло, това щеше да се забележи по ефемеридите.“
Кафявото джудже не свети и може да се открие само с инфрачервени датчици по малката разлика на температурата с космическия фон. Но опитите да се използват инфрачервени телескопи не довели до нищо. През 2012 г. НАСА публикува най-пълния обзор на небето, съставен от орбиталния телескоп WISE. В обзора влезли новооткрити кафяви джуджета в радиус 20 светлинни години от Слънцето. Но техните параметри не съвпадали с тези на Немезида.
Наскоро са получени нови доказателства, че масови измирания на земни видове действително са се случвали през едни и същи периоди. Само че на 27, а не на 26 млн. години. Освен от „палеоаргументи“, те се сочат и от друго: странността в движението на Плутон и по-далечните тела – малките Хаумеа, Макемаке и Ерида. Както се твърди, техните орбити са силно наклонени към плоскостта на еклиптиката поради въздействието на Немезида.
Вашият коментар