Владимир Пенев за проблемите на културата

Едно интервю на Владимир Пенев, министър на културата за предаването по Нова телевизия „На светло“ с водещ Люба Кулезич.

Водещ: Добър ден, на министър Владо Пенев, който се ядоса веднага. На мен много ми харесва, когато се ядосваш. Говоря си на ти с теб, защото се познаваме отдавна. Няма да се преструваме, нали?
Владимир Пенев: Естествено.

Водещ: Накрая ще пием отровата.
Владимир Пенев: Ядосах се веднага, защото от години това е грешна информация, която стои в интернет и не знам как да я поправя. Аз съм завършил класа на проф. Николай Люцканов през далечната 1982 г., когато Маргарита Младенова, която е изключително симпатична и уважавана от мен режисьорка и вече професорка, тогава беше просто асистент на проф. Николай Люцканов.

Водещ: Което означава какво? Че клишетата така се закотвят навсякъде…
Владимир Пенев: Означава, че…, да някои неща остават в пространството и колкото й да повтаряш не, нямам сестра, те ти казват – не, имаш.

Водещ: И са по-устойчиви от истината. Това е уникална работа. Не че е лошо да ти е преподавала Маргарита Младенова.
Владимир Пенев: Тя ми е преподавала, просто не ми е била професорка.

Водещ: Но си представи, че нещо съвсем лъжливо и гадно беше и то да побеждава винаги истината, както ни се случва?
Владимир Пенев: И то да седи, щеше да е много симпатично. Между другото, да – така ни се случва.

Водещ: Сега, искам веднага един коментар. Знам, че може би това е безтактен въпрос. Но твоят коментар за изказването на служебния премиер Райков, че темата с досиетата не е негова тема, и че това е част от чалгата на прехода?
Владимир Пенев: Сега, поставяш ме в някаква такава ужасна ситуация, разбира се. Аз болезнено се отнасям към темата за досиетата, просто защото имам личен спомен затова. Мен никога не са ме карали да ставам сътрудник. Но си спомням как сестра ми се върна, светла й памет, тя вече не е тук, сестра ми се върна един ден, ние живеем много близо до Министерство на вътрешните работи, и се върна един ден ужасно разстроена. Защото едни хора я прибрали някъде там, мисля че точно срещу самото Министерство на вътрешните работи и започнали да я принуждават да стане такъв сътрудник. И тя беше ужасно разстроена, защото не можеше някак си моралът й да позволи да се случи това, въпреки че са я заплашвали страшно грозно.

Водещ: Защо точно нея?
Владимир Пенев: Защото тя учеше в 7-мо училище, в един много елитен клас с много забележителни в последствие се оказа хора, които станаха част от държавното управление. И така вероятно са искали да я привлекат, защото са усещали, че там има какво да се проучва и какво да се изследва.
Водещ: Кои са тези, които станаха държавни служители?
Владимир Пенев: Сега не искам да говоря затова, все едно.

Водещ: Кажи?
Владимир Пенев: Не, не искам.

Водещ: И какво, тя беше…?
Владимир Пенев: Тя отказа, но това я беляза по такъв страхотен начин. Тя се затвори, стана съвършено друг човек, защото наистина прие страшно лично заплахата, която очевидно е съществувала…

Водещ: И усетила.
Владимир Пенев: …да и усетила, при това не за нея самата, а по-скоро за близките й.

Водещ: Това коя година се разигра действие?
Владимир Пенев: Мисля, че някъде към седемдесет и не помня коя. Аз бях много малък тогава. И така…

Водещ: Сега се връщаме толкова години по-късно.
Владимир Пенев: …да, и се връщаме към тази тема, която наистина трябва веднъж за винаги, според мен, но не знам как да стане това, веднъж завинаги да се свърши с нея. Веднъж завинаги всичко, което има да се казва да се каже.
Водещ: Знаеш ли как ще стане – като няма скрити досиета.
Владимир Пенев: А защо има тези скрити досиета?

Водещ: Защото някой е дирижирал този процес и има скрити досиета.
Владимир Пенев: Те излизат непрекъснато все нови и нови скрити. Аз не мога да си представя, а би трябвало да седят на едно и също место, нали? Някой трябва да ги съхранява.

Водещ: Не, оказва се, че сега чак Комисията по досиетата ги събира от различните ведомства и ги събира на едно и също място. Дърпали са ги, криели са ги, знаели са каква сила съдържа тази информация. За мен е огромна изненада, че един човек от синьото управление може да каже, че това е чалгата на прехода. Във вашето правителство, временното, се откри също агент на Държавна сигурност. Сигурно и други ще изскочат. Питам се за твоето душевно състояние в тази ситуация?
Владимир Пенев: Мисля си, че при положение, че, може ли един такъв мой вариант? В такава трудна и тежка ситуация, мисля си че хората с достойнство трябва просто да излязат и да кажат – да, аз бях принуден, аз имах такива и такива обстоятелства. Така се случи и съжалявам много, нямах друг избор, не можах друго да направя, бях слаб. Просто трябва да има някакво покаяние. И ако повече хора излязат и признаят сами, ще е много по-лесно. Така разкривайки непрекъснато този е бил, пък не е съвсем бил, мисля, че не знам. Моята кауза е да има повече морал личен и повече лична отговорност към това, което сме направили, и което мислим да направим.

Водещ: От колко време вече си министър? От месец?
Владимир Пенев: Днес става точно един месец от заповедта за назначение.

Водещ: Ти каза, че като влизаш в лапите на властта или в капана на властта ще се опиташ да върнеш морала, достойнството в политиката. Сега, месец по-късно спиш ли спокойно? Можеш ли да кажеш, че това е бил един актьорски патос?
Владимир Пенев: Разбира се, че е патетично, и че звучи доста гръмко да върна морала. Аз естествено не мога да върна морала, няма как да го направя еднолично. Това, което мога да направя е да дам личен пример. За щастие спя много по-добре, отколкото спях в началото. Страховете ми във връзка с това, което предприемах, бяха много по-силни от реалността. Струва ми се, че съм доста по-силен от това, което очаквах, което е радостно.

Водещ: Един от страховете ти?
Владимир Пенев: Страховете ми, един от страховете е, че ще се самозабравя и че това ще ми се услади, както се случва много често на хората. Слава Богу, в моя случай това е за кратко, няма да продължи много дълго, така че изкушението да се подам на тези властови облаги е малко.

Водещ: Какво се услажда, Владо?
Владимир Пенев: Гледай сега, аз например цял живот съм прекарал, попълних скоро една декларация за собственостите, аз съм горд собственик на велосипед. Аз никога не съм имал кола, макар че имам шофьорска книжка, но нямам кола. Камо ли пък няколко коли. Вътре в декларацията пише други моторни превозни средства, яхти, самолети и най-различни такива неща. Сега ме возят със служебен автомобил, защото такъв е протоколът. И на човек, който никога не се е возил, 55 години не съм се возил на кола, като започнат да те возят и разкарват навсякъде…

Водещ: Услажда ти се?
Владимир Пенев: …вероятно може да се услажда, да.

Водещ: А подмазвачите?
Владимир Пенев: Това също е един от големите ми късмети. Не се сблъсквам засега, за един месец, с такива отявлени подмазвачи в България. Може би наистина са така респектирани от изявленията ми, че искам да бъда морален и честен и не си позволявам…

Водещ: А може би просто изчакват да видят как ще свърши тази работа?
Владимир Пенев: … или изчакват момента. Но засега не съм атакуван от отявлени, страшни неща, което е приятно, радвам се.

Водещ: Обаче не смяташ ли, че това е все пак предателство? Самопредателство към природата на един артист и свободен човек да бъде поблазнен от властта? Много ме занимава този въпрос. Все повече артисти искат да стават, хайде Стефан Данаилов – светъл пример, легенда, пътеводител, фар.
Владимир Пенев: Проблемът е, че аз не искам, ако исках…

Водещ: Не са те закарали насила.
Владимир Пенев: …да, да, ако исках да имам такава политическа кариера, което е възможно, което в комунизма са ми предлагали на няколко пъти да стана член на комунистическата партия, което съм отказвал. Ако исках такава кариера, вероятно можех да се кандидатирам за депутат, да вляза в някой парламент, след това да стана министър, да извървя пътя на всичко това. Шансът в случая е да се опитам да сложа своето отношение, своя почерк, своите мисли в министерството, без да извървявам този път – да нямам политическа подкрепа, да нямам политическа кариера. Аз съм там по-скоро като експерт, по-скоро като професионалист в моята област. Аз не разбирам от всички области на културата е много широко понятие. Но да речем имам някаква представа от актьорската работа, от театъра и от киното.

Водещ: Някой опита ли се да те спре от твоите близки? Да каже, Владо, недей? Кой?
Владимир Пенев: Да, опитаха се близки хора, които искат да не се забъркваме. Всеки има страх, че ти влизаш в нещо, което не е особено чисто, в нещо, което е съмнително като морал, точно като възможности да се подадеш на някакви не особено светли изкушения.

Водещ: Вярно ли е, че Стефан Данаилов те издаде в едно друго предаване, че си се съветвал с него по телефона за тънкостите в политиката? Цитирам някакъв вестник.
Владимир Пенев: Не, за тънкостите в политиката едва ли. Говорихме си, да със Стефан Данаилов затова какво ме чака в министерството преди да вляза в него и той ми даде наистина ценни съвети.

Водещ: Кажи един ценен съвет на Стефан Данаилов?
Владимир Пенев: Да не подписвам неща, в които не съм сигурен. Да чета хубаво какво подписвам. Между другото се подписват тонове книги, тонове. Аз не съм знаел, че всъщност работата на министрите е да подписва неща непрекъснато, всякакви неща, изумително количество. Позволение на един да отиде да свърши не знам каква работа, след като е свършил, отчет, че той е свършил тази работа, какви пари е взел, колко е дал, ужасно много бумаги. При това ми казаха, че това, което се подписва тук е една трета от бумагите, които се подписват в Брюксел. Там пък било нещо потресаващо от бумащина. В смисъл ние не сме нещо така изключение.

Водещ: Някакво голямо изключение. Мишки, чиновнически.
Владимир Пенев: За съжаление администрацията е това. Трябва да се вършат много, много такива несвойствени неща.

Водещ: След малко ще имаме реклами и ще прекъснем за малко, през което време ми се ще да помислим над въпроса, затова какво ще смяташ за твоя изпълнена цел за тези два месеца?
Владимир Пенев: Веднага ще ти кажа. За моя изпълнена цел ще смятам, ако успея да сложа на обществено обсъждане стратегията за култура. И ако след общественото обсъждане, което е един месец…

Водещ: Звучи толкова по брюкселски, че направо ме разбиваш.
Владимир Пенев: Това е начинът, по който ние можем да заявим себе си, да защитим себе си в областта на културата и да разчитаме на някаква помощ и подкрепа. Без стратегия, без дългосрочна програма за, цялостна програма за културата въобще, не за киното, не за театъра, не за книгоиздаването, литературата, изобразителното изкуство и т.н., а всичко комплексно през какво минава и накъде върви. Ние в момента запълваме дупки в хоризонтала и въобще не вървим по вертикала.

Водещ: Помисли над въпроса, това е абсолютна илюзия, според мен, нямаме национална стратегия, нямаме национална доктрина, нищо нямаме.
Владимир Пенев: Да, нямаме.

Водещ: Обаче ти правиш стратегия за културата. Това може да се приеме като…
Владимир Пенев: Не аз, не, недей. Не аз, тази стратегия се прави от много време. Аз искам просто да я финализирам. По мое време да се финализира, пак да няма…

Водещ: Твоят паметник неръкотворен. Продължаваме, сигурно има и други, които искаш да си издигнеш, след паузата. Разговор с министъра на културата. Сещам се за една нацистка фраза – Гьобелс ли беше, кой беше министърът на пропагандата на Третия райх, който беше казал „като чуя думата култура се хващам за кобура”. Сега, ние не знам какъв райх и какъв рай сме се превърнали, но хората като чуят думата култура директно превключват на, няма да ти кажа кой канал, където затова изобщо никога няма да стане дума. Докарахме се дотам, че Азис, моите уважения към смелостта му да се прави на всички човешки същества взети заедно, да каже, че Теди Москов и всичките интелектуалци са некъпани, мръсни, пият бира, зли са, непотребни са и никой не ги познава.
Владимир Пенев: Сигурно има истина във всичкото това, което се казва, някаква истина, всеки човек има своите истини. Лошото в случая е това, че ти говориш за рейтинг и телевизия. Телевизията и рейтинга не са определящи за културата, според мен. Културата се случва на много други места извън телевизията и всъщност в чистия си вид културата рядко попада в полезрението…

Водещ: Ще видим какъв ще ми е рейтингът, говорейки въобще тази презряна дума. Може би трябва само някаква част от тази дума да употребяваме, да стане гадно и тогава всички да се загледаме в…
Владимир Пенев: Не знам, не мисля наистина, че ако говорим сериозно за култура, културата първо и основно не е сред приоритетите на държавата. Искам да се занимаваме със стратегията за култура, за да стане тъкмо приоритет на държавата. Защото зад стратегия на културата, това е най-важното, седи някаква финансова рамка, която е ангажимент на държавата.

Водещ: Да, но Вежди Рашидов толкова много се стараеше. Правеше някакви ремонти, опери, театри, музеи, работи, неща, Лувъра, беше някакъв човек прагматик в културата и въпреки всичко го ругаха, че е прост, че нищо не разбира, че е слагач, че е не знам какъв си, че предишното управление има дефицит от интелигентност. Въпреки, че те направиха страхотно много за материалната част, така да се каже.
Владимир Пенев: Реални факти, има реални неща, които са направени.

Водещ: Какво не е направено?
Владимир Пенев: Сега например има проблем със Смолянския театър. Смолянският театър се оказва единственият закрит театър, което не се е случвало. Смолянският театър в момента не функционира, не съществува. Бил е обединен с Пловдивския театър, те са махнали това обединение, сградата на Смолянския театър е отишла в общината, недвижимата собственост, озвучителна техника…

Водещ: Защо се е случило това?
Владимир Пенев: По ред причини. И това не е вина на министъра или на самата община в Смолян. По стечение на обстоятелствата, моментни интереси.

Водещ: И как ще оправиш ти това положение?
Владимир Пенев: Сега юридически трябва да се види как е възможно това да се случи, защото аз наистина заставам зад това да се случи нещо, понеже в момента много хора обясняват как нищо не може да се случи. Или как това, което искат хората от Смолян, това не може да се случи.

Водещ: Отиде ли вече в Смолян при хората?
Владимир Пенев: Не, те дойдоха при мен.

Водещ: Когато Мохамед не отива при планината, тя идва при…
Владимир Пенев: Така е редно, мисля че така се прави, че те трябва да дойдат при мен. Не при мен, при министъра.

Водещ: При институцията.
Владимир Пенев: Да, при институцията трябва да се дойде. Във момента със Смолян се случва това, че на експертно ниво прависти, юристи ще обсъдят какви са стъпките, за да се случи там един регионален център.

Водещ: Удивително ми е. Слушам те и просто не мога да повярвам. Толкова години се познаваме, това словослагане…
Владимир Пенев: Мислиш, че съм го постигнал? Не, не.

Водещ: Абсолютно си го постигнал.
Владимир Пенев: Не е вярно. Казвам ти, аз онзи ден научих какво е бенефициент.

Водещ: Аз ти казах, че ако употребиш думата бенефициент, ще ми падне рейтингът, ти правиш всичко възможно да го направиш. Има ли мафия в културата, според теб?
Владимир Пенев: Със сигурност има някакви интереси, не знам дали това са мафии. Но има интереси, има вкусове различни, има…

Водещ: В коя част си в онзи конфликт, който тече от доста време насам? Той тръгна от киното, че много пари се разпределят под масата, лобита си ги раздават един на друг, други биват пренебрегнати. Никакъв контрол на качеството, няма никакво качествено българско кино напоследък, през последната година е пълен ад. Има много количество…
Владимир Пенев: Самият аз бях участник в протестите, когато имаше протести преди две години.

Водещ: И когато Иглика Трифонова, сегашна съратничка на Меглена Кунева каза „ние сме мисията, ние сме културата, ние сме носителите”. Ние горкичките не можахме да постигнем това носителство, но какво?
Владимир Пенев: Виждам, че в момента има една такава несправедливост, която няма за съжаление как аз да реша. По закона за киното има там един чл. 17, който трябва да се финансира киното по определена схема, която не знам каква е точно, но така или иначе тя всяка година е различна, а киното всъщност се финансира с едни и същи пари от незнам колко години насам. Т.е. по никакъв начин…

Водещ: Харесват ли ти, Владо, българските игрални филми, които се произвеждат?
Владимир Пенев: Ето, гледах „Цветът на хамелеона” и ми хареса.

Водещ: Аз още не съм го гледала, трябва да кажа, но преди това…
Владимир Пенев: Да, хареса ми. Не е съвършен, не казвам, о, Господи, какво гениално произведение, но ми хареса. „Цветът на хамелеона” ми хареса.

Водещ: „Цветът на хамелеона” на Емил Христов.
Владимир Пенев: Аз съм /…/ на Златев, където участва, разбира се. Също ми харесва, неочаквано даже за мен там има един финес, една хубава атмосфера на едно друго време, хареса ми, има добри неща.

Водещ: Смяташ, че тези вътрешни битки и борби, обажданията на солидни хора, включително и твои съратници от сериала „Под прикритие”, които казаха: „хора, стават страшни неща. Стават игри, които не носят добро за хората.” Няма кой да го одитира както трябва, отчетността е ужасна, крадат се много пари и т.н.
Владимир Пенев: Със сигурност може би това се случва, нямам идея. Може би това се случва. Аз не съм го проверил и не мога да кажа със сигурност това е така. Но аз виждам, че български филми се произвеждат, български сериали се произвеждат. Има работа за всички, това което беше проблем, че всички онези хора, които се занимават с реквизит, с грим, с всички неща, които са съпътстващи в киното нямат работа и трябва да са принудени само да ходят в американските продукции, но ето има български продукции, за които те могат да работят.

Водещ: Връщат се някакви работни места.
Владимир Пенев: Да, работни места се връщат.

Водещ: Колко държавнически? Кажи за театъра? Как ще повишаваш заплатите на театралите?
Владимир Пенев: Сега се оказа, че удрям абсолютно на камък, защото това е свързано с много пари, които в държавата няма. Отгоре на всичкото не е предвидено, че в бюджета на държавата за тази година, който не това правителство и това министерство е определял и защитавал, няма предвидени пари за ръста от зрители, който за последното тримесечие е 20% повече. Това е огромно количество хора са влезли в театъра, гледали са театър, платили са билетчета, срещу които билетчета съответният театър трябва да получи своята субсидия, която…

Водещ: Защо няма да получи?
Владимир Пенев: Защото не са предвидени тези пари.

Водещ: Нали са платени?
Владимир Пенев: Те са платени, те са влезли в държавата, само че те не се връщат…

Водещ: От бюджета няма как да излязат към театрите?
Владимир Пенев: Да. Парите, които държавата дава е там по един стандарт, който аз много въодушевено исках да увелича. От примерно 15 лв. да го направя на 20 лв. стандартът за всяко билетче..

Водещ: И се оказва невъзможно?
Владимир Пенев: Оказва се невъзможно. Засега даже е невъзможно да се дадат парите, които театрите вече са си изкарали за миналото тримесечие. Т.е. не е невъзможно, ще бъде проблем.

Водещ: Първото ти неизпълнено обещание или намерение?
Владимир Пенев: Ето, заплашва ме това да стане първото ми, при това с моите любими колеги от театъра, които би трябвало…

Водещ: Сърдят ли ти се или ти на себе си се сърдиш, че си избързал да кажеш..?
Владимир Пенев: Естествено, че няма как да не се сърдя на себе си. Глупаво е да поемаш някакви ангажименти без да си проверил предварително възможно ли е това. Но така във въодушевлението на желанието да свърша нещо добро се оказва, че понякога човек бърка. Надявам се все пак да не се стигне до крайности. Ако не успея да повиша заплатите, поне да не ги намаля.

Водещ: Какво значи крайности? Протести?
Владимир Пенев: Да, да не се стига до някакви неща, които не са…

Водещ: Заплашен ли си от такива брожения?
Владимир Пенев: Засега не.

Водещ: Това забелязвам в служебното правителство. Всички са някак си дипломатични, умерени, бенефициенти, аутсорсване, източници. Много е така контекстуално всичко, но все пак…
Владимир Пенев: Ние сме временно правителство, ти го казваш. Ние сме за малко. Наистина това е по-скоро експертно правителство, гледай…

Водещ: Да запуши…
Владимир Пенев: …да, в един момент на криза в държавата, в който ти поемаш отговорността не да рушиш, а да се опиташ да съхраниш това добро, което е направено, в рамките на два месеца да го продължиш и да го предадеш на този, който вече ще поеме своята отговорност.

Водещ: Да. И все пак имаше един много ярък конфликт, който тлее – избухва, тлее – избухва. Този с Националната гимназия за древни езици и култури в така кошмарен скандал и от двете страни, който подкопава, според мен, и самото понятие за авторитет в живота ни, в образованието ни, защо не се намеси ти в този скандал?
Владимир Пенев: Намеси х се, имаше едно изслушване. Аз за съжаление в деня, в който се случи тази среща с представители на всички според тях страни, замесени в този конфликт, аз не бях в България, но заместник-министърът, който отговаря затова беше на тази среща и така…

Водещ: И не се стигна до никъде? Хората се ругаха тук в това студио след срещата със заместник-министъра.
Владимир Пенев: Аз гледах това, което беше при теб. Мисля, че в интерес на всички в тази работа е първи и основен интерес е децата. Независимо от това какви са междуличностните им конфликти, каква е ситуацията, къде се намира училището, защото това също е проблем, който те не разискват. Те имат отдавна идея да се премести училището от местото, където е в момента, да се върне отново в центъра, както си беше на „Цар Иван Асен Втори” или някъде другаде на подходящо место, защото това е също според тях част от проблема и т.н. Според мен, първо и основно като интереси, като нещо, в което трябва да се съсредоточим са децата. Децата са пред завършване, сега ще дойде краят на учебната година, те трябва да завършат успешно. Това е най-важното. Следващите деца трябва да кандидатстват и да влязат в това училище. Това е също страшно важно. Много моля, всички участници в този конфликт да задържат, докато дойде краят на учебната година и през лятото хубаво ще седнем и ще се разберем кой прав, кой крив, какво искаме да направим. Но да бъдем толерантни към самите деца. Защото това е Гимназия за древни езици и култури. Това, което се случва в случая няма нищо общо с културата за съжаление.

Водещ: За това говоря аз.
Владимир Пенев: Ако можем да бъдем толерантни към децата в името, на които сме създали това училище. Всичките ние преподаваме или не преподаваме и се грижим за тяхното бъдеще.

Водещ: През цялото време всъщност ти разбираш, че аз те питам за характера, който човек трябва да проявява на този пост. Да има смелостта да арбитрира, да казва – чакайте малко, ти тук прекаляваш, ти го прекали, ти уволняваш, ти крещиш, дайте да върнем истината в…
Владимир Пенев: На мен в живота досега като актьор никога не ми се е налагало да бъдат такъв точно, какъвто ми се налага да бъда в момента. И по някакъв начин съм горд от себе си, че все пак успявам и се справям.

Водещ: Надявам се много. А вратовръзката, която ти подари Вежди Рашидов носиш ли я?
Владимир Пенев: Носих я един ден, да. Обаче не ми се връзва с костюмите, които имам. Между другото дрескодът ужасно ме притеснява, че трябва да хода с вратовръзка, ето сега съм се барнал с по-шаренки неща.

Водещ: Направо съм поласкана, че си небрежен.
Владимир Пенев: Това е в твоя чест, аз те похвалих много, когато дойдох.

Водещ: Станахме вече истински Министерски съвет на служебно правителство. Моля те, въпросът е в това дали ти идва понякога да се обесиш на нечия вратовръзка? И как прескачаш през този момент на отчаяние?
Владимир Пенев: Да, идва ми. Не е никак леко. Хората, които си мислят, че това е лесно постижимо и се случва някак си от раз и веднага, не са прави. Но това е лично преживяване. Аз гледам на цялата работа като лично преживяване и като лично изпитание на собствения ми морал, достойнство, чест и на всички неща, свързани с мен самия. До каква степен аз съм издръжлив. Мога и да проявя такава издръжливост, такава мъжественост и такава принципност да остана в рамките на тези два месеца такъв, какъвто съм бил преди да вляза в министерството. Всъщност преди стратегията по-важното нещо е дали ще изляза от този двумесечен срок със същото гордо вдигнато чело, с което влязох.

Водещ: Това е чудесен въпрос. Отгоре на всичко отговорът проличава, нали? Това беше Владо Пенев в ролята на министър на културата, който иска да приеме стратегия за българската култура, но преди всичко да остане себе си.
Владимир Пенев: Точно така.

focus-news