Димитър Талев: Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът

И до днес неговата тетралогия, състояща се от романите „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“ заема видно място сред произведенията, с които България може да се похвали в литературно отношение.

И сега, в негова чест ви представяме 20 от най-емблематичните му цитати. Насладете им се:

„Нашата нищета и всички наши грижи ние сами ще си ги знаем и ще ги понасяме.”

„Такова е човешкото сърце – пълно с противни една на друга сили. Но човек трябва да се бори и със сърцето си. Човек не бива да се оставя на тия враждуващи сили.”

„Никога не ги карай да те обичат, дете мое… Настоявай да те оставят и знай че този, който устои и остане, те обича истински…”

„Да се научим най-напред да милейме един за друг, да се жалим, та да се хванем сички ръка за ръка…”

„Който еднаж е вкусил от духовна храна и е изпитал нейната сладост, той вечно жадува за нея и я търси.“

„Народът в тъмна тъмнина. Ама ние сме в чужда държава… Това знайме ние за робство и тегло. Сега, виж ти… Свой насилва своя, мъчи го, ограбва го.”

„Прекалено трезв народ сме или по-точно, живели в мъка от векове, ние не умеем да се радваме.”

„Всяко царство, което се разделя, запустява“.

„Никога ли не се случва да се напълни човешкото сърце догоре с радост и да не гори, да не боли – редом с радостта, която идва, и тъгата, неутолимият копнеж по нещо загубено или непостигнато?”

„Човек не бива и не може да живее само за себе си.”

„Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът!”

„Човек винаги е свикнал да дири причините и за доброто, и за лошото вън от себе си. А те са вътре в нас.”

„Слаба е и бедна човешката реч, никога не може да се изкаже напълно това, което става в човешкото сърце.”

„Само с женска сила може да се надвие мъжката сила и упоритост, тя е като водата за огъня.”

„Трудно е да се разделя човек с това, което до днес, до тоя час е било негов живот. Нещо се къса, нещо се разкъсва в човека…”

„Няма толкова силна черупка, под която човек да може да се скрие.”

„Воинският дух се храни и расте с победи. А не се ли изпитва силата му тъкмо в поражението?“

„Предателството е като зараза. Минава от човек на човек и не знаеш с какъв образ ще ти се покаже, ще те измами и съблазни. То понякога е заблуда и човек не знае накъде го води тя.“

„… страхът е слаба опора за човешкото сърце, със страха върви и всяко друго зло.“

„Всеки търси мястото си и каквото е загубил. Но то се знае: мъчно се намира, което еднаж се загуби.“