Харуки Мураками: Аз не съм самотен, а просто не съм се запознал с хора, които поне веднъж да не ме разочароват

Харуки Мураками е един от най-известните съвременни японски писатели, известен с уникалния си стил, който съчетава магически реализъм, сюрреализъм и психологическа дълбочина. Той е автор на множество романи, есета и разкази, сред които най-известните са „Норвежка гора“, „Кафка на плажа“ и „1Q84“ (произнася като „ichi kyū hachi yon“, което е също като 1984).

Неговите произведения често разглеждат теми като самотата, любовта, загубата и абсурдността на съвременното общество.

Нека да се потопим в неговия свят, да се насладим на мислите му. Определено има какво да научим от него.

Мисли на Харуки Мураками:

„В моя живот влизат тези, които искат да влязат, и тези, които искат да си тръгнат, но има общи правила за всички гости: когато влизаш, избърши краката си, когато излизаш, затвори вратата след себе си“.

„Един ден бурята ще отмине и няма да си спомняш как си я преживял. Дори няма да си убеден дали наистина е приключила. Но едно е сигурно: когато излезеш от бурята, никога повече няма да си човекa, който ще влезе в нея отново. Защото това е целият ѝ смисъл. ”

„Аз не съм самотен, а просто не съм се запознал с хора, които поне веднъж да не ме разочароват. – „Норвежка гора“”

„Бъдете честни едни с други и когато се нуждаете, искайте помощ – това е най-важното.”

„Веднъж започнех ли една книга, не можех да я оставя – беше като пристрастяване. Четях, докато ядях – във влака, в леглото до късно през нощта, в училище, където криех книгата, така че да мога да чета по време на час. Нямах почти никакво желание да говоря с никого за това, което научавах от книгите и музиката. Чувствах се щастлив, че съм просто аз и никой друг. – „На юг от границата, на запад от слънцето“”

„Всеки, който се влюбва, търси липсващите парчета от себе си.”

„Всичко, което изгубваме – дори онова, което изчезва завинаги – оставя след себе си следи, които никога не могат да бъдат заличени.”

„Гледа към фотоапарата широко усмихната. Все същата прекрасна усмивка – макар и не така самоуверена и естествена като на възрастната Шимамото. А тази неувереност и неопределеност бяха особено затрогващи. Самотните нещастни момичета не се усмихват така.“ – „На юг от границата, на запад от слънцето“”

„Гледано от далеч, всичко изглежда красиво.”

„Да се движиш с всички сили в погрешна посока е по-лошо, отколкото изобщо да не се движиш.”

„Единственото, което се променяше, беше книгата. Тя четеше ту Мики Спилейн, ту Кензабуро Ое, ту Алън Гинсбърг. Все едно какво само да е книга. Студентите, които влизаха и излизаха от кафенето, й даваха за малко книги, които тя изчиташе от кора до кора. Изгълтваше ги като пуканки. В ония времена хората с лекота си преотстъпваха за малко книгите и тя не страдаше от липса на четиво. – „Преследване на дива овца“”

„Знанията и уменията, които ти втълпяват в училище, надали ще са ти особено полезни в живота, бъди сигурен. Няма какво да се заблуждаваме, общо взето, (учителите) са сбирщина от идиоти и несретници. … постарай се да запомняш всичко, което обясняват. Мозъкът ти трябва да поема знанията като попивателна хартия. По-късно ще решиш какво ти е необходимо за живота и от какво да се освободиш. – „Кафка на плажа“”

„Искам да ме помниш. Тогава дори всички да ме забравят, ще ми е все едно. – „Кафка на плажа“”

„Каквато и да е празнината, тя при всички положения ще бъде запълнена с нещо.”

„Какво означава самотата? Тя наподобява на чувството, което те обзема, когато в някоя дъждовна вечер стоиш отстрани на устието на голяма река и дълго наблюдаваш как огромният воден поток се влива в морето.”

„Като цяло хората, които умеят да пишат писма, не изпитват нужда да го правят. Имат предостатъчно живот, който да живеят в собствения си контекст. Това разбира се е само мое мнение. Може би е невъзможно да живееш в някакъв контекст. – „Преследване на дива овца“”

„Когато дълго се взираш в морето, хората започват да ти липсват, а когато дълго гледаш около себе си хората, започваш да тъгуваш по морето.”

„Когато не споделяш мислите си с някого другиго, мислите ти започват да си те поделят помежду си.”

„Колкото и силно да се опитваш да противодействаш, когато си болен – боли.”

„Може би всичко това ми се е присънило“, помислих си. Стоях дълго там, загледан в надвисналата над града дъждовна завеса. Сякаш отново се бях върнал в детството си, отново бях станал дванайсетгодишно момче, което часове наред гледа дъжда. Гледаш, не мислиш за нищо и чувстваш как тялото ти постепенно се размеква, и ти се струва, че се отърсваш от действителността. Дъждът има особена хипнотична сила. – „На юг от границата, на запад от слънцето“”

„На този свят няма такова нещо като грешно мнение. Има единствено мнения, които не съвпадат с вашите собствени – това е всичко.”

„Най-важното нещо на този свят не е онази голяма и велика истина, която другите са проумели, а онази, мъничката, до която си достигнал сам.”

„Не мога да понасям кухите хора. Не мога да ги търпя и когато ми се изправят пред очите, съм в състояние да изрека неща, за които после да съжалявам. – „Кафка на плажа“”

„Не обичам аскетизма. Просто не завързвам ненужни запознанства. Така хората могат да си спестят излишни разочарования.”

„Не съществуват такива тайни, които да не бъдат изтръгнати от сърцето.”

„Необходимо е да позволяваш на чувствата ти да излизат от теб. Става по-лошо, ако не го правиш. Тогава те се натрупват и закърняват. А накрая – умират.”

„По всичко личи, че сърцето е скрито зад твърда черупка и да успеят да го разбият се отдава на малцина. Може би тази е причината така и да не успея да изпитам любов.”

„Понякога съдбата прилича на пясъчна буря, непрекъснато променяща посоката си. Искаш да избягаш от нея, свърваш по друг път, но и тя поема по него, следва те неотклонно. Същото се повтаря отново и отново, сякаш си се впуснал в зловещ танц със смъртта току преди разсъмване. Няма да се спасиш от нея. Защото тази буря не е нещо случайно, долетяло отдалеч. Тази буря си самият ти. Нещо вътре в теб. Единственото, което можеш да сториш, е да се примириш с нея, да стиснеш очи, да запушиш уши, за да не ти влиза пясък, да навлезеш в бурята и стъпка по стъпка да си проправяш път през нея. Няма нито слънце, нито луна, нито посока. Дори ходът на времето не се усеща. Само ситен бял пясък, подобен на стрити на прах кости, се завихря към небето. Ето каква пясъчна буря трябва да си представиш. – „Кафка на плажа“”

„По-рано си мислех, че хората порастват от година на година, някак постепенно. Оказа се, че не е така. Човек става възрастен изведнъж.”

„Свят без любов – това е като вятърът от другата страна на прозореца. Нищо не го докосва, нищо не му вдъхва живот.”

„Прегръщайки се, ние поделяме помежду си страховете си.”

„Спомените стоплят човека отвътре. И в същото време го разбиват на парчета.”

„Честност, която даваме и получаваме, и желанието да помогнем, са най-важните неща.”

„Често се случва така, че най-важните неща на този свят започват като нещо съвсем незначително.”

„Цялата наша действителност се основава на безкрайната борба между онова, което действително се е случило, и онова, за което не искаме да си спомняме.”