Иво Андрич: „Ще дойде време, когато умните ще мълчат, глупаците ще говорят, а разсипниците ще забогатеят“

Иво Андрич е един от най-значимите не само балкански, но и световни писатели.

И Нобеловата награда, присъдена му през 1961 г., е достойно потвърждение за таланта му, а не единствено политически акт, какъвто наблюдаваме през последното десетилетие.

Той е първият Нобелов лауреат за литература на Балканите. Награден е за „Мостът на Дрина“ през 1961 г., като е предпочетен пред Толкин, Лоурънс Дюрел, Греъм Грийн и Робърт Фрост.

А при награждаването си той казва: „Писателят и неговото дело не служат никому, ако по един или друг начин не служат на човека и на човечеството. Това е важното“.

Имайте предвид, че той е от тези писатели, които не се четат в метрото или на плажа. И не бихте сбъркали ако прочетете Травнишка хроника” или най-малкото поне „Мостът на Дрина”. Защото времето, за което говори нобелистът, ние го живеем.

Ето и няколко цитати от Иво Андрич:

“Има три неща, които не могат да се скрият – казваха османлиите, – а това са любовта, кашлицата и сиромашията.”; „Мостът на Дрина“.

“Странно е колко малко ни е нужно, за да бъдем щастливи, и още по-странно е колко често именно това малко ни липсва!”

“Животът ни връща само това, което даваме на другите.”; „Ex Ponto“

“Болестта е сиромашката съдба, но и наказание за богатите.”

“Че мълчанието е сила, а говоренето слабост, се вижда по това, че старците и децата обичат да говорят.”

“Нищо не свързва хората така, както общото и щастливо преживяно нещастие.”

“Каквото не боли – то не е живот, каквото не отминава – то не е щастие.”

“Толкова неща в живота имаше, от които се бояхме. А не трябваше. Трябваше да живеем.”

“Жената стои като порта, на изхода, както и на входа на този свят.”

“Всички хора са ми необходими. Всички, от старицата, която ме е поела на ръце, когато съм се появил на този свят, до непознатия минувач, който ще свали шапка, ще се прекръсти и ще ми пожелае вечен покой и лека пръст, когато ме понесат към гробищата.”

“Любовта живее по-малко дори от една пролет.”

“Щом почне да зрее лятото, някаква сила, за която не знам дали идва от мен или от световете около мен, ме вдига както влагата кълновете към светлината, и аз пътувам, возя се, плавам, летя. С други думи, щастлив съм, защото не бих могъл да кажа къде съм.”

„Не се страхувам от хората, а от нечовешкото в тях.“

„Земите на велики открития са и земи на велика несправедливост.“

„Морето диша. Движението се предава на голите каменни брегове и обрасналите планини, на облаците и на синьото платно на небето. Всичко се движи и се готви за полет. И колкото странно и невъзможно да звучи, ще потегли и терасата. Ако тя не се помести, ще тръгне той и ще я напусне, защото принадлежи на всичко, което се движи. Необикновено е, дори опасно и малко страшно, но иначе не би могло да бъде. И е прекрасно.“: „Знаци край пътя“.

„У нас убиват хората с пословици по най-бързия и несправедлив начин.“

„Желанието е като вятъра, отнася праха от едно място на друго, понякога затъмнява с него целия кръгозор, но накрая стихва и пада и оставя стария и вечен облик на света след себе си.“- „Мостът на Дрина“

„Всяко човешко поколение има своя илюзия и отношение към цивилизацията; едни вярват, че участват в нейното разгаряне, а други, че са свидетели на нейното угасване. Всъщност тя винаги и пламва, и тлее, и гасне, според това от кое място и под какъв ъгъл я наблюдаваме.“ – „Мостът на Дрина“

„… Човек често мисли, че чува онова, от което се бои или на което се надява…“ – „Мостът на Дрина“

„И най-дългата война само разтърсва въпросите, поради които е избухнала, а тяхното решаване оставя за времената, настъпващи след сключването на мира.“ – „Знаци край пътя“

„В края на краищата и най-добрият писател може да събуди у читателя само онези впечатления, които самият читател вече носи в себе си, без да ги е осъзнал дотогава, да открива пред читателя само онези хоризонти, които читателят е способен да забележи.“ – „Мостове“

„В дъждовните следобеди… аз често напусках тъжната ни стая и по стръмните улички, по лъскавия едър калдъръм слизах долу в равната и хубава част на града. Отивах до книжарницата и дълго стоях пред витрината ѝ, която познавах така добре, че забелязвах всяка, дори най-малка промяна и ѝ се радвах като на нещо лично мое. Отивах и се връщах по няколко пъти на ден, докато се спуснеше есенната вечер, витрината светнеше и отражението ѝ паднеше върху мокрия асфалт. Тогава трябваше да напусна всичко това и да се върна горе в махалата при своя действителен живот…“

„И така – всеки ден. Стотици пъти четях непознатите имена на писателите и заглавията на техните книги. Тъй като нямаше кой да ме осведоми и упъти, аз сам си измислях смисъла и значението на тези заглавия…“ – „Мостове“

„От всичко, което човек в стремежа си към живот издига и строи, най-доброто и най-ценното в моите представи са мостовете. Те са по-значителни от къщите и по-свещени от храмовете, защото са по-достъпни. Принадлежащи на всички и към всеки еднакви, полезни, построени винаги обмислено, там където се кръстосват най-много човешки нужди, те са по-трайни от другите постройки и не служат за нищо, което е потайно и зло.“

„Всички мостове всъщност са едни и същи и еднакво заслужават нашето внимание, защото показват мястото, на което човек е срещнал препятствие и не се е спрял пред него, а го е преодолял и го е преминал според своите схващания, своя вкус и условията, които са го заобикаляли.“ – „Мостове“

„Накрая всичко, чрез което се изразява нашият живот – мисли, усилия, погледи, усмивки, слова, въздишки – всичко това се стреми към отсрещния бряг, към който се отправя като към цел и на който получава истинския си смисъл. Всичко това трябва да се преодолее и да премине нещо: безпорядък, смърт или безсмислие. Защото всичко е преминаване, мост, чиито краища се губят в безкрайността и в сравнение с този мост всички земни мостове са само детски играчки, бледи символи. А цялата ни надежда е там, отвъд.“ – „Мостове“

Разбрах, че в тези времена основен и често пъти единствен двигател на човешките дела е страхът, паническият, неразумният, твърде често съвсем безпочвен, но истински и дълбок страх.“ – „Ex Ponto“

„Обичайте хората, помагайте им често и винаги им съчувствайте, защото всички хора са ни нужни.“