Житейските правила на Пьотър Мамонов: „Ковчегът няма джобове. Каквото си събрал в душата си, с това ще си отидеш.“

Петър Мамонов е съветски и руски поет, музикант и актьор. Смята се, че той е противоречива личност в руската култура и живот.

В киното е играл в „Такси блус“ (1990), „Прах“ (2005), „Остров“ (2006) на Павел Лунгин, с който Венецианският филмов фестивал е закрит. За ролята си в този филм актьорът получава филмовата награда „Ника“. Две години по-късно, в поредния филм на Павел Лунгин – „Цар“ (2009), Мамонов се превъплъщава в образа на руския цар Иван Грозни, където си партнира с Олег Янковски (в ролята на митрополит Филип).

Той е бивш фронтмен и текстописец на руската група „Звуки Му“.

Докато е бил жив, Петър Мамонов не е искал някой да го харесва, а просто е живял.

А ето и правилата му за живот, които са ясни за всички и прости:

==========

„Какво ще правим в четвъртък, ако умрем в сряда?“

„Докосвайте любимия си колкото можете по-често!“

„Правете секс само с любимата си!“

„Бракът е сложно нещо, той е подвиг, равен на монашеския живот. Да виждаш доброто, да се държиш за него – това е единствения спасителен път. Другият човек може много неща да не прави както ти се иска, но в нещо задължително е много добър. Е, точно за това нещо трябва да се хванеш и държиш, а на останалото да не обръщаш внимание.“

„Любовта не е чувство, а действие. Да измиеш чиниите, да отстъпиш място в автобуса – това е акт на любов. Не може да твърдите кое е християнско, без да го пробвате в живота си. Но за да го достигнем, всяка минута е нужно да мислим, какво да кажем, какво да направим. Това е съзиданието.“

„Превръщайте в празник всяко събитие!“

„Не губете времето на хората, които ви интересуват.“

„Когато се срещаш с човек, винаги трябва да говориш за заслугите и достойнствата му, без това да е подмазване. Така човек ще се опита да стигне до нивото, на което си го поставил.“

„Какво е щастието? Всички искат днес да им е добре, днес да пожелаят и веднага да получат. Всички искат щастие, любов, здраве. Богатство искат. Не разбирам какво е това. Познавам много богати хора – и всички са нещастни. Нужно ни е да се очистим отвътре, да си пречистим мислите, и е дори много хубаво да останем без пари. Когато имаш много, всеки може да ти го отнеме. Светият дух в душата ти, никой не може да отнеме.“

„Всяка нощ е нужно да си задавате простичкия въпрос – преживях днешния ден, сторих ли някому добро?“

„Не се страхувайте да изглеждате абсурдно!“

„Никога не давайте съвети на хората за личния им живот!“

„Никога не лъжете родителите си и лекарите си.“

„Лесно е да го кажеш, трудно е да го направиш. Но ако силно се стараете и разберете, че няма друг начин на живеене, то тогава се получава.“

„Трябва да знаете, че лошите мисли не са наши, а на дявола. Нашите мисли са хубави. Значи, трябва да се обичаме.“

„Ако виждаме нещо лошо, значи то е в нас. Подобията се привличат. Не осъждайте хората, първо погледнете себе си.“

„Винаги гледайте събеседника си в очите!“

„Бъдете безразсъдни с всичко, с изключение на децата.“

„Днес преживявам чудо – всеки ден небето е различно за мен. Нито един ден не прилича на друг. Щастие е, че започнах да забелязвам това. Много съм пропуснал, съжалявам за това. Вътрешно плача заради това. Можеше да бъде по-чисто и по-добре. Един човек каза: „Такива песни си написал, защото много водка си изпил”. Но аз написах песните не благодарение на водката, а въпреки нея.“

„Животът изобщо не е курорт.“

„От висотата на своите 60 години, казвам: не губете нито минута от живота, времето е малко, животът е кратък и в него всеки миг може да бъде прекрасен. И ако някой ме послуша и започне да се старае да живее така – от младите, красивите, – докато още иглата не се е забила във вената, това е победа.“

„Нито одобрявам и не осъждам нищо, ръцете ми са пълни със собствената ми мръсотия. Ако почистя света и от една съвсем мъничка прашинка от себе си, светът ще е получил достатъчно. Спасете себе си и това ще е достатъчно.“

„Любовта не е чувство, тя е добродетел. Тя се измерва с доброто, което правим, независимо от възвращаемостта. Когато го правиш просто така. Дай място на бабата в метрото. Не е нужно да ѝ съчувстваш, просто действай. Действай!“

„Направете нещо хубаво за някого – даром, но всеки ден. През цялото време в плюс, в положителна посока. Ще видите как сърцето ви ще се излекува! Можете да живеете съвсем различен живот. Досущ на ескалатора в метрото. Той слиза надолу, а вие трябва да се качите нагоре. Всички слизат, а вие се качвате. Няма друг начин, трябва да отидеш към Светлината.“

„Ковчегът няма джобове. Каквото си събрал в душата си, с това ще си отидеш.“

„Защо живеем? Дълги години нямах отговор на този въпрос, даже го избягвах. Живеех нехайно, само за удоволствие – пиех, биех се, мислех: „Аз съм най-важният“. А истинският смисъл на живота е да обичаш. Това означава да се жертваш, а да се жертваш означава да даваш.“

„Научете се да губите и да не съжалявате за това.“

„Всички ние трябва да се научим да казваме „не“ най-вече на себе си.“

Има значение как ще умрем.

„Животът понякога удря, но тези удари са лекарство.“

„Според мен светецът се различава от грешника по това, че се е научил да обича.“

„Ако сме направили 9100 крачки встрани от Бога и една крачка към Бога, значи се движим.“

„Духът сам създава своите форми. Не можеш да бъдеш лош човек и добър писател.“

„Без любов човек умира жив – превръща се в жив труп. Ходи, върши си работата, изпълнява задълженията си, но се задушава.“