Разликата между достойния и фалшивия човек според Дмитрий Лихачов
Връстниците на съпруга ми говорят със завист за чиновниците. Казват, че не правят нищо, но получават огромни суми пари. А младото поколение до един искат да бъдат блогъри или тиктокъри: говориш или танцуваш пред камера, а спонсорите превеждат внушителни хонорари по сметките ти.
Никой не иска да работи върху себе си, да се труди упорито, да постоянства, да преодолява, да се шлифова, да прави грешки, да се разочарова, да гори от срам, да пада, да става и да опитва отново да направи това, което на пръв поглед изглежда невъзможно.
Всеки иска лесното, успех, сервиран на тепсия. Да бъдеш на правилното място в правилното време.
И ако не можеш да получиш лесно всички блага на живота, защо да превиваш гръб? Това е само един живот. Ако ни плащат жълти стотинки, ще работим половинчато, без да си даваме твърде много зор. А това е един порочен кръг, от който обществото никога няма да излезе.
Цитатите на Дмитрий Сергеевич Лихачов – достоен човек в пълния смисъл на тази дума – представляват същинска инструкция за това как да се живее.
За достойнството
„В името на достойнството на живота човек трябва да умее да се отказва от малките удоволствия, но не и от незначителните“.
Чест, дълг. Хората се отнасят към тези думи като към рудимент, ако те застанат на пътя на постигането на дадена цел. Мнозина сключват сделка със съвестта си, вярвайки, че резултатът ще изплати всичко. А той никога не се изплаща на тази цена.
За ума
„Тежко е, братя, за глава без рамене, горко е за тяло без глава.“
За простотата
„Простотата и „мълчанието“ в човека, правдивостта, липсата на претенции в облеклото и поведението – това е най-привлекателната „форма“ в него, която се превръща и в най-елегантното му съдържание.“
За добрите маниери
„В основата на всички добри маниери е грижата – грижата човекът да не пречи на другия, всички да се чувстват добре заедно.“
За алчността
„Алчността е забрава на собственото достойнство, опит да се поставят материалните интереси над себе си, тя е умствена скованост, ужасна ориентация на ума, крайно ограничаваща го, умствена лакомия, патетичност, жълтеникав поглед към света, жлъч към себе си и другите, забрава за другарството. Алчността у човека дори не е смешна, тя е унизителна.
Разумната пестеливост е друго нещо; алчността е нейното изкривяване, нейната болест. Пестеливостта владее ума, алчността владее съзнанието“.
За завистта
„Завистта се развива преди всичко там, където си чужд на себе си. Там, където не се различаваш от другите. Завистта означава, че не си намерил себе си.“
Завистта е много сложно чувство. Тя е двигател на личния прогрес.
Но ако завистта покрие червата му като метастази, човек започва да гние. Радостта на някой друг никога няма да го подтикне към добро, а по-скоро към зло и подлост.
За мъдростта
„Мъдростта е ум, надарен с доброта. Ум без доброта е хитрост.“
Да се разбере как функционира животът е невероятно трудно. По пътя си се сблъскваш с милион морални неравности. И тук човек има два пътя за развитие: или да се озлоби от несправедливостта на законите на нашия свят, или да приеме всичките му несъвършенства и сам да генерира доброта, така че да стане малко повече.
За способността да обичаме
„Любовта към семейството, към детските преживявания, към дома, към училището, към селото, към града, към страната, към културата и езика, към цялото земно кълбо е необходима, абсолютно необходима за моралната уседналост на човека. Човекът не е тумбесто степно растение, което есенният вятър пренася през степта“.
Мой близък приятел се запозна с една жена, която живее в друга държава. В кореспонденцията си те почувстваха сродство на душите. И той съжаляваше, че между тях има такова огромно разстояние. И се страхуваше дори да си помисли да се премести при нея. И двамата са възрастни. Деца, внуци, застаряващи родители. Но жената започна да му намеква за съвместен живот.
Запитах се: как и за какво живее тя, ако е готова да се откаже от всичко заради мъж, когото не познава? Домът ѝ, семейството, приятелите, работата? Никой и нищо ли не я задържа?
Приятелят ми не форсира събитията, предпочете да не кани дамата при себе си, а по-добре да се опознаят в кореспонденция. И тогава разбрал: тя, тази впечатляваща жена, прави добро впечатление, но сякаш не знае как да се привърже и да обича. А без обич човек е празен.
Написано по материали на Мадам Хельга
Сподели с приятелите си:
Помогнете ни за развитието на сайта Днес-24.ком.
Стремим се да поддържаме сайта с приятен външен вид и без натрапващи се, досадни реклами. Желаем когато влезете тук, в Днес-24.ком да Ви е приятно, да не е отблъскващо и натрапчиво, както в другите сайтове.
А това е трудно без приходи от същите тези досадни и натрапчиви реклами. Сумите, които ще ни дарите, ще ни помогнат да поддържаме и развиваме сайта. Благодарим Ви.
=====
Подобни теми:
