Законът за отражението обяснява защо привличате едни и същи хора, места и проблеми в живота си

Законът за отражението е един от 12-те универсални закона и понякога се нарича Закон за привличането, въпреки че в действителност те не са едно и също нещо. Законът за отражението гласи, че ние не просто привличаме определени обстоятелства в живота си, а чрез възприемането на другите виждаме проблясъци на това кои сме ние. По този начин болката и страданието ни помагат да разберем къде се нуждаем от изцеление, докато чувството на радост ни насочва към това, което ни носи щастие.

Не забравяйте, че животът не се случва на вас, а е отражение на самите вас.

Има една невероятна тайна за живота, за която знаят само истински силните и успешните. Става дума за обратната връзка. Когато се стигне до консенсус относно отношението на хората около вас, когато видите закономерност в провалените си връзки или определен ред във факта, че постоянно губите работата си поради своята неефективност, има само две възможни реакции на случващото се.

Повечето хора виждат света като несправедлив, а себе си – като жертви на неговата несправедливост. Мислите на другите се движат в друга посока – те осъзнават, че светът изобщо не се опитва да ги накаже, а просто им дава обратна връзка.

Анаис Нин веднъж казва:

„Ние не виждаме света такъв, какъвто е, а такъв, какъвто сме“.

И ето какво има да каже по този въпрос Иянла Ванзант:

„Това, което харесваме в другите хора, обичаме и в себе си. А това, което мразим в тях, показва всички неща, които не виждаме у себе си.“

Изводът е, че степента, в която възприемаме света, зависи от нивото на развитие на ума ни. Този извод се подкрепя от едно обширно научно изследване: ако не могат да направят паралел между себе си и друг човек, хората са неспособни на състрадание. След като успеят да се поставят на мястото на някой друг (дори да става дума за нещо толкова просто като „този човек е майка като мен“ или „този човек е от същия град като мен“), те ще могат да изразяват състрадание и разбиране.

Съзнанието на човека е ограничено още от раждането му. По-голямата част от работата се извършва от мозъка подсъзнателно. Според някои изчисления 95 % от всички наши умствени и физиологични процеси са подсъзнателни. Нашите очи, уши и всички други сетивни органи работят в синхрон с мозъка, като филтрират цялата постъпваща информация и избират само най-подходящата, която да изпратят на съзнателната част на ума. Ето защо е много по-лесно да се тревожим, отколкото да сме благодарни – мозъкът просто дава приоритет на заплахите.

Но това, което много хора не знаят, е, че има много модели и поведения, отговорни за рутинните ни взаимодействия със света, които се случват без тяхното знание, т.е. подсъзнателно. За щастие, светът служи като своеобразно огледало за всички нас: можем да видим какви сме, просто като погледнем реакциите, които предизвикваме у околните.

Ако наистина искате да разберете доколко сте успешни в живота, огледайте се около себе си. Нито едно отделно обстоятелство не може да ви каже всичко за вас, а настоящите модели, нагласи и поведение не са случайни.

Ако се окаже, че многократно се въвличате в токсични взаимоотношения, това е ясен знак за неизлекувана емоционална рана, на която трябва да обърнете внимание. Ако винаги сте радостни и спокойни, значи живеете балансиран живот или се държите в съответствие с вашите ценности, желания и потребности.

Много по-лесно е да повярваме, че светът е хаотичен и несправедлив и че получаваме само това, което ни е дадено. Това е по-лесно, защото по този начин се отказваме от отговорността и следователно от контрола. Превърнали се в жертви, крещим в празнотата, погрешно вярвайки, че тъй като не сме виновни, това автоматично не е наш проблем. Хората с утвърден манталитет на жертви често се оплакват не само за да привлекат внимание и съчувствие, но и за да убедят другите в това, да им покажат колко сериозен е светът. Но животът е различен и затова такива хора се оказват в една и съща ситуация постоянно, отново и отново.

Съществуват много начини за тълкуване на това явление. Най-популярният от тях обаче е законът за отражението. Той е един от 12-те универсални закона и се основава на убеждението, че както самото съществуване е енергийна матрица, запълнена от това, което човек произвежда, така и всичко, което се случва в живота ни, не е случайно: то е начин да преживеем себе си.

„Ако искаме да променим нещо в едно дете, първо трябва да помислим дали не е по-добре да го променим в себе си.“ – Карл Густав Юнг

Ето какво казва Бевърли Бланчард по този въпрос:

„Законът за отражението се основава на факта, че всичко, което виждаме около нас, е огледално отражение на нашия вътрешен свят. Това е един от най-трудните закони за човешкото разбиране и приемане, защото сме свикнали да мислим, че чувствата ни на щастие и гняв се дължат единствено на други хора или обстоятелства. Тъй като всичко около вас е вибрация, вие самите сте привлечени от тези външни ситуации. Съответно човекът, който ви дразни, се е появил в живота ви само защото сега е активна вашата вътрешна вибрация, а самият той е огледален образ на всички компоненти на вашия вътрешен свят.“

Това е основната причина за съществуването на закона за отражението: ако не осъзнаем, че притежаваме и поддържаме определена вибрационна честота, никога няма да можем да я приемем и да я променим, за да получим това, което искаме от живота. Разбирането, че сме отговорни за собствените си трудности в живота, е огромен дар, който крие голям потенциал за промяна.

Обратната страна на разбирането е, че целият ви житейски опит е въпрос на ваш личен избор (независимо дали става въпрос за подсъзнателна привързаност, несъзнателно поведение, съзнателни убеждения или същата вибрация) – по този начин вие си давате шанса да избирате отново. Точно това имат предвид хората, когато казват, че животът е 90% как реагирате и 10% какво се случва около вас: качеството на живота ви зависи единствено от вас. Това как мислите, как се чувствате и какво правите всеки ден е много по-тясно свързано със способността ви да се контролирате, отколкото може би сте предполагали досега.

Един от начините да използвате закона за отражението във ваша полза е да проектирате живота си на принципа на обратното инженерство. Определете къде искате да бъдете след една или пет години и след това разбийте крайната цел на ежедневни, седмични и месечни подцели. Това ще ви помогне да осъзнаете по-добре какво правите всеки ден и как то е свързано с плановете ви за живота.

Разликата между хората, които са поели отговорността и контрола върху живота си в свои ръце, и тези, които се чувстват тревожни, безпомощни и постоянно се възприемат като жертви на обстоятелствата, е връзката между вътрешния и външния локус на контрол.

Джилиан Форние обяснява локуса на контрол като „нивото на увереност на човека в неговата власт над събитията в живота му“. Хората с вътрешен локус на контрол вярват, че са лично отговорни за собствения си успех, и затова се фокусират върху постигането му. Хората с външен локус пък вярват, че това, което се случва, е извън техния контрол, и затова няма смисъл да се опитват.

Излишно е да казвам, че проучванията постоянно показват едно и също нещо: хората с вътрешен локус на контрол имат много по-високо ниво на психологически комфорт.

Разбирането, че контролирате по-голяма част от живота си, отколкото предполагате, се основава на осъзнаването, че това, което се случва около вас, не е случайно. Как взаимодействате с хората, колко добре напредвате в кариерата си, колко добро е здравето ви, с кои хора прекарвате най-много време и т.н. – това са все неща, върху които вие пряко влияете. Разбира се, има и някои външни фактори, които могат да възпрепятстват или, напротив, да улеснят напредъка ви. Но в края на краищата вие сте този, който върши цялата работа.

Разбирането на закона за отражението ви дава възможност да управлявате живота си. То ви напомня, че всичко, което ви дразни, притеснява или ви носи дискомфорт, е възможност за растеж, промяна и развитие, което ви доближава до живота, към който се стремите.

Снимка: pixabay.com