Ако извинението започва с някоя от тези 10 фрази, то е фалшиво

Честното извинение може да възстанови доверието между хората и да излекува раните. Фалшивите думи обаче само ще влошат ситуацията.

Ето 10 типа фрази, с които извинението често започва, но които по никакъв начин няма да са от полза за връзката:

„Съжалявам, ако…“
Това е така нареченото условно извинение. Всъщност то не може да се нарече пълноценно извинение, защото само предполага, че нещо се е случило.

Съжалявам, ако съм направил нещо нередно.
Съжалявам, ако съм ви обидил.

„Съжалявам, че…“
Това е извинение, което позволява на човека да прехвърли вината си върху човека, с когото говори. По същество това изобщо не е извинение.

Примери:
Съжалявам, че това ви обиди.
Съжалявам, че чувствате, че съм направил нещо нередно.
Съжалявам, че мислиш толкова лошо за мен.

„Съжалявам, но…“
Това е извинение, при се извиняваме за извършените действия, но то по никакъв начин не лекуваме нанесените преди това рани.

Примери:
Съжалявам, но ти реагираш прекалено остро. Много хора във вашето положение не биха реагирали по този начин.
Съжалявам, но на другите това им се стори смешно.
Съжалявам, но вие започнахте това.
Съжалявам, но в това, което казах, имаше известна доза истина.
Съжалявам, но вие знаете, че никой не е съвършен.

„Аз просто/само…“
Това е извинение-оправдание. Неговата цел е да докаже, че неправилното поведение (което ви е наранило) е било напълно приемливо поради определена причина.

Примери:
Аз само се шегувах.
Само се опитвах да помогна.
Опитвах се просто да ви успокоя.
Опитвах се само да ви накарам да видите нещата от друга гледна точка.

„Казвал/правил съм това и преди.“
Това извинение-повторение сякаш обезценява всичко, което е било казано преди него. То предполага, че в този момент няма нищо, за което да си струва да се извинявате.

Примери:
Вече казах, че съжалявам.
Вече съм се извинявал за това милион пъти.

„Аз знам, че…“ или „Ти знаеш, че…“
Това извинение-прикриване е опит да се сведе до минимум сериозността на случилото се, като същевременно не се признава вината за негативните последици, които са засегнали другите. Може да изглежда, че човекът смирено признава вината си, но в случая няма извинение.

Примери:
Знам, че не трябваше да правя това.
Знам, че вероятно трябваше първо да се консултирам с вас.
Знам, че понякога не съм тактичен.

„Ще се извиня, ако…“

Това е вид отлагащо извинение. Можете да го получите само ако е изпълнено определено условие.

Примери:
Ще се извиня само ако се извините.
Ще се извиня, ако се съгласите никога повече да не го споменавате.
Ще се извиня само ако се съгласите никога повече да не говорите за това.

„Предполагам, че…“
Това е своеобразно „призрачно“ извинение. То само загатва за необходимостта да се извините. Но самото извинение така и не последва.

Примери:
Предполагам, че ти дължа извинение.
Предполагам, че трябва да кажа, че съжалявам.

„Той/тя ми каза да ти се извиня.“
Абсолютно сигурно е, че това не е искрено извинение. Лицето говори за извинение само защото някой го е посъветвал да го направи. В противен случай никога не бихте чули тези думи.

Примери:
Майка ти ми каза да ти се извиня.
Моят приятел ме убеди да ти се извиня.

„Добре! Съжалявам за това! Доволен ли си сега?“
Това извинение прилича на обида. Може дори да се промъкне със заплаха.

Примери:
Добре, стига толкова. Вече се извиних.
Нека да спрем за момент. Съжалявам. Това достатъчно ли е?

Искреното извинение има следните характеристики:
В него няма място за условия или опити за минимизиране на вината.
То дава ясно да се разбере, че човекът осъзнава колко силно са били наранени чувствата на другия. Също така е очевидно, че не му е безразлично.
Звучи като разкаяние.
Звучи като обещание да не действа повече по начин, който наранява.
Звучи като обещание да поправи това, което може да бъде поправено, и ако е необходимо, да възстанови щетите.
Ако наистина искате да се извините, първо трябва да изслушате човека, да чуете ситуацията от неговата гледна точка и да разберете как му се е отразила.

Източник: obekti.bg
Снимка: pixabay.com