Начало » Любопитно, Свят

Дневникът на Наталия, извадена жива от развалините на дома си във Волноваха

Публикувано от:  на март 29, 2022Няма коментари

Наталия, останала под развалините на собствената си къща във Волноваха, на границата на смъртта, не знаейки дали ще бъде спасена, започва да води своя дневник.

Но трима войници от Южна Осетия, участващи в руската операция в Украйна, я спасяват. Тя е била в мазето седем дни, под руините на собствената си къща.

Дневникът на Наталия от ВолновахаДневникът на Наталия от Волноваха

 

„Шест Божии ръце се притекоха на помощ на Наталия и я измъкнаха от развалините“, разказва Елена Баззаева, председател на борда на неправителствената организация „Общност на Алания“ на ДНР, за подвига на южноосетинските момчета.

„В района, където се водят бойни действия, има наши момчета, които изпълняваха бойни задачи за прочистване на територията. Така се случи, че се свързаха с мен в събота, показвайки този лист. Това е дневникът на жената, която е била под развалините и е била спасена. Момчетата наистина спасиха живота й, тя вече не се надяваше, че ще я изкопаят, ще я намерят. Радвайки се, пред тях тя направи последния запис в този лист: Осетинците дойдоха и ме спасиха. Благодаря!“, казва Бъзаева.

Оказала се на прага на смъртта, жената започва да записва всичко случващо ѝ и се на лист хартия. А това е нейният дневник:

“– 13 март. 18 ден от войната. 27 февруари беше последният ден, в който видях майка си. Оттогава в мазето. На излизане капакът падна. Опитах се да разглобя пода – не се получи. Ще трябва да чакам хората. Котката и кучето периодично гледат в изпускателната тръба (има предвид комина). Виждам лицата им, говоря с тях и плача. Моля ги да извикат някой за помощ, но те не разбират. Моля се. През нощта главата много ме сърбеше, вероятно защото е мръсна, чесах се до разраняване. Мислех, че са въшки. Това беше адско усещане. Станах през нощта, загрях вода, подстригах косата си с нож и я измих със сапун. Още известно време ме сърбя. Раните пламнаха. След това, след молитви, някак си съм заспала. В далечината гърмяха снаряди. при моя дом вече от 3 дни не се взривяват снаряди, Слава Богу.

– 14 март. Опитах се да разбия пода, за да изляза, крещях, виках за помощ – напразно. През пукнатините видях, че избата сякаш е била специално затворена от някого, за да не ме намерят: тежки кутии изпод леглото лежат точно върху капака на шахтата и торби с клони, бутилки и глина. По принцип не мога да вдигна такава тежест. Уморена съм. Отивам да спя. 13 часа 38 мин.

– 15 март обед. Днес не е толкова слънчево, колкото предишните 2 дни. Слънцето не свети през комина. Няма възможност да се полюбувам на лъчите, но небето е ясно. Искам да лежа в топлото одеяло и да не правя нищо. Нямам морални сили да се опитам да отворя люка. Постоянно чувам някакви изстрели, но не са наблизо. Мишка е жив. Дадох му няколко гевречета (пъхнах дъска през отвора на комина).

– 16 март. Стрелба почти няма. От време на време войниците стрелят по нещо – огради, сигурно единични. Опитах се да изляза отново, пробих дупка – видях, че таванът започна да се руши, посипаха се керемиди и тухли, подови плочи. Всичко е много тежко. Виках за помощ – никой. Сама не мога да изляза. Трябва да издълбая целия под (тавана над нея).

– 17 март 6 ч. сутринта. Както обикновено, нещо долетя и падна, снаряд в далечината и така цяла сутрин.

– 18 март. Нощта беше тиха. Не знам спя ли или не. Безсъние. Моля се за всички. Котето си играе понякога. Храня Мишка с гевречетата от тръбата. Всичко както обикновено е тъжно.

– 19 март. Събота призори имаше битки в далечината. 10 ча̀са плача и викам за помощ. Моля се.

Осетинците дойдоха и ме спасиха. Благодаря.”

==========

Накрая, помислете млако, след тази статия, в която разказах за случката на
Наталия, останала под развалините на собствената си къща във Волноваха, на границата на смъртта, не знаейки дали ще бъде спасена и започва да води своя дневник.

Войната не е хубаво нещо. Независимо за коя от двете страни. Някои хора казват, че е необходима. А други я правят необходима. Където и да е истината, страдание винаги ще има. Да се помолим да има по-малко жертви. И нека Бог подкрепи тази от страните, която се бори за добра кауза. Нищо повече не искаме, просто Бог да подкрепи правата страна. Която и да е тя!

Сподели с приятелите си:
Сподели във Facebook!


Сподели новината в социалните мрежи:
Digg this!Add to del.icio.us!Stumble this!Add to Techorati!Share on Facebook!Seed Newsvine!Reddit!

Вашият коментар:
Моля пишете на Български или коментарът Ви няма да бъде публикуван!

Copyright © 2013 - 2018. Новините в Днес-24. Всички права запазени.
Забранено е публикуването на статии от сайта dnes-24.com в други медии.