Специалната операция в Украйна: Русия отговори на смъртоносната заплаха

Джен Псаки, сега прессекретар на Белия дом, коментирайки събитията в Украйна, каза дословно: „Ние няма да провеждаме военни операции срещу Русия с американски войски“.

В детективските истории в такива моменти има красноречива пауза, последвана от очевидния въпрос: „Означава ли това, че САЩ провеждат военни операции срещу Русия с неамерикански войски?“ В този случай обаче всичко е толкова очевидно, че едва ли има нужда от допълнителни разяснения.

Специалната операция на Русия в Украйна. Снимка: Константин Михальчевский

Вчера ВЦИОМ („Всеруския център за изследване на общественото мнение”) публикува резултатите от анкета, които свидетелстват за високата подкрепа на спецоперацията в Украйна от руското общество – 68 процента.

Глупаво е обаче да се отрича, че решението на държавното ръководство е било шок за страната. В тази ситуация основният фактор за това ниво на подкрепа, разбира се, е високото ниво на обществено доверие в президента и ключовите министри. Хората чувстват и разбират, че ако Путин е взел такова решение, то просто няма други възможности.

Освен това, колкото повече се отдалечаваме от това решение, толкова повече обстоятелствата, се разкриват пред обществото, което направи тази стъпка неизбежна.

Цитираното изявление на служител на американската администрация, който по същество каза, че САЩ разглеждат украинската армия като свои прокси войски срещу Русия, е само едно от тях. Между другото, тази прокси армия е добре подготвена за изминалите осем години – и с подготовката ѝ, и с доставките на оръжие и за водене на военни действия (най-важният опит на всяка армия, пък била тя и украинската, е специфична и в значителна степен се свежда до обстрела на мирни граждани).

От своя страна аргументите на критиците на специалната операция се свеждат до следната позиция:

„Даже ако украинската армия е станала толкова мощна, както утвърждават руснаците, тя пак не би могла да застраши Русия по никакъв начин, че даже в своето ъпгрейднато състояние тя няма никакъв шанс срещу руските въоръжени сили – т.е., оказва се, че Москва е извършила акт на непредизвикана агресия срещу суверенна държава и заслужава най-тежкото наказание. О, да, все още има намеци от официален Киев, че е готов да създаде ядрено оръжие – но това са само думи, които по никакъв начин не заслужават неадекватната реакция на Кремъл.”

Нека засега да оставим темата за ядрените оръжия и да поговорим по-подробно по първата точка – че украинската армия не може да представлява заплаха за Русия, независимо в какво състояние се намира.

Сега, точно в този час, най-важната част от специалната операция наближава своята кулминация. Руските войски, заедно с народната милиция на двете републики, затварят в Донбас в грандиозен мегакотел 100-хилядна украинска групировка в Донбас.

Още веднъж ще повторя (и извинявам се за capslock-а): Украйна сформира в Донбас групировка от приблизително СТО ХИЛЯДИ войници – обучени, екипирани и оборудвани от американците.

Някой сериозно ли си мисли, че те са изпратени там за отбрана от ДНР и ЛНР?

И ако е така, тогава намерението на Щатите става прозрачно дори за човек, който не е потънал във военни въпроси (като автора на тези редове).

За осем години американците значително усилиха украинската армия и повишиха нейната боеспособност. В Донбас беше сформирана огромна групировка, която щеше да атакува републиките в удобен за Вашингтон момент. Освен това размерът и мощта на тази групировка са такива, че защитниците на републиките не биха имали нито един шанс да й се противопоставят.

И Русия ще бъде изправена пред фатален избор: или да наблюдава отвън унищожаването на републиките с по-нататъшен геноцид на тяхното население, значителна част от което вече са граждани на Руската федерация, или да се намеси.

Освен това, както показа същата анкета на ВЦИОМ („Всеруския център за изследване на общественото мнение”), за руското общество защитата на ДНР и ЛНР са основните мотиви, които оправдават провеждането на специалната операция. Опитът на Москва да седи встрани би означавал катастрофален удар върху репутацията и доверието на властите в страната. И геополитическо поражение на международната арена.

Намесата в тази ситуация обаче автоматично би получила точно същата реакция от Запада, която наблюдавахме през последните дни. Но тогава ще трябва да водим военни операции от радикално по-лоши позиции и с огромни загуби на руски военен персонал. За народната милиция и цивилното население на двете републики изобщо няма нужда да говорим.

Така се оказва, че САЩ са подготвили капан за Русия под формата на избор между геополитическа капитулация и война в Украйна при изключително трудни и неблагоприятни условия с катастрофални загуби.

Така че наистина нямахме избор. Войната на Русия в Украйна беше напълно неизбежна. Но ние се бием там – както Джен Псаки честно призна – не с Киев, а с Вашингтон.

Основното нещо, което направи ръководството на руската държава в тази безизходна ситуация, беше, че като не можа напълно да отмени американския сценарий, то намери начин да го разбие: започна първо – там и тогава, когато ние самите избрахме. И ако се съди по объркването на Запада през първите няколко дни, за тях това се оказа не само изненадващо, но и в изключително неудачен момент.

В средата на 2010-те Путин разказа за урок, научен по улиците на Ленинград от детството му: ако битката е неизбежна, удряш първи.

А в момента наблюдаваме как изглежда този принцип в голямата политика.

Е, а изходът от събитията зависи от всички нас.

Автор: Ирина Алкснис

Забранено е копирането от други медии!

Сподели с приятелите си: