Ром и бременна българка се хвърлят под влака заради невъзможна любов. Той оцелява, тя – не! 4 г. по-късно животът за него няма смисъл

Любовна история между ром и българка в Северозападна България завършва разтърсващо и драматично. През 2009 г., когато Цветан и Албена са 16-годишни, решават, че единственият изход за тях е да се самоубият по особено жесток начин – хвърляйки се под влак.

Причината е невъзможната им любов. Тя е българка, а той – циганин. Освен това тя е бременна. А баща й е най-върлият противник на връзката им. Албена е сигурна, че родителят й ще я накара да направи аборт. Убеждавайки Цветан да се самоубият, му заявява: „Ако бебето ще мре, и аз ще умра!“.

Между тях се разразява спор, при който тя му зашлевява шамар. Четири години по-късно, спомняйки си за тази сцена, Цветан заявява: „Никога не го бе правила дотогава! Сякаш още ми пари бузата…“

На 16 ноември 2009 г. двамата застават на релсите край монтанското село Брусарци и започват да чакат да мине влакът. „Говорихме си, че това е единственият начин да си останем с детето“, спомня си Цветан в репортаж на предаването ДикOff по „Нова телевизия“.

Влакът най-накрая идва, но в последния момент Албена избутва приятеля си и остава сама на релсите. Загива на място. „После се върнах и скочих, но нищо не стана“, казва Цветан.

След случката се отървава с две счупени ръце, пукната глава и амнезия – не помни никого, дори семейството си. А когато се събужда след кошмара, единственият образ в главата му е този на Албена. Пита за нея, а когато научава, че повече никога няма да я види, припада.

„Всяка секунда, всяка минута тя е в моя ум. Нощем ставам, викам, пищя, сънувам я. Толкова беше прекрасна“, казва той с тъжна усмивка.
„Ако можех да върна времето назад, това никога нямаше да се случи“, сигурен е Цветан.

Разказва, че преди да вземат драматичното решение да сложат край на живота си, са обмисляли и друго: „Аз я карах да избягаме, но тя се страхуваше, защото баща й беше кмет, щеше да ни хване. Щеше да я изпрати някъде, така че никога повече да не можем да се видим“, спомня си Цветан

Все пак сега той е великодушен – не обвинява бащата на Албена, че е бил против връзката им. „Никого не мога да виня за това, което се случи, освен тази наша любов. Нищо не можеше да я спре, освен смъртта!“

Цветан все още е тъжен и страда за любимата си Албена. „В нищо не намирам смисъл. Времето не лекува, това не е вярно“, споделя той със сълзи в очите.

А за релсите, на които губи Албена, казва: „Не, не ходя там. Ако го направя, там ще си остана“.

Източник: pik.bg