Инж. Михаил Михайлов: Средно за страната загубата на пчелни семейства е 50 %, но в района на Странджа достига 85 %

Председателят на Съюза на българските пчелари инж. Михаил Михайлов пред Агенция „Фокус” за загубата на пчелни семейства и проблемите при отглеждането на пчели.

Фокус: Г-н Михаил Михайлов, вярно ли е твърдението, че пчелите умират? На какво се дължи това?
Михаил Михайлов: Пчелните колонии намаляват поради редица причини, в резултат, на което за последните пет години пчелните семейства са намалели с повече от 30-40% в България, а в световен мащаб може би и повече. Основните причини се дължат на болестите на пчелите от неправилно отглеждане на пчелните семейства, което зависи главно от пчеларите, както и използването на генно-модифицирани организми (ГМО), говоря за растения и най-вече на пестициди. Това е характерно не само за нашата страна, но и за цял свят: Америка, Западна Европа, вече и в Източна Европа се констатира, че пестицидите и активните съставки в тях на неоникотиноиди са причина за високата смъртност при пчелите и кошарите да опустяват.

Фокус: Националната асоциация на майко-производителите успява ли да балансира загубите на популацията?
Михаил Михайлов: Национална асоциация на майко-производителите, които произвеждат пчелни отводки – това са малки пчелни семейства, от които започва развитието до основните – са лицензирани производители на пчелни семейства, на отводки, които се продават. Отваря се голям пазар, търсенето е голямо, но за съжаление, това не може да компенсира загубите. През миналата година са констатирани загуби вече от 50% от пчелните семейства в България. Това е зимно-пролетна смъртност тази година, независимо, че зимата беше мека. Отново наблюдаваме същото явление: средно 50%, а в някои райони, каквито са Стралджа, се констатира до 80-85%. Проблемите са много големи с тази смъртност и майко-производителите не успяват да произведат достатъчно пчелни семейства.

Фокус: Има ли вече отражение върху производителите на мед в България?
Михаил Михайлов: Логично е да има отражение. Производството е по-ниско в сравнение с предишни години, но няма регламентирано съотношение, защото това зависи от годината, дали е медоносна. Понякога добивите са по-големи и от по-малък брой пчелни семейства. По отношение на цените на меда, ако количествата, които се произведат през настоящата година, са по-малки от предишни години, то естествено ще рефлектира върху повишаването на цената на меда. За съжаление, цената на меда на дребно, както по време на фестивали, изложения и базари на меда, се повишава адекватно на повишените разходи, на намаления брой пчелни семейства и съответно на по-малка продукция. За съжаление, цената на едро за последните пет-шест години не се е променила и тя е между 3 – 4,20 лева на килограм, а пък на дребно достига до 10 лева и повече. Няма сила, която да принуди тези преработватели и търговци на мед да повишат адекватно цените на меда.

Фокус: Какви мерки се предприемат за запазването на популацията?
Михаил Михайлов: Опитваме се да прилагаме всякакви мерки. Като пчелари ние се стремим да опазим здравето на пчелите, тъй като има няколко много опасни болести, от които следват всичките тези проблеми. Това най-вече е вароатозата – един кърлеж, който води до отслабване на имунната система, до израждане на пчелите още в пилото, т.е. в разлойната им форма, в резултат, на което те стават непълноценни и не могат да вършат своята дейност. Има още една, която се казва нозематоза, която е много опасна и тази година, независимо, че зимата беше мека, се създадоха условия за развитие на нозематоза. Има много болести по пчелите и ние, пчеларите, се стремим точно върху това да атакуваме. Има и други проблеми, решаването, на които не зависят от нас. Това са използваните от фермерите препарати, които не щадят пчелите, третиране на културите по всяко време, дори и във фаза на цъфтеж, което е абсолютно забранено с Наредба №15, както и остатъци от ГМО продължават да се използват, всякакво замърсяване на природата, дори и намаляване на кислорода, съвременните свръх честотни облъчвания от апаратите – всичко това води до прекъсване на връзката пчела – природа, за което те са създадени, а имено в пряка връзка са и опрашването на растенията.

Фокус: Има ли млади хора, които проявяват интерес към пчеларството? Какви знания са необходими, преди човек да реши да отглежда пчели?
Михаил Михайлов: Аз съм председател на курс за начинаещи пчелари, както и на курса за второ ниво. Курсът се провежда ежегодно, почти повече от 20 години в София. Включват се много млади хора и обикновено е от 30 души. Понякога повече от половината са жени. Младите са попълнението в бранша, като обикновено това е дейност на по-възрастни хора, но през последните години се създадоха доста добри условия за финансиране по линия европейски програми и може би това предизвика интереса, а може би и безработицата. Необходимо, дори и задължително, човек да мине през такъв курс, за да разбере за какво става дума, въпреки че има литература, интернет, опитни пчелари, които могат да дават съвети, но школата си е школа и задължително трябва да се мине през един такъв курс. По-нататък, след като пчеларят придобие тези знания, се усъвършенства, трупа опит. Важното е да се привличат много млади хора, които ще бъдат гаранция за бъдещето развитие на пчеларския бранш. Контактуваме с училища, с ученици за създаване на кръжоци, има различни движения „Да опазим пчелите”, еко клубове. Много форми се възприемат напоследък в тази линия.

Фокус: Какво е бъдещето на бранша?
Михаил Михайлов: България е възприела една държавна политика да изгради имидж на страна, в която се произвеждат екологично чисти продукти. Затова имаме биологично пчеларство, различно от останалото, конвенционално пчеларство. Произвеждайки еко продукти като пчелен мед, пчелен прашец, прополис, ние вървим по Директивата на ЕС – да предлагаме на хората качествени продукти. Затова перспективата не е само конвенционално, но и биологично пчеларство в нашата страна. Навремето имахме намерение пчелните семейства да достигнат 1 млн. – 1,2 млн., колкото е капацитетът на медоносната растителност в България. За съжаление те сега са по-малко от половината като брой. Перспективата, според мен, е добра, защото има голям интерес от страна на младите хора да се включат в този бранш. От друга страна е много важна подкрепата на държавата. Ние имаме няколко програми за пчеларството, държавно финансиране за биологичните пчелари. Имаме и една програма, с която за пръв път миналата година бяха раздадени 3 230 000 лева на пчеларите – земеделски производители. Държавата се стреми да подпомага пчеларството, но ние искаме още повече, защото нашите пчелари и пчели дават много повече от това, което получават. Сега протестираме против някои неразумни решения на държавата, едно, от които е гласуването на България с въздържал се в Европейската комисия за взимането на решение за забрана на някои неоникотиноиди, които са главната причина за високата смъртност на пчелите. Ние протестираме, написали сме писма до Европейската комисия, както и до президентството и министър-председателя и сме депозирали в съответните институции. Това е съвсем скорошно действие, тъй като на 30 март имахме годишно събрание на Съюза на българските пчелари, в рамките, на което приехме тези протестни писма и ги приведохме в действие, за да може гласът ни да бъде чут. Реши се да се организират кратки еднодневни протестни действия в цялата страна – щафетно – започнаха от 10-ти в Шумен, след това във Варна. От днес до 27 април, когато в София ще има пчеларско изложение в рамките на столичния фестивал на меда, тогава ще организираме протестно шествие в София.

Снимка: Уикипедия
focus-news